Мир чрез сила, ама друг път

Темата за войните и военните конфликти присъстваше активно още в предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп. Докато той се състезаваше с конкурента си от демократите Камала Харис, непрекъснато твърдеше, че ще спре войната на Русия срещу Украйна за 24 часа. С течение на времето този срок нарасна на 100 дни, а след това ограниченията отпаднаха.

Наред с общото си говорене за въоръжените конфликти по света Тръмп беше започнал да споменава и разбирането за постигане и гарантиране на мир чрез сила. Колкото до осемте войни, които американският президент претендира, че е спрял, въобще не става ясно как точно се е случило това.

Тръмп говори най-общо по тази тема, разглеждайки всички тези конфликти в едно цяло. Те обаче са напълно различни. Подходът към всеки един от тях би трябвало да е специфичен, за да е възможно да се говори за постигнати резултати.

Дори не е ясно разбирането за мир чрез сила прилагано ли е в някой от осемте случая. И ако все пак то е било използвано, какви са мерките, чрез които се поддържа мирът след като съответният конфликт е бил спрян?

Това, което прави впечатление, е, че когато говори за военния конфликт между Армения и Азербайджан, който е спрял, Тръмп често казва Албания, имайки предвид Армения. И тук не става дума за лапсус или моментно езиково объркване, а за системни дефицити в неговото говорене и общуването му с публиката.

Президентът се опитва да говори на максимално широка публика и винаги той самият е основен герой в това говорене. В думите на Тръмп важен е самият Тръмп. Всичко останало са детайли, на които може и да не се обръща внимание.

Ето защо Армения лесно бива заменяна с Албания, а начините и подходите за спирането на войните не са от значение. Важното е, че се е случило и че Тръмп го е направил.

Днес нека празнуваме гибелта на Хаменеи, защото утре ще скърбим

Какво спира Турция да окупира Югоизточна България, ако бъде сключена сделка с Доналд Тръмп?

Може би най-близо до разбирането за мир чрез сила беше американската операция във Венецуела. С използването на ограничен, но висококвалифициран военен ресурс президентът Николас Мадуро беше задържан и изведен от страната. Венецуелската армия и силите за сигурност бяха парализирани и лишени от възможност за отговор.

Най-вероятно американската страна е използвала и фактори от режима на бившия президент в своя полза. След Мадуро Венецуела не излъчва сигнали на агресия и една страна каквато е Гвиана, например, може да се чувства далеч по-спокойно. Макар и не това да е била целта на лидера на САЩ.

Как точно ще се развият темите с венецуелския петрол и със ситуацията вътре в страната е въпрос от бъдещето. За момента може да се каже, че на общия фон, зададен от Доналд Тръмп, операцията във Венецуела беше сполучлива и поне донякъде кореспондираше с разбирането за мир чрез сила.

В случая с Иран обаче ситуацията е напълно различна в сравнение с Венецуела. Става дума за много по-добре въоръжена страна със собствено военно производство и сериозни оръжейни запаси. Една много важна допълнителна особеност е обстоятелството, че става дума за ислямска, а не за светска държава.

След като Иран не прояви склонност към отстъпки по отношение на ядрената си програма, проблемът не може да се реши с ограничена и ефективна операция, както във Венецуела. Американската армия придвижи много сериозен военен потенциал към региона на Близкия изток. Става дума за два самолетоносача и други военни ресурси.

Очакванията на Доналд Тръмп бяха, че иранското ръководство ще приеме американските искания при отправянето на заплаха, подкрепена от демонстрирането на толкова сериозни военни възможности. Това обаче не се случи и се стигна до въпроса готов ли е американският президент да използва пълноценно срещу Иран всичко това, което е ориентирал към Близкия изток?

Убийството на Ел Менчо: Мексико отваря нова глава в борбата с картелите

Това е най-големият удар срещу наркокартелите след залавянето на Ел Чапо преди десетилетие

Стигането дотам означава, че в концепцията на Доналд Тръмп за мир чрез сила са налице сериозни пробойни. Мирът чрез сила предполага винаги да си поне с един ход пред противника и винаги да разполагаш с повече варианти от него.

