Има вероятност Турция да се откаже от руския газ! Това обяви ресорният министър Танер Йълдъз. Според него по-голямата част от газовите доставки за страната идват от Руската Федерация и намаляването на тяхната цена е наложително. В противен случай в Анкара ще търсят алтернативен доставчик. Кой може да бъде той, не е трудно да се отгатне. Вариантите не са много - износителите на газ от Близкия и Средния Изток.

Ирак на този етап не би могъл да обезпечи сигурни доставки за Турция. Поне докато в Иракски Кюрдистан продължават военните операции на турската армия против ПКК. А на този етап краят им не се вижда. Също както и на диверсионните акции на кюрдските партизани на турска територия. Те напоследък стават все по-чести и по-резултатни.

С Иран разбира се такава договореност може да бъде постигната. Остава да се решат някои сериозни военно-политически проблеми. Като например приемането на турска територия на насочената срещу Иран американска ПРО. Или анти-сирийските нагласи в турското ръководство в последно време.

От Техеран вече предупредиха, че и двата прецедента могат да доведат до военно стълкновение между традиционните противници, които едва в последните години се опитват да изградят добросъседски отношения. Анкара засега се ослушва, но вероятно си прави нужните изводи. Още повече, че е заплашена от иранско противодействие, ако разтрогне предварително газовите договори. А и от вътрешни размирици, вследствие на спирането на газа.

Получаването на газ от "Набуко" по принцип отдавна е залегнало в разчетите на турските икономисти и енергетици. Още повече, че тези дни и Туркменистан се присъедини към държавите-износителки и е готов да продава газ на своите турски събратя. В тази страна явно назряват сериозни промени, след като дори и написаната от покойния пожизнен президент Сапармурад Ниязов - Туркменбаши "свещена книга - Рухнама" вече е подменена от наследилия го незаконен син Курбанкула Бердимухамедов (законният живее в изгнание в Москва).

На Бердимухамедов му е ясно, че без интеграция в световната икономика трудно ще удържи постъпателното икономическо развитие, а следователно и властта си. Не може да се разчита само на трафика на наркотици, още повече че Туркменистан, като транзитна страна, търпи все повече последствия от него - голяма част от туркменската младеж е зависима от опиума и даже от хероина. Последиците от тази зависимост са непредвидими.

Подобно нещо може да се каже и за трите задкавказки републики, които също са транзитни страни.

В Азербайджан наркотиците се приемат повсевместно. Така е в отделни райони на Грузия. В Армения явлението е характерно за старите райони на Ереван, като например Айгестан. Това са важни констатации, тъй като именно през тези държави е предвидено да минават тръбите, заобикалящи руската територия.

Както обаче казват в Баку, на пътя на газопровода има едно голямо препятствие - Нагорни Карабах. Без решаването на този проблем, азербайджанците не са съгласни да пуснат тръбата през Армения. От това страдат преди всичко самите те, защото оскъпяват експорта на своя газ към Европа. Страдат обаче и арменците, тъй като не могат да се освободят от икономическата стагнация и да спрат масовата емиграция от страната.

Проблемът се прехвърля и върху Република Турция. Там на този етап не могат да премахнат контраста между бурното икономическо развитие в средиземноморските райони и изостаналостта в бившата Западна Армения - най-източните съвременни турски територии, населени предимно с кюрди. Именно оттам цели родове се изселват в Истанбул и допълнително усложняват социално-икономическата ситуация в мегаполиса. А тази част от територията на Република Турция се обезлюдява.

Може да се направи следният извод: въпреки заплахите, турците не могат да си позволят да се откажат от договорите и да престанат да купуват руски газ. В противен случай рискуват да попаднат в наистина критична ситуация, когато ще се окажат изолирани от всички съседи и без приятели. А само тюркските съюзници - бивши съветски републики, не са достатъчни за една такава страна с регионални геополитически амбиции да претвори плановете си в реалност.

Тогава тезата за "нулеви проблеми със съседите"на външния министър Ахмет Давутоглу ще се окаже химера. Така можем да приемем думите на Танер Йълдъз единствено като пазарене на "Капълъ Чаршъ" и нищо друго. Тоест, сделката все пак ще стане, защото и продавачът - Русия, иска да продава газ, и купувачът - Турция има нужда от него.

А обединението на тюркските държави против износа на руски газ отново няма да успее.