Смяната на пола и България – шило в торбата на ЕС

Въпросите, свързани със смяна на пола, със сигурност в момента са извън основните проблеми на Европейския съюз - особено на фона на военните конфликти в Украйна и Близкия изток, нестабилната международна цена на петрола и перманентния мигрантски натиск. При актуалното състояние на икономиката, енергетиката, отбранителните способности и демографията, трансджендър темата изглежда второстепенна - но с потенциал да създава сериозни главоболия в бъдеще.

Като е важно да се уточни още в началото: под "смяна на пола" да се има предвид само социалния и юридическия пол, тъй като биологичният, генетичен пол никога досега не е бил променян. Нито хормоналната терапия, нито хирургическите интервенции са довели до промяна на хромозомите. Но, както се казва, "опитите продължават"...

Наскоро Съдът на ЕС постанови, че българското национално законодателство е в противоречие с европейското, що се отнася до правото на граждани на ЕС да променят юридическия си пол у нас. Според евромагистратите, ако някой се е подложил на терапия за смяна на пола и това е било признато от друга държава от ЕС, същият трябва да има възможност да смени легално пола си и в България - чрез промяна на име, ЕГН и юридически пол в официални документи за самоличност. Докато в нашата страна тези данни са стриктно свързани с биологията и не се допуска официализиране на размиинаване между генетичен и социален пол (тоест, между това как природата го е създала и как сам се възприема).

Съдът на ЕС защити правото за смяна на пола на транс-хората у нас

Те трябва да са направили това юридически в друга страна от ЕС

Смяната на пола в документите е възможна във всички държави членки на ЕС, с изключение на:

- България - решение №13/2018 на Конституционния съд и тълкувателно дело №2/2020 г. обвързват понятието "пол" само в неговия биологичен смисъл, поради което смяната на юридическия пол е невъзможна

- Унгария - конституционно също признава само "биологичния пол"

- в Словакия през 2025 година бяха приети конституционни промени, които на практика блокират юридическата промяна на пола.

Приоритетът на правото на ЕС над националното е един от принципите на Европейския съюз. В този ред на мисли, решението от 12 март т.г. по дело C-43/24 "Shipova" може да се окаже прецедент, който да отвори "кутията на Пандора" в посочените три държави. Защото друг основен и универсален принцип е законите да следват обществените настроения. А принудителни законови промени в България, Унгария и Словакия едва ли биха се приели радушно.

Тук някой вероятно би попитал какъв толкова голям проблем се явява признаването на юридически пол, след като биологичният не се променя? Което предполага по-детайлно разяснение на темата.

Когато числата говорят

Интервенциите за смяна на пола биват два основни вида - хормонална терапия и хирургична процедура. Изследванията показват, че средно в около 25% от случаите се е стигало до операция - мнозинството от желаещите да си сменят пола прибягват само до хормонални препарати.

Шестте сблъсъка, които ще предопределят бъдещето на цивилизацията ни

Путин/Зеленски, Тръмп/фон дер Лайен, Си Дзинпин/Моди, Нетаняху/Хаменей, IPCC и Fox News, както и Ватикана и Силициевата долина

Интересът към тези интервенции нараства силно в световен мащаб през последните 10-15 години, при временен спад покрай пандемията от COVID-19. Глобалният пазар на такива операции е в размер на над 2,9 млрд. щатски долара през 2025 година, с тенденция да надхвърли 5,5 милиарда през 2034 година. При хормоналната терапия имаме устойчив ръст през последните 20-ина години плюс намаляване на средната възраст при стартиране на терапията. Интересно е също, че ако до преди 25 и повече години почти винаги промяната е "от мъж на жена", то към момента тя е приблизително еднаква и в двете посоки. Следва също да се отбележи, че въпреки нарасналото обществено внимание, смяната на пола остава сравнително рядко явление (сред младите хора в САЩ, под 1 на 1000 се подлага на терапия).

Що се отнася конкретно до Европейския съюз, в него могат да се отличат три групи държави по тази тема:

• - Лесен достъп и съответно много интервенции (Нидерландия, Германия, Испания)
• - Налична инфраструктура, но по-бавни процедури, бюрокрация (Италия, Португалия, Австрия, Чехия)
• - Ограничени правни и медицински възможности (тук попадат повечето държави от бившия Източен блок, включително България)

Респективно, и делът на транс-хората, които са сменили своя юридически пол (или са в процес на смяна), силно варира в зависимост от горните специфики (в България е най-нисък).

Медицински усложнения

Научни изследвания сочат, че рисковете от медицински усложнения при операциите за смяна на пола са съпоставими с тези при козметичните операции (които също са част от пластичната хирургия). Мащабно изследване на Northeastern Society of Plastic Surgеоns (NESPS) например посочва честота на усложнения, както следва:

• 17.2% - маскулинизираща гръдна хирургия
• 17.6% - увеличаване на гърди
• 16.7% - вагинопластика
• 7.4% - лицева хирургия

Друг преглед на база данни, отнасяща се до пластични операции, показва, че при над 10 хиляди случая се забелязва честота на усложнения от 10,9%, като 4,8% са сериозни хирургични усложнения.

