9 май солидарно се чества в цяла Европа като ден на победата над германския нацизъм и италианския фашизъм и на възцаряването на демокрацията на Стария Континент.

Макар че, както е известно, след "горещата" Втора световна война, следва „Студената". Тогава обаче, макар и за малко, Европа наистина е обединена. Затова в бившите съветски републики се чества Денят на Победата, а в ЕС - Денят на Европа. Смисълът обаче е един и същ - отстраняването на заплахата от „кафявата чума".

Както показаха последните избори във Франция и Гърция обаче, тя още е налице.

В страната-символ на европейската и световната демокрация крайната десница бавно, но сигурно печели симпатизанти. И няма как да бъде иначе, след като изстъпленията на „нечовека" (харесвам тази руска дума, отнасяща се до терористите - ислямисти от Чечня и Ал Кайда) Мохамед Мера са само „върхът на айсберга" и за съжаление само началото на това, което предстои да се случи на истинските французи.

Никак не е случайно, че сред симпатизантите, приветстващи Франсоа Оланд след победата му, наред с организираните гейове с традиционните си пъстри знамена и френските граждани от азиатски и африкански произход, развяващи предимно алжирски, тунизийски и марокански знамена, видяхме и терористите от сирийската опозиция (Подкрепа за него изрази и иранското външно министерство, с което го направи за смях).

Те сигурно не без основание се надяват, че досегашната резервирана подкрепа от страна на Никола Саркози ще бъде заменена от всестранното сътрудничество с френските и европейските социалисти.

На него най-вероятно ще се противопостави Марин Льо Пен със своите последователи. Много са начините, по които може да се изтълкува нейното решение да лиши Никола Саркози от сигурна победа, след като му отказа подкрепата си. Аз лично съм склонен да мисля, че става дума както за неговия еврейски произход (три четвърти евреин и една четвърт унгарец), така и за конкурентни мотиви.

Защото, ако досегашният президент продължи да прилага на практика богатия си опит от времето, когато беше вътрешен министър, ситуацията в страната щеше да се успокои и ислямските фундаменталисти нямаше да могат да се чувстват господари в чуждата за тях страна. И щеше да има много експулсирани, както някои наши мургави съграждани. И немалко лишени от гражданство.

В сегашната ситуация може да се очаква зачестяване на демонстрациите и терористичните атаки от страна на ислямските фундаменталисти. Този път обаче симпатиите на французите наистина могат да се обърнат към Марин Льо Пен, която предлага родените във Франция да не получават автоматично гражданство, а да го „заслужат" и подчертава, че ако навремето е била президент, Мохамед Мера е нямало да бъде френски гражданин.

В условията на икономическа криз, която всъщност „катурна" Никола Саркози, популярността й може бързо да нарасне и да обърка всички геополитически сценарии за близкото бъдеще на ЕС. И това става в навечерието на 9 май!

В южната ни съседка също се случи нещо нечувано - крайната десница влезе в парламента! Тук става дума за страна, където нивото на колаборационизъм през Втората световна война е много ниско и където младежта по традиция симпатизира на крайната левица (която също отбеляза сериозен успех).

Обаче безпрецедентната загуба на доверие от страна на гърците към традиционните политически сили в страната и неприемането на мерките за спасяването на Гърция от банкрут доведе до взрив на антисемитски и антиимигрантски настроения. Те все някога щяха да се случат в държавата, живяла на гърба на Европа толкова десетилетия.

И сега гърците, вместо да се научат да стават рано и да работят 8 часа на ден, си търсят виновни, защото „купонът им свърши"!

Мога да добавя, че много обичам гръцките си състуденти, и досега членуващи в многобройните комунистически и други крайнолеви партии в южната ни съседка. Истината обаче е, че при последните си посещения в Атина и Солун не мога да се свържа с нито един от тях преди обед! И то не защото са много заети, а защото са били в таверната до сутринта!

Не е голяма тайна, че този начин на живот е присъщ и на Генералния Секретар на Гръцката Комунистическа Партия Алека Папарига. И те едва ли ще го променят след изборите. Дори под натиска на крайната десница!

Така или иначе, деветомайският празник в ЕС е развален. Поне във Франция и Гърция.