Така могат да се обобщят реакциите на световните лидери по повод смъртта на венецуелския президент, оставил толкова ярка диря в световната история!

Дори Бил Клинтън, Дейвид Камерън, Ангела Меркел изразиха своите съжаления от кончината на Уго Чавес и съболезнования на неговото семейство и народ. Според публикуваните до момента думи и изрази, не става дума само за протоколни действия, а за истинско съчувствие. Защото, когато политическият ти противник си отива, и ти самият губиш част от възможностите си за правене на политика и ПР акции за негова сметка.

Естествено, сред лидерите на великите сили най-разтревожени са руските ръководители. Владимир Путин и Дмитрий Медведев не пестят хвалебствията за покойния и изразите на съчувствие от страна на Москва. И няма как да бъде иначе, защото влиятелният политолог Фьодор Лукянов вече изказа съмнения за по-нататъшното безоблачно развитие на руско-венецуелските отношения, тъй като според него, „двете страни са много отдалечени една от друга и в буквалния, и в преносния смисъл". В Кремъл се притесняват най-вече дали Венецуела ще изплати кредитите си за руското оръжие, което вече е получила и използва.

Затова никак не е случайно, че ръководител на официалната руска делегация за погребението на Уго Чавес е вицепремиерът Игор Сечин, с основание смятан за една от най-силните фигури в руското правителство, с голямо влияние над Путин и Медведев. Именно той в последните години отговаряше за връзките с Венецуела, често я посещаваше и лично вземаше решенията за оръжейните, нефтените и газовите договори. Неговите съветници от нефтеното и газовото лоби в Кремъл са деполитизирани и се интересуват преди всичко от печалбите за едрия руски бизнес и руската държава.

От момента, в който моите латиноамерикански студенти в Руския Университет за Дружба между Народите ме събудиха два часа след полунощ московско време, за да ми съобщят трагичната новина, не преставам да следя новините от Каракас и кореспонденциите на моите приятели, живеещи там - както привърженици, така и противници на Боливарианската Революция.

Колкото и да изглежда странно за незапознатите, сред последните има и ултралевичари и ортодоксални привърженици на КПСС. Те смятат че Уго Чавес недостатъчно стриктно е следвал догмите на марксизма-ленинизма. От своя страна, боливарианистите ги обвиняват в предателство към революцията и скрито служене на интересите на Вашингтон и световния капитал.

Най-интересната хипотеза, която венецуелците активно обсъждат в момента е евентуалното строителство на мавзолей на покойния вожд по източен образец. Ако паметта му бъде увековечена по този начин, нормализацията на отношения между САЩ и Венецуела ще бъде силно затруднена, тъй като ще противоречи на официалната външнополитическа доктрина на Каракас. И именно това ще е целта на строителството.

Президентските избори вече са назначени за след месец. Дотогава обаче основната борба за власт ще се разгори не със „снишилата" се в момента опозиция, а вътре в редиците на Единната Социалистическа Партия на Венецуела.

Лидерът на левите радикали и изпълняващ длъжността президент Николас Мадуро се ползва с подкрепата на братя Кастро, тъй като обезпечава безплатно нефт и газ за Куба и се съгласява на особени търговски сделки, когато кубинците например купуват евтино хранителни продукти от някои от своите държави-спонсори и после ги продават прескъпо на венецуелците. Така досега се финансираше кубинската държава.

Дали тази практика ще продължи зависи от това, доколко Николас Мадуро ще се укрепи във властта. Защото неговият основен конкурент - председателят на Парламента Диосдадо Кабельо не е съгласен безкрайно да издържа кубинските си съюзници и поради това не е добре приет в Хавана. Той обаче засега отстъпва на втори план, защото е наясно с ниската си популярност сред венецуелските избиратели, тъй като се ползва с реномето на много корумпиран политик.

Освен това, срещу него има обвинения от страна на САЩ за ръководство на най-силния венецуелски наркокартел и ако оглави страната, може да свърши като генерал Мануел Антонио Нориега в Панама, свален и арестуван от американската армия през 1989г.

Затова двамата нямат друг избор, освен да си пазят гърбовете и да увековечат Уго Чавес.