Изводите, които могат да бъдат направени, са, че рискът от усложнения зависи от самата сложност на процедурата, не толкова, че става дума за "смяна на пола". Медицината е напреднала и в тази конкретна област - но не може да постигне крайната цел (смяна на биологичния пол).

Това води до същината на проблема - психическите измерения.

Обзорно проучване на психичното здраве при транс- и небинарни хора стига до извода, че транс-хората показват по-лоши резултати по отношение на психичното здраве в сравнение с т.нар. цис-хора (обозначаващ или отнасящ се до лице, чиято полова идентичност съответства на пола, регистриран за него при раждането; не е транссексуален).

Транс-хората имат много по-висок риск от депресия (4-5 пъти), опити за самоубийство (6-10 пъти) и смърт от самоубийство (3-19 пъти) от цис популацията в ЕС - независимо дали са преминали транзиция. Самата транзиция не е причината за повишаването (и често помага краткосрочно), но не е достатъчна сама по себе си. Необходим е комплексен подход: лечение на съпътстващите психични проблеми, дългосрочно проследяване и информирано съгласие - до такива изводи достигат клинични проучвания на транс-хора в Дания, Швеция, Нидерландия, Финландия.

Бива ли да нямаш CENA, Йотова?

Ти не си Коко Шанел, ти си търгаш

Сексуални престъпления

Статия в британския "Telegraph" от февруари 2024 г. сочи, че над 70% от транс затворниците във Великобритания излежават присъди за сексуални или насилствени престъпления. В общественото пространство често се неглижира частта "насилствени" и се акцентира върху "сексуални", но и "чистата" разбивка показва интересна картина. От общо 295 транс затворници към 31 март 2024 г., 61,6% от транс жените (родени жени, с мъжки юридически пол) са осъдени за сексуални престъпления; при транс мъжете този процент е под 5. По-старо проучване сочи, че цис мъжете, осъдени за сексуални престъпления, са 16,8%, а цис жените - 3,3%.

Далеч по-важно обаче се оказва къде попадат въпросните - въдворяването на биологични мъже в женски затвори носи огромни рискове, както стана ясно преди няколко години в Германия, където трансджендъри са насилвали жени зад решетките.

Мъже в женски спортове

До момента статистическият дял на биологичните мъже, състезаващи се в женски спортни дисциплини, е изключително малък, но да не забравяме, че и самата "мода" за смяна на пола не е придобила масовост. Тук скандалното е, че въобще някой може да получи предимство на базата на физическите различия между мъжа и жената.

Още се помни грандиозният скандал на женския боксов турнир на Олимпийските игри в Париж през 2024 година, когато две от златните медалистки се бяха провалили година по-рано на тестове за полова принадлежност. Все пак, Имане Халиф и Лин Ю-тин са си такива по рождение и не е известно да са се подлагали на операция за смяна на пола.

Такива случаи обаче има в спортната история. Ето някои от най-крещящите примери:

• - Лиа Томас (САЩ) - печели първо място в националния шампионат по плуване на САЩ за жени, като преди транзицията се класира на 462-о място в същата дисциплина (500 ярда) при мъжете
• - Лорел Хъбърд (Нова Зеландия) - първата открито транс-жена, участвал на Олимпиада. В Токио през 2021-а не печели медал, но преди това е победител на международни турнири от ранга на Pacific Games
• - Фалън Фокс (САЩ) - първият открито транс боец в ММА; предизвиква скандал, след като причинява тежки физически травми на свои противнички

Най-обобщено, желанието за смяна на пола е резултат от несъответствие между обективна реалност и субективно възприемане. Разминаване между физиологията и психиката. И този проблем се решава по два начина: или се правят опити физиологията да "се нагоди" към психиката, или се лекува психиката.

Десетилетия наред Западът правеше първия избор, докато след повторното избиране на Доналд Тръмп за президент, в Съединените щати настъпи завой. "Изборът на пол" започна да се ограничава - трансджендърите се вадят от армията, от женския спорт, от женските затвори... Явно с цел да се предизвика лечение на психиката вместо деформация на физиката.

Патриарх Даниил пожела 2026 да е година на прошката и на духовно преображение

"Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!"

Европейският съюз обаче продължава по старому. Смяната на пола (и като интервенции, и в юридическия смисъл) се окуражава като изконно човешко право. Което носи рискове, както за отделния човек, така и за обществото. Но, освен всичко друго, задълбочава разделението и противопоставянето в рамките на Евросъюза.

Както видяхме, отношението към тази тема доста варира в държавите членки. И там, където не е на почит, смяната на пола може да се окаже катализатор на анти-ЕС настроения. А руската пропаганда за "еврогейския съюз" си върви от години - защо трябва и да я подхранваме?

Като нищо темата може да се окаже шило в торбата на Европейския съюз. Независимо от далеч по-сериозните му проблеми.