„Интересите на Русия в отношенията със Сирия съвсем не са тъждествени на интересите на Русия в сирийския конфликт. Москва съвсем спокойно може да си позволи да изгуби режима на Асад."
Това твърди директорът на института за политически анализи в Москва Александър Шпунт - професор във висшето училище по икономика, в статия на сайта на израелския „9-и канал" (www.9tv.co.il).
Авторът е шеф на Източноевропейското бюро на телевизията, също така е бил ръководител на проекти в предизборните кампании на Владимир Путин - 2000, 2004, и на Дмитрий Медведев -2008.
През 2009 стокооборотът между Русия и Сирия е $702 милиона и това може да ни ориентира в „невоенния" дял от търговията между двете страни. През същата година по данни на митническата статистика външнотърговският оборот на Русия е $469 милиарда.
Следователно Сирия заема в него малко повече от десета част от процента (0,14%).
Широко дискутираните в пресата военни договори при внимателен прочит изглеждат нищожни. Днес между Москва и Дамаск има действащи контракти във военно-техническата област за $3,5 милиарда. На пръв поглед не е малко - към началото на 2012 целият портфейл поръчки на „Россоборонэкспорт" (а компанията държи над 80% от целия оръжеен износ на Русия) е $33-35 милиарда - десета част е сирийска.
Тук се появява едно „обаче": Дамаск не плаща - от 2006 Сирия е платила едва милиард долара от предполагаемите по договорите $5,5 милиарда. При все че година по-рано - през 2005 - Москва й опрощава $10 милиарда именно в замяна на гаранции за нови оръжейни поръчки.
Експертите от авторитетното Jane's Report стигат по-далеч и отбелязват, че от военната търговия със Сирия Русия търпи преки загуби от недоизплатени печалби на платежоспособните арабски оръжейни пазари. Така Путин няма икономически мотиви да се бори за оцеляването на режима на Асад.
И политически мотиви няма. Президентът Башар Асад не е президентът Мадуро, Моралес или Чавес. Режимът в Дамаск никога не се е позиционирал като съюзник на Русия, още по-малко като съюзник в противостоенето на Москва срещу САЩ и Запада.
Преди събитията от 2011 Сирия в доста по-голяма степен е ориентирана към Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив: политическата надстройка, обединяваща „монархиите в Залива" - Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Оман, Бахрейн и Кувейт. Обяснението е много просто: делът само на две от тези страни - Саудитска Арабия и ОАЕ - във външнотърговския оборот на Сирия е тройно по-голям от този на Русия - съответно 15,1 и 4,9%. Монархиите осигуряват приток на инвестиции в сирийската инфраструктура и туризъм, което, предвид техните ресурси, изобщо не ги затруднява.
Като резултат по отношение на всички арабски преврати преди 2011 позицията на Дамаск е идентична с позициите на държавите от Съвета - съответно: диаметрално противоположна на мнението на Путин и Русия.
Естествено, от началото на сирийския конфликт ситуацията се промени, но дори неизкушеният наблюдател би забелязал: Асад доста сдържано реагира на усилията на Москва за спасяването на режима му - липсват емблематични изявления на благодарност, няма ги характерните за арабския свят масови „демонстрации на дружба" пред руското посолство. Явно режимът на Асад залага повече на това, че ще се споразумее с монархиите от Залива, отколкото на това, че Русия ще спре военната операция на Запада. Всичко това предизвиква натрупващото се неодобрение в Москва.
Военното значение на пункта за материално-техническо осигуряване на корабите на руския ВМФ в Тартус също така е доста силно преувеличено. Преди всичко това не е военна база, както погрешно я определят. Там няма оперативни съединения на флота. Няма базирана авиация - няма дори условия за приемане на самолети. Няма военни, само цивилен персонал. Няма хотел за моряците, където биха могли да починат на брега - при престоя в порта екипажите остават на корабите.
„Руският" Тартус представлява два нестационарни 110-метрови плаващи кея (според някои източници - един, другият е демонтиран и изваден от експлоатация), няколко склада и ограда. „Пунктът в Тартус няма стратегическо значение. Корабите от оперативното съединение на ВМФ в Средиземно море могат да попълват запасите си в порт Лимасол", заявява в края на юли пред арабски медии заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Богданов. Той потвърждава, че вече действа споразумение, според което съдовете на руския военен флот имат право да влизат за зареждане в кипърското пристанище.
