На 10 и 11 април една след друга двете български общности в Република Молдова - първо българите, които наричат себе си гагаузи, после тези, които наричат себе си българи, предявиха сериозни претенции към молдавското държавно ръководство, което ускорява възвръщането на румънската идентичност на молдованите и отърсването им от коминтерновските стереотипи за решаването на националните проблеми чрез раздробяването на нациите.

Навремето националната политика, провеждана от другарите Сталин и Георги Димитров завърши формирането на типично балканския феномен на разбиване на държавите и нациите по двойки: държава-нация - голям брат и държава-нация - малка сестра. Така България си има Македония, Румъния - Молдова, Сърбия - Черна гора, Гърция - Кипър, Турция - Северен Кипър.

Ние българите можем само да завиждаме на румънците, че техните сънародници в Молдова се оказаха с по-устойчиво национално съзнание, отколкото нашите македонци. И сега възвръщането към румънските корени в Република Молдова и отхвърлянето на руския език и култура тече с пълна сила и плаши двете български национални малцинства и останалите също.

Гагаузите имат лошия спомен от въоръжената си конфронтация с молдовския Народен Фронт. И затова премахването на руския език от междунационалното общуване ги изправя на нокти. Докато собствено българите са по-адаптивни и винаги са се стремели да избягват конфликтите със съседите си.
По тази причина, първите не са доволни от административната автономия, към която вторите се стремят. Имаше и проект за създаване на обща културно-административна автономия, който в последно време затихна. Най-вероятно защото между лидерите на двете общности има напрежение.

Председателят на Съюза на българските организации Петър Попов смята, че отношенията между лидерите на българите и гагаузите не са нормални, въпреки че обикновените хора не правят разлика помежду си. Той никак не е доволен от ръководителя на Гагауз Ери Михаил Формузал, който посреща български държавни делегации, включително и Божидар Димитров, с турско знаме на бюрото си.

Налице са и други прояви на демонстративна принадлежност към "тюрклюка" (общността на турските племена). Турското присъствие в гагаузката столица Комрат е изключително силно, включително и на дипломатическо ниво, и на нивото на специалните служби.

Например турският разузнавач Бора Генчоглу е маскиран като учител по биология. На предмета си обаче отделя по-малко време пред учениците, отколкото на великотурската националистическа пропаганда и вербуването им.

Турските специални служби вербуват гагаузки учени - историци и етнолози, като ги изпращат за своя сметка на специализация в турския държавен архив в Истанбул, а ако си изпълнят там задачите - впоследствие и в шпионската школа в Анамур. А те определено ги изпълняват добре - обявиха, че са намерили в османските документи сведения за гагаузите още от 1530г.!
Сериозните историци-балканисти уверяват, че подобно твърдение е пълен абсурд!

Българският дух в Комрат се поддържа най-вече в местния университет, благодарение на редица преподаватели, сред които най-отдадена на каузата е може би Алла Папцова, завършила Московския Градски Педагогически Университет, където аз навремето започнах преподавателската си дейност в Белокаменната. Тя беше студентка на последния действащ руски траколог Сергей Крикин и е достоен негов последовател.

Когато изнасях лекции в Комратския Университет, всичките колеги и колежки разказваха за своите български корени и за това как се налага да се адаптират към изискванията на гагаузките си началници, работещи за турската кауза.

Увериха ме, че никак не им е лесно да устояват на натиска на тези свои гагаузки колеги, които получават спонсорство от Турция и развиват фантастични теории за произхода на гагаузите. На последните също така никак не им е лесно. Натискът, на който са подложени от турска страна, е чудовищен, а спонсорството е доста сериозно, особено за крайно ниския молдавски стандарт.

Когато посетих турския държавен архив, ме посрещна възрастна жена от босненски произход, с която разговаряхме на родните си езици и се разбирахме 100%. Разказваше как е загубила цялото си семейство във войната със сърбите и започна да обвинява българите в жестокости към турците и другите мюсюлмани, живеещи у нас. Нямах избор, освен да я слушам цял час. Не прие уточненията ми, че ние българите не можем да носим отговорност за сърбите и че у нас нищо подобно не е ставало. Явно, всичко това слушат и гагаузките специализанти.

В Тараклия, както и в Болград от украинската страна на границата, всичко е по-меко, без явна конфронтация. Петър Попов обаче е недоволен от Георги Първанов и Сергей Станишев, които са минали през село Кирсово, без да се срещнат с петхилядната българска общност. А нейните лидери събраха средства и откриха паметник на Левски!

В българското село Паркани, от другата страна на Днестър, в Приднестровската Молдавска Република, бившата евродепутатка Биляна Раева е открила паметник на Иван Вазов. Петър Попов определя баща й Илия Раев - бивш директор на Фестивалния Комплекс във Варна като най-голям приятел и спонсор на бесарабските българи. Като друг такъв посочва и Пламен Павлов - бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, както и други свои приятели у нас, отдадени на българската кауза в Молдова.

Най-големият проблем на българите в Тараклийския район се оказва оттокът на младите хора, които идват да учат в България и не се завръщат повече по родните си места. Така българските села умират едно след друго.

Петър Попов е изчислил, че изпращането на 5 български преподаватели за една година в Тараклия ще излезе на българската държава по-евтино, отколкото финансирането от нейна страна на годишната стипендия на 150 студенти в София. И затова предлага изнасянето на тяхното обучение в Тараклийския Университет.

Самият той (между другото, крупен бизнесмен) е финансирал българо-гагаузка кръгла маса, с участието на свещеници от двете страни. Оплаква се, че тя не е успяла да реши историческите противоречия за произхода на гагаузите, но се утешава, че на битово ниво двете общности нямат никакви проблеми и смесените семейства са много често явление. Явно по този начин с времето ще отпаднат всички различия между двата клона на българската нация в Молдова.

А политическите проблеми с румънските националисти трябва да се решат по европейски, в духа на традиционно дружеските българо-румънски отношения.