Вярно на стила си да превръща почти всяко свое решение в скандално, правителството на Бойко Борисов не пропусна да опорочи и предстоящото честване на 100-годишнината от избухването на Балканската война.

Подсигуряването на средства за тържествата доведе до конфликт между министрите. Зам.-финансовият министър Владислав Горанов отклони искането на вътрешния и военния министър - Цветан Цветанов и Аню Ангелов, да им бъдат осигурени извънбюджетни средства за подготовка на годишнината. В крайна сметка, по предложение на премиера Бойко Борисов се стигна до решение подготовката да започне, а след това да се помисли откъде ще бъдат намерени парите.

Единственият що-годе читав резултат от разглеждането на тази точка от дневния ред на правителственото заседание бе, че бе избран инициативен комитет за организация на честванията с председател Цветан Цветанов. Вътрешният министър отново показа мускули и най-безцеремонно измести от полагащото му се място Аню Ангелов, в чийто ресор, поне засега, все още се води войната. И правилно! Никой и по никакъв начин не бива да забравя кой е по-по-най на „Дондуков" № 1.

Цялата тази мерзка разправия, изплувала от публикуваната стенограма на заседанието на кабинета на 8 октомври 2012 г., можеше и да остане в рамките на „добрия тон", установен от ГЕРБ, ако не бе едно друго съобщение на правителствения сайт. Става дума за това, че администрацията на Министерски съвет е изхарчила два пъти повече от гласуваните й 77 млн. лева - близо 140 млн. Без никой да одобри този преразход и без изобщо да става ясно откъде идват допълнителните пари!

Какво са необходимите за честването 200-300 хиляди лева, които не бяха гласувани от кабинета, на фона само на тази бюрократична наглост? Ами да припомним ли десетките милиони раздадени като „бонуси"? И всичко това на фона на ежедневните призиви на премиера и министрите му да затягаме коланите до самозадушаване! Има ли друг народ освен нашият, който би изтърпял това?!

Така или иначе, битката, която заместникът на Дянков даде на двамата силови министри в бойковото правителство, не е изненада. Тя е поредната брънка от войната между двамата вицепремиери, започнала от първия ден на сегашното управление. Дори и да искаше, Дянков не можеше да позволи на Цветанов току-така - без сражение - да заеме поредния пост, който изобщо не му се полага!

За да бъде обаче пълна картината, с която започна „тържественото" отбелязване на 100-годишнината на Балканската война от кабинета „Борисов", на сцената се появи един бивш министър - Божидар Димитров.

Обладан от нестихващия си дух на съзидател на „нови начинания", Димитров предложи честването на 100-годишнината от Балканската война да стане съвместно с... Турция! И се аргументира с опита в подобни чествания, който имат смъртните само допреди 60-ина години врагове Франция и Германия. Щом тези две страни можаха да преодолеят враждата помежду си, защо да не успеем и ние с Турция, запита патетично историкът.

За постигане на идеята си определеният за член на комисията по честването смята да предложи на колегите си от българска и турска страна най-напред да бъдат поднесени венци и цветя на паметника на загиналите в Балканската война български войници в Свиленград. А след това същата помирителна церемония да бъде повторена и на 15-ина километра от общата ни граница - пред паметника на турските защитници на смятаната за непревземаема Одринска крепост.

На пръв поглед - авангардна идея. И аналогията почти си я бива. Само, ако го нямаше един важен момент, който вече не съществува в отношенията между Франция и Германия, но, за съжаление, продължава да битува между България и Турция. Берлин много отдавна се отказа от амбициите на Третия райх да разширява „германското жизнено пространство", докато Анкара и в момента активно работи за възстановяване на влиянието си в границите на рухналата Османска империя.

Затова и двете големи европейски държави могат да си позволят ред общи чествания на събития, които доскоро ги разделяха, но на нас с югозападната ни съседка още ни е много рано. Нещо повече, противопоказно ни е, и даже много опасно. Защото след масираната политическа, икономическа и културна инвазия, на която сме подложени от турска страна през последните 22 години, остава ни само да изградим една „обща празнично-юбилейна система", за да станем пак вилает!

А може би това последното е и недоизказаната цел на Божидар Димитров или на онези, които тайно му дърпат конците... И като си помисли човек, че това е същият екс-министър, който толкова страстно се бореше за обезщетенията на тракийските бежанци, а сега иска да полага венци на паметника на прогонилите ги, не може да не си зададе въпроса: „Заради колко сребърника, „професоре"?"

Впрочем, същият погрешен подход като този на Божидар Димитров допусна и сръбският външен министър Вук Йеремич, който наскоро също предложи съвместно отбелязване на столетието от Балканските войни.

Предложението за съвместно отбелязване на стогодишнината от Балканската война, което Йеремич обвърза като "възможност за сближаване на страните от региона", идва във време, когато историята и нейните аргументи навлизат в областта на политическите отношения между страните от региона.

"Тази годишнина е възможност страните от региона да се приближат една към друга, за да видят общото си бъдеще, независимо от това, че региона и целия континент са изправени пред големи проблеми", подчерта Йеремич.

Идеята на сръбския външен министър дойде в момента, след като Комисията по външните работи при Европейския парламент препоръча на балканските страни създаване на общи експертни комисии за "писане" на историята и именно реакциите на тази препоръка показа колко неизпълнима е тя.

Асоциацията на историците в Македония реагира веднага остро с позицията си, че "подобна практика би била прецедент в международните отношения и пряко политическо вмешателство в историческата наука". А непосредствено преди това българските и гръцките евродепутати повториха тезите си за "фалшивата история" на Македония, търсейки нейното преразглеждане.

Като прибавим към поредните исторически разпри и проведеният буквално преди дни референдум в Северно Косово, завършил с тотално отхвърляне на властта на Прищина над косовските сърби става ясно, че липсва всякаква "възможност за сближаване на страните от региона". И засега всяка ще си брани своето.

С изключение на България, разбира се. Нашите министри ги вълнува само търбуха им!