Русия вече напусна подобни на Тартус пунктове за снабдяване на флота, включително и в региона: остров Сокорта - Йемен, Сплит - екс Югославия (Хърватия), Сфакс - Тунис, Мерса-Матрух - Египет, Тобрук - Либия. Закрити са и африканските бази за зареждане в Дахлак - Етиопия, и Конакри - Гвинея. Това обаче по никакъв начин не се отразява на реализирането на концепцията за глобално присъствие на ВМФ в Световния океан.
Още през 2001 - в началото на първия си президентски мандат - Путин подписва „Морска доктрина на Руската федерация за периода до 2020", която предвижда принципа за пълна автономия на действие на корабите във всяка точка на акваторията на Световния океан. И за десет години руският флот се научи да се справя без брегово снабдяване. Така е в Северния и Южен Атлантик, в южните води на Тихия и в Индийския океан - няма причини това да не се случва в доста по-елементарното от гледна точка на логистиката на флота Средиземно море, още повече предвид договора с Кипър.
Всичко това ни позволява да направим обосновано предположение - спасяването на режима на Асад не е мотив, който е определящ за политиката на Владимир Путин в сирийската криза.
Ако вземем предвид усилията и готовността на Путин да понася сериозни загуби, то тук ключови в случая може да бъдат само вътрешнополитически мотиви - всякакви външнополитически ще имат твърде висока цена.
Няма политик, който да си позволи да пренебрегне рейтинга си в очите на избирателите. Част от тях обаче му обръщат внимание само в предизборни кампании, като гледат на периода между две такива като време за реализиране на лични планове, без оглед на гласоподавателите. Друга част са сензитивни към амплитудите в рейтинга през цялото време (причините за единия и другия модел поведение винаги са чисто лични).
Путин се отнася към втората. Дори днес, когато изградената от него система би издържала какъвто и да е срив на доверието към личността и дейността му, без да доведе до властова криза, той много внимателно следи амплитудите в него.
Успешната и ефективна външна политика винаги е била фундаментална за одобрението на работата на Владимир Владимирович. Само две седмици след изборите през април 2012 „Левада-центр" провежда допитване, с което се опитва да разбере между другото и с какви надежди свързват руснаците завръщането на Путин в Кремъл. 67% разчитат на позитивно засилване на външнополитическите позиции на Русия, едва 15% са скептиците. Което показва, че на международната карта залагат дори онези, които не са гласували за новия стар президент. Показателно е например, че надежда за подобряване на икономика са изразили едва 45% от респондентите.
Цифрите означават, че властта се е възстановила от нокдауна във външната политика, получен през март 2011. Тогава при гласуването на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за Либия стопанинът на Кремъл по онова време Медведев разпорежда да не се упражнява правото на вето. Дмитрий Анатолиевич банално е преметнат от САЩ, когато при визитата си в Москва вицепрезидентът Джо Байдън устно гарантира, че става дума именно за осигуряване на забранена за полети зона във въздушното пространство на Джамахирията, а не за бомбардировки на НАТО в подкрепа на противниците на Кадафи.
През 2011 за Путин Кадафи не е по-близък, отколкото Асад през 2013. Но Путин добре е научил урока. За първи път от десет години през март 2011 доверието към управлението (а в Русия това означава лично към Владимир Владимирович) тръгва надолу именно поради възприемането на външната политика от руснаците като провалена и несъответстваща на интересите на Русия.
„Кадафи разбра, че Русия няма друга роля и функция, освен на пощальон на Запада", отбелязва през онзи март немският политолог и дългогодишен директор на центъра за Русия и Евразия към немския Съвет по външна политика Александър Рар. Не само той, но и путинските избиратели го забелязват. И за първи път за три години на Путин му се налага да се дистанцира от външната политика на действащия президент, като определи резолюция 1973 като „дефектна" и я сравни с призив за кръстоносен поход. Това до някаква степен му позволява да отклони недоволството на хората, но и поставя под съмнение собственото му решение да се откаже да се кандидатира през 2008 в полза именно на Медведев.
Либийският шамар се превръща за Путин в криза на доверието вътре в страната, на Медведев му коства издигането за втори президентски мандат.
Путин може да си позволи да загуби Сирия. Дори да си позволи отслабване на позициите в Съвета за сигурност по международните въпроси - едва ли в Русия някой дори малко разбира от тази материя, още по-малко са онези, които биха го забелязали - предвид мощната пропагандна машина в ръцете на властта.
Но като политик Путин при никакви обстоятелства не може да си позволи външната му политика да изглежда в очите на страната подобна на елцинската или горбачовската: слаба, неефективна, несамостоятелна. За него това би било политическа катастрофа, зачеркване на резултатите от двайсетгодишно политическо лидерство. Заради възстановяването на статута на гражданин на велика световна държава избирателят прощаваше на Путин много, почти всичко - толкова тежка бе травмата, оставена от Горбачов и Елцин.
Именно успешната външна политика на Владимир Владимирович се отбелязва от най-много анкетирани от ВЦИОМ (Всероссийскийцентр изучения общественого мнения) през октомври миналата година - 45%. Дори мирът в Северен Кавказ получава по-ниска оценка - 34%.
Няма връщане на Русия в ролята й на велика държава - във вида както го разбират руснаците, няма и успешен политик Владимир Путин. И икономиката, и борбата с корупцията, и мирът в Кавказ, и преодоляването на глобалната криза: всичко това или не работи в полза на Путин, или е незначително, за да остане той в очите на нацията държавникът, възродил страната.
И това именно е главният ключ към стъпките на Русия в сирийската криза.
veseln
на 01.09.2013 в 19:53:58 #17Авторът на статията е пълен некадърник! Да прочете нещо, което е по силите дори и на нашенски "анализатор"! http://avtorski.pogled.info/article/48192/Voinata-za-trabite Всичко е толкоз просто и логично... А, да - дали наистина Путин може да си позволи да загуби Сирия?
Ачката
на 01.09.2013 в 17:45:58 #16...а да и в Сингапур също така глобите за фас на улицата са невероятни! Или за такива подобни. Твърдо за високи глоби съм срещу простащината! Само така ще си я изкореним от нас. Като се бръкне в джоба...другия път ще си угаси фаса дето трябва. За съжаление с българина така. Май не само с българина де, зависи на какви ще попаднеш.
Ачката
на 01.09.2013 в 17:43:41 #15Сингапур ....гледал съм само снимки, наистина внушителни постройки. Няма как да не се впечатли човек. Иначе с интерес научих, че си имат смъртно наказание там, което си мирише на законност. Заплатите им също са много вариращи...от общ работник до специалист с котировка, така, че не всички са богати, но умните и успяващите са добре. Имам 1 приятел оттам. 2 мнения няма, супер страна е. Единствено целият този регион от Индокитай до Австралия и Океания и нагоре Филипините и Япония са ми страшни за живеене ,заради природните бедствия и суровия климат. Иначе понякога яхам метлата и съм много краен в изказванията си, защото ме е яд на някои наши български черти в семчицата ни. Между другото наистина по манталитет най-много приличаме на руснаците, сърбите, затова и не ги обичат болшинството от хората. Това е поредното доказателство ,че ние българите и себе си не обичаме.
nmachiavelli
на 01.09.2013 в 17:25:08 #14Е, по тази логика Сингапур за теб не би било нищо особено - няма кой знае колко история и паметници на културата, а в моята лична класация е номер едно, а освен това не знам защо сравняваш всичко със София, разбира се, че рядко ще намериш такова място, но все пак сме преживели нещо много по-лошо от война.
Ачката
на 01.09.2013 в 17:18:01 #13Мене пък не ме впечатлява само динамиката. Много често хората бягаме от динамиката и лудия град. Ясно е ,че в градове като Истамбул, Москва и Ню Йорк няма да ти хареса да стоиш 2-3 часа в задръстване, ама няма как. Това са градове- държави. Има и други неща, които впечатляват - природа, история, паметници на културата....ние в това отношение сме вандали номер 1 на Европа. Почти нищо нямаме съхранено както е било в цял вид.
Ачката
на 01.09.2013 в 17:13:31 #12Е какво ще кажеш за Киев? 3 пъти поне е по-хубав от София, на мене много ми хареса. Харков е старата им столица и е града с адски много университети. Лвов е също хубав. Струва да се види. Одеса също. Гривна им е паричната единица правилно.5 гривни са 1 лев. Полицаите им имат бензин в патрулките, но може да те спрат ако си с чуждестранна регистрация...затова пък си има самолети и автобуси. Бедна страна? Стандарта им на живот съвсем не е по-нисък от нашия. Даже напротив. В малките градове е колкото в нашите големи ,че даже и София. Киев е скъп град и като заплати ,и като квартири! Не знам...за държава напълно унищожена от войната не ми се вижда да е зле. Ние ако бяхме яли такъв бой и такива разрушения не мога да си представя. До тук по темата за т.нар. "комунисти". Имам познанства със всякакви хора - германци, руснаци, украинци, французи, словаци, поляци, чехи, англичани, скандинавци и от почти всички имам добри впечатления. А сегашната ни младеж...направо ме ужасява! Хубаво е да си зададем въпроса къде сме ние? И да..няма значение на какво съм възпитаник. С образованието си се фукат само комплексарите.
nmachiavelli
на 01.09.2013 в 17:07:26 #11Един град може да ме впечатли не чрез църкви, а чрез динамика, възможности, космополитизъм и нощен живот, така че какви църкви имало в русия по никакъв начин не ме впечатлява.
nmachiavelli
на 01.09.2013 в 16:56:26 #10А в православна църква съм бил само само в България, те не представляват интерес за мен, в чужбина ходя само в католическите и протестантските, те представляват някакъв интерес за мен откъм архитектурен аспект, освен това няма какво толкова да правя по църкви и църквички...
nmachiavelli
на 01.09.2013 в 16:51:29 #9За всяко едно място, за което съм писал съм бил (на някои места дори повече от веднъж) и съм изказал свое лично мнение, така че не съм предубеден, а убеден. И да, бил съм в Украйна - Киев, Лвов и Херсон, валутата им се нарича гривна, познавам и украинци (невероятни боклуци), именно от тях знам, че се е случвало полицията да не предприема нищо, защото няма бензин в патрулката, а в русия не съм бил и не възнамерявам да стъпя, да за там вече съм предубеден, признавам, не мисля, че имам какво да правя там, но разказите от хора, обичащи русия на връщане оттам са прекалено красноречиви за мен... А ти, ако не си възпитаик на някой технически университет, аз си режа главата...
Ачката
на 01.09.2013 в 16:47:56 #8Тука даже не ставаше дума за "фили" и "фоби". Съвсем излишно беше да споменавам и да го пращам идиота в Америка да види какъв даунтаун, небостъргачи и постройки има там. По цяла Европа също. Умишлено визирах почти разрушените от войната страни. Стига с тия епитети дето лепите на всички - комунисти, капиталисти....стига с предубеждения, идете да видите и едните и другите какви столици,градове, музеи, църкви, театри, дворци имат! А ,че има мизерия...тя е навсякъде в нашия свят. Има я и в Русия, и в България, и във Франция ,и в Америка. Е разбира се не е като в Бангладеш или Африка, но все пак я има и то навсякъде.
Ачката
на 01.09.2013 в 16:30:55 #7Украйна цялата е кочина, без изключение, изключително бедна страна ================= Бил ли си в Украйна? Знаеш ли им въобще паричната единица? А стандарта на живот? А поне 1 град украински видял ли си? А руски такъв? Поне в 1 църква влизал ли си, или нещо въобще...освен каквото някой си ти бил казал?
Ачката
на 01.09.2013 в 16:29:16 #6Абе хора , бива ли да сте толкова предубедени и глупави, бе миличките ми? Не, не вярвам ,че българин може да е толкова проЗ (както казва един мой любимец), не вярвам ,че има толкова прости животни като този под мене. "Словения му била село", пък Москва била лудница в която можело само да се застреляш...ама не бил я виждал още... С 2 думи...никъде не е хубаво!
nmachiavelli
на 01.09.2013 в 16:16:30 #5Абе, тоя под мен наистина е клиничен случай, когато някой ви говори "колко са напред" еди-кои си, той със сигурност е комунист. Украйна цялата е кочина, без изключение, изключително бедна страна. Братислава е същият кенеф като София, Будапеща си личи, че е бил хубав град, но след десетилетия комунизъм не прилича на нищо, Виена е уреден и хубав град, но прекалено малък и спокоен за вкуса ми, прилича на село в сравнение с големи и космополитни градове (Лондон, Париж, Мадрид, Ню Йорк, Чикаго, Буенос Айрес и т.н.), Прага става, съгласен съм. Хърватия има хубава ривиера, само това (не е гнусното Черно море), Словения не е нищо особено, но все пак нямам прекалено големи впечатления оттам, уредено и спокойно, но селско (имал съм един обяд в Любляна за 1 час), Букурещ - кочина (да, в сравнение със София е по-добре). В русия не съм бил, но най-големият русофил, когото познавам се върна от дълго лелеяна екскурзия там и след това, о чудо, върна се мразещ русия и каза, че за млад човек в Москва най-голямото забавление би било да хванеш пистолета и да се застреляш. И да, София е абсолютен кенеф, но това дължим на любимите ви комунисти и на никого другиго.
Ачката
на 01.09.2013 в 15:39:18 #4Хенри III | 31.08.2013 17:47 абе русофилско копиле - ти некога ходил ли си в раша - тия живеят още в каменната ера - ни ток ни тв - заеби масква и питсбърг - прованса майна е стотици пъти по-зле от нашия - гумени ботуши и ватенки - това е раша - изроди славянски ======================== Абе селянино с кол'лото ,иди малко да видиш свят, да се ограмотиш ,бе измет! Иди виж малка Рус - Украйна, виж Одеса, Киев, Харков, отскочи до Лвов, виж какви музеи и църкви имат хората. Домъкни цървулите и до Питера да видиш какви дворци и палати са построили хората. За Москва няма да ти стигнат стотинките затова я прескочи. Иди малко в другата посока - към централна Европа, виж Братислава, Будапеща, Виена, Прага, виж какви столици имат централноевропейците. Виж Хърватия и Словения, виж даже съседен Букурещ, Ганьо. Виж колко са напред хората. (За страни ,където не е имало война въобще няма какво да говоря, всички са по-напред) Иди, селяко прост и силно малоумен, иди и като се върнеш на село в Бг застани пред единствената ни църква за свяст (Ал. Невски), сложи 1 флашка на компа ,включи форума и ми кажи честно... ...не ти ли се плаче колко си жалък и нищожен?
русофил
на 31.08.2013 в 18:39:07 #3Сурвакар, Специално ли се регистрира вчера,за да пействаш огромните си чаршафи,които никой няма да прочете?Няма нормален човек,който да отрече ,че Путин обърна всички негативни тенденции в Русия,и вече 13 г тя върви напред и нагоре! БВП: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/timeline/47eafcb342142d54800f70a8c6e93d82.png Дълг: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/4/41/GOSDOLGRF.png
Сурвакар
на 31.08.2013 в 18:21:56 #2Икономиката на Путина Русия не върви на добре и прогнозите не са розови, колкото и обяснения, пояснения и анализи да ни предоставят от висшите училища по икономика. От както Путин пое кормилото на империята през 2000 г., графа на руското GDP бавно, но сигурно пое надолу: вижте графиката тук: http://postimg.org/image/47s1ifkxf/ След като го поставиха в администрацията, Путин предложи само нова доза демагогия и популизъм, а сега започна да стяга дисциплината, но тези мерки са прилагани и от предшествениците му и резултата бе плачевен. Като току що коронован от богатирите на КПСС, цар Путин, по стар руски обичай, започна да организира богати партита за червената аристокрация и охранителите и, КГБ офицерите. Спомням си четох интервю на един от групата "АББА" в което разказваше за поканата дето приели да пеят на ухо на цар Путин. Платили им добре, по няколко милиона на калпак, но след като ги посрещнали на летището ги натоварили на един микробус, предполагам "Ниса" и цяла нощ са ги разкарвали из някакви гори по разбити пътища. Било страшно, но още по-страшно било като пристигнали в дачата (една от многото дачи) на цар Путин и се изправили пред замъглените от дим на кубински пури фигури на Путин и компания, които след няколко изпълнения започнали да им подвикват като на куче. В заключение певеца добави, че парите не си стрували преживеният ужас. Аристикратите на Руската Империя последваха примера на цар Путин, подкараха огромните си яхти и хукнаха по света да си го навират по дупките на одъртeлите вече шаврантии от Запад, като Моника Белучи, Дженифър Лопес, Наоми Кимбъл, Шакира, Марая Кери. Вероятно, за полукрепостното население на Руската Империя, хвърлянето на пари от руската аристокрация, както по времето на Пушкин, се възприема като културна революция. "Москва съвсем спокойно може да си позволи да изгуби режима на Асад." - бихме повярвали на това заявление от професора по икономика, но не като попрочетем по новата история на СССР/Русия - да започнем от Асуанския язовир, от войната на Израел срещу обединените армии на арабският свят въоръжени с руско оружие, пролетарските революции в Латинcкa Америка, Острова на Свободата който също не си плаща та наскоро Медведев им опрости поредните 30 милиарда, в Либия, Ирак и други африкански държави. След Афганистан Москва започна съвсем спокойно да си позволява да загуби Източна Европа, Естония, Литва, Латвия, Армения, Казахстан, Украйна, Молдова, Киргистан, Узбекистан, Грузия,... А сега другаря професор ни убеждава, че "Путин може да си позволи да загуби Сирия" - но кой ли го пита цар Путин какво може да си позволи в други точки на света? Путин и предишните руски/съветски императори не разбраха, че само с помпене на неброени пари за една отбрана прослойка от семейства, въпреки огромните ресурси икономиката на държавата няма да се подобри. А цар Путин може да не може да си позволи Сирия, но за сметка на това може да си позволи апартамент в Москва за 50 милиона евро, многобройни дачи и разкошни партита за своите приближени. Единственото което ги спасява руските императори е, че полукрепостническото население на Руската