Около безспорния нов политически лидер у нас "Прогресивна България" витаят поредица от съмнения и спекулации. Причината за това е най-вече възприетата стратегия на мълчание и изказвания с недомлъвки и увъртания от страна на представители на формацията, когато става въпрос за важни теми, като "олигархията", евроинтеграцията и симпатиите в посока, различна от запад.
При по-внимателен прочит на управленската програма на партията обаче става ясно, че това са по-скоро дъвки, които може да се окажат популистки трик за привличане на симпатизанти или удобно оправдание на бъдещото правителство при прокарването на непопулярни политики или неуспехи при реализирането им.
Или поне на хартия нещата изглеждат по този начин. Какво ни казва програмата на "Прогресивна България" по темата за сигурността и защо това е важно?
Олигархията - конкретни мерки срещу неясен субект
Символно и с конкретика "Прогресивна България" е поставила на върха на програмата си раздела "Демонтаж на олигархичния модел и укрепване на държавността". И неяснотите идват веднага: първо, какво е определението за олигархия?
Въпреки не съвсем ясния субект - естествено, не би трябвало да очакваме поименното изброяване на олигарси в политическа програма, от текстовете разбираме, че мерките в нея ще са насочени към "тясно ограничен кръг лица", които контролират (точно в този ред) институции, медии, партии и изборен процес. Това са мерки, част от "всеобхватна политическа програма с конкретни мерки за ликвидиране на олигархичния контрол върху политическия процес", в основата на които са поставени дейности, присъщи на изпълнителната власт - отстраняване на върха на олигархичната пирамида от политическата власт, отрязването на достъпа ѝ до публичните ресурси, освобождаване на бизнеса от рекета и укрепването на правоохранителните органи.
Забележителното тук са две неща. Първо, това е ролята на правоохранителните и правораздавателни органи, която е поставена едва след поредица от предхождащи ходове на изпълнителната власт, въпреки че утвърждаването на върховенството на правото все пак е определено като първостепенна задача за ПБ. Президентската формация залага на формирането на мнозинство от 2/3 за избор на нов ВСС, нов Инспекторат на ВСС и нов легитимен главен прокурор, но с пояснението, че това вероятно ще отнеме "неизвестно дълго" време, в зависимост от "политическата конфигурация в парламента". С други думи, макар и приоритет, реформата в съдебната власт трябва да очакваме да бъде следствие, а не първопричина за рязане на олигархични пипала.
Второто наблюдение е, че лековати популистки конструкции превземат контекста със силния си емоционален заряд и въздействие, но водят след себе си неясноти. Като например това, че една "олигархична пирадима" освен връх има и основи. В този смисъл не става ясно защо мерникът е насочен само към върха, какво се случва с останалата част от пирамидата (малко по-надолу се споменава за участие в модела на "партии от статуквото") и, ако се пуснем по аналогията на хранителната верига, как ще бъде предотвратено възстановяването на върха на пирамидата с друг "тясно ограничен кръг от лица".
Голямата слабост на програмата е именно в залагането на емоционалния образен наратив, който надделява над конкретиката, въпреки че не я измества. Ефектът от това ще бъде, че ако набелязаните мерки останат в сферата на пожеланията или бъдат частично (не)изпълнени, обяснението ще бъде, че олигархията се съпротивлява. Така образът на всевиждащото око от върха на пирамидата, с който теоретиците на конспирацията обясняват всички злини на света, получава подходящ сценичен декор за изява и възможността да надделее за сметка на рационалното мислене.
Разузнаването срещу корупцията, една интересна личност и НСО
Темата за олигархията прелива в частта от програмата, която касае МВР и специалните служби. Предвидено е създаването на механизъм за сътрудничество между специалните служби по линия на корупция, пране на пари и трафик, като тук ще бъдат включени освен МВР, ДАНС и ДАТО (агенцията за подслушванията), но също и военното и цивилното разузнаване. Настоящото законодателство поставя последните две извън обхвата на противодействието на корупцията и прането на пари. Можем само да гадаем дали в това пожелание не става въпрос за промени в съответните закони, така че те да съответстват на подобна визия.
Когато става въпрос за корупция, моментът е подходящ да бъде посочена ролята на един друг генерал - Румен Миланов. Той ще бъде най-възрастният депутат, излъчен от формацията на Радев, който ще открие новото народно събрание. Бивш началник на НСО, Миланов има в биографията си интересни моменти - съветник по сигурността на премиера Бойко Борисов в първото правителство на ГЕРБ и първият оглавил провалилата се агенция за борба с корупцията, лансирана от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, БОРКОР.
Можем да предположим, че Миланов е участвал в писането на програмата на ПБ в областта на сигурността. Прави впечатление обаче, че темата за Националната служба за охрана отсъства изцяло от идеите за реформи в сектор "Сигурност". А тази служба се нуждае от сериозни промени. Като например отпадането на военизирания ѝ характер: НСО има изцяло охранителни функции и работата на държавните гардове по никакъв начин не е обвързана с военни дейности и операции. Или с други думи - нищо не обосновава охраната на политически лица да бъде обвързана със специализирани военизирани дейности.
В този смисъл темата за сваляне на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски, ако е част от демонтирането на олигархичния модел, трябва да мине през съответния анализ защо и как се прави. Тоест, ако говорим за незаконна охрана на двамата партийни лидери, трябва да бъде даден отговор на въпроса: По същия ли начин, така както е назначена охраната - по неясни критерии, тя ще бъде свалена? Или ще се търсят механизми, с които законово да се ограничи и без това обтекаемата формулировка в закона на условията, даващи право на държавните гардове да охраняват едно или друго лице?
Когато говорим за необходимостта за реформи в сектора на сигурността и модернизацията на службите, е добре да имаме едно наум, ако в този процес няма модерни визии за реализацията им. Също: трябва ясно да бъде заявено, че бъдещи законови промени не трябва да са обвързани с определени лица (били те част от олигархия или друго), а да имат своята принципна обосновка.
Опит за отрязване на политическото влияние в МВР, но не и в сужбите
В раздела за вътрешна сигурност и обществен ред програмата на "Прогресивна България" залага на реформи и мобилизация на полицията за "разкриване и пресичане на олигархични зависимости".
Една от целите на оптимизацията в МВР е свързана с отпадането на неспецифични за министерството дейности, както и дублирането на структури. Като мярка срещу политическо влияние в МВР се предвижда изискване за минимален престой на определени ръководни длъжности преди изкачване в йерархията. Подобна мярка очевидно е насочена срещу назначения като това на главния секретар на МВР, фигура, която в последните години се оказа, че е повече политическа, отколкото професионална, както предвижда Законът за МВР. За главният секретар пък е предвидена мандатност.
Тук отново остава открити въпроси: Защо се говори за политически зависимости само в МВР, но не и за такова в другите специализирани служби? Защо се говори за реформи в МВР, но не са набелязани мерки и за службите? Действително, в програмата има едно изречение за реформа в службите, което е повече пожелателно.
Едно бързо наблюдение в този контекст: думата "реформа" като цяло в този документ, е споменавана в негативен контекст, най-вече се използва във връзка с промените в Конституцията. Като цяло в документа думата се свързва с МВР и службите само веднъж.
Как темата за еврото тихо се промъква в политиките за отбрана и сигурност?
В управленската програма на "Прогресивна България" темата за геополитическата ориентация на страната изплува в доста ясни рамки. И по отношение на МВР и граничния контрол, и по отношение на отбраната и модернизацията на въоръжените сили, от документа става ясно, че страната ще задълбочи сътрудничеството си с ЕС, НАТО и САЩ.
Като приоритет в отбраната е поставено разходите в сектора да достигнат 5 процента от БВП до 2035, от които 3.5% за преки военни разходи. Очакванията от това са да има трансформация чрез внедряване на съвременни технологии, като безпилотни летателни системи, подсилване на капацитета за киберотбрана и развитието на космически технологии (най-вече сателитни системи).
В програмата е заявено ясно, че подобни приоритети ще бъдат изпълнени в рамките на колективните органи и поредица от механизми, какъвто е програмата SAFE на Европейския съюз. Целта е ясна - споделяне на разходи, достъп до съвременни технологии и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците от ЕС и НАТО.
Тук изплува и темата за еврото, макар това да не е посочено в конкретика. В документа се говори за сътрудничество с европейската отбранителна индустрия в общоевропейския пазар. Сами по-себе си подобна интеграция и задълбочено сътрудничество едва ли биха имали смисъл, ако отсъства и валутната интеграция.
Като цяло отбранителната политика е доста подробно застъпена в програмата на ПБ. От нея става ясно, че един от най-големите проблеми, освен старата техника и въоръжение - този с недостига на кадри, се очаква да бъде решен с повече разходи. Социалната политика спрямо военнослужещите и техните семейства е основен акцент, но е спорно до колко тези мерки ще доведат до преобръщане на тенденцията - в годините поредица от правителства опитваха засилването на социалния елемент, което не доведе до похвални резултати.
Сериозен пропуск в програмата на бъдещото управление е липсата на цел за изработване на нова стратегия за национална сигурност. Старата изтече през 2025 година и на практика пред бъдещото правителство няма формулирани стратегически цели. В същото време през последните години сме свидетели на сериозни размествания на геополитическите пластове и доскоро господстващото мнение, че военните конфликти около нас не представляват съществен риск за сигурността на България, трябва сериозно да бъде преосмислено.
В програмата все пак е загатнато какво би трябвало да очакваме от една бъдеща стратегия за национална сигурност - повишаване на собствения отбранителен капацитет и принос към системата за колективна отбрана. "Прогресивна България" говори за това, че войната в Украйна е показала, че е извела на преден план проблемите за ускорената модернизация, възстановяването на отбранителни способности, придобиването на нови и повишаването на оперативната съвместимост със съюзниците от НАТО.
Голяма част от заявените намерения в тази програма изискват не само пълен мандат, но и поне втори. В същото време противоречивите сигнали, които се появяват между официално заявени намерения и реални действия, съвсем естествено биха довели до известен спад в доверието.
Секторът на сигурността е изкусителен за всяка една власт, не по-малко важен за стабилността на едно правителство, колкото финансите и икономиката. В този смисъл важните дейности, които заслужава да бъдат наблюдавани, са свързани със законодателството. Тъй като от представители на "Прогресивна България" често се чува призив за "преучредяване" на държавността (което само по себе си е нонсенс, освен ако не става въпрос за коренни конституционни промени, каквито в програмата не са заложени), очакванията са функционирането на държавата да се върне в обичайното си русло.
Тоест - не от изпълнителната към законодателната власт, както беше през последните повече от 15 години, а от Народното събрание към правителството. С други думи, този, който трябва да диктува правилата и да контролира изпълнението им, не трябва да бъде министър-председателят - който и да е той, и неговото правителство, а парламентът. Казано по-просто - връщането на нормалността, в която парламентът е върховният орган в държавата, а не неин гумен печат, ще бъде най-важният тест за новата власт.
USD
CHF
GBP