В случая, след като Тръмп не постигна целите си чрез замисъла, който до момента показваше, той остава без работещи варианти. Така му се налага или да се откаже, или да прибегне до крайности. Това е избор изцяло извън рамката и логиката на разбирането за мир чрез сила. Отказът означава слабост и Тръмп не може да си го позволи.

Изтеглянето на дипломатически персонал и граждани на някои европейски страни от региона на Близкия изток, което започна през последните дни, ясно показваше какви са очаквания във връзка с решението, което американският президент ще вземе.

И ударите не закъсняха, макар и първоначално осъществени от Израел, но в координация със САЩ.

Много важен компонент по отношение на разбирането за мир чрез сила са съюзниците. Тръмп обаче сякаш не може да оцени това в необходимата степен. Неговото отношение към дългогодишните партньори на Америка и към нейните опоненти и противници на практика е едно и също.

Тук е и причината за слабата активност от страна на Европа относно целите на американския президент спрямо Иран. Нещо повече, водещите европейски държави изглеждат силно резервирани към избрания от Тръмп подход за решаване на проблема с Ислямската република.

Френският президент Еманюел Макрон още преди време заяви, макар и с половин уста, че не подкрепя отправянето на заплахи към Иран и още по-малко провеждането на евентуална военна операция. Великобритания пък забрани използването на бази на нейна територия за удари по обекти и съоръжения в близкоизточната страна.

Видимите разминавания между съюзниците определено не са от полза за Тръмп. Това в никакъв случай не го приближава към постигане на целите му в Иран, точно обратното - отдалечава го. Ако можеше да оцени значението на съюзниците, Тръмп би постигнал повече с по-малко ресурси.

Придвижването на такъв военен потенциал към Близкия изток не е евтино. Липсата на резултат означава неефективни или направо безсмислени харчове. Щом мирът чрез сила по тръмпистки не сработи, военната операция стана практически неизбежна, иначе няма как да се оправдаят решенията на президента.

А и нали Тръмп уж се стреми към намаляване на публичните разходи. Това е още една причина, поради която той не може да допусне да изглежда, че резултатът от придвижването на военната техника може да е нулев. Такова нещо силно би проблематизирало отношението към публичните финанси, което президентът демонстрира.

Азербайджан и Армения ще разговарят в Белия дом

Срещата ще се проведе в петък

Мирът чрез сила изисква принципна оценка и преценка на заплахите и комплексни действия за тяхното блокиране. Ако се работи за блокиране на една заплаха, а други остават без противодействие, то това не е израз на разбирането за мир чрез сила. Американско-израелските удари срещу Иран може да създадат динамика на петролния пазар, от която Русия ще опита да се възползва.

Този момент би трябвало да е предвиден и да са взети адекватни мерки за блокиране на почти сигурните руски опити. Мерките би следвало да са насочени и срещу сенчестия флот на Кремъл. Ако цената на петрола се повиши, това неминуемо ще доведе до опит на руската страна да печели повече от незаконната си търговия със суровината.

Мирът чрез сила предполага противниците да бъдат лишени от възможност взаимно да се подпомагат. Иран дълго помагаше на Русия в нейната пълномащабна агресия срещу Украйна, осигурявайки ѝ средства за въздушни атаки (най-вече дронове). От това трябва да са взети съответните поуки и ако сега руската страна се опита да помага на Иран, то тези опити би следвало да бъдат незабавно и ефективно блокирани.

Напоследък наблюдаваме развитието и на още един военен конфликт: този между Пакистан и Афганистан. Той се движи устойчиво към активна фаза и може трайно да се задържи в нея. Вероятно ще се наложи и там да се търсят начини за сваляне на силно нагнетеното напрежение и създаване на условия за примирие.

Светът се намира в такъв период, че едни конфликти затихват, а други се активират. Има и устойчиви с дълга продължителност, каквато в руската война срещу Украйна. Това голямо разнообразие и висока динамика на конфликтността също правят по-трудно прилагането на разбирането за мир чрез сила.

Ако Тръмп желае да извлече максималното от този подход, той трябва да възприеме традиционното отношение към съюзниците на Америка и да започне ясно да ги разграничава от противниците ѝ. За прилагането на разбирането за мир чрез сила е необходима подходяща международна среда. Такава се създава чрез утвърждаване и надграждане на съществуващите съюзи и съюзни отношение, както и чрез създаване на нови партньорства и тяхното развиване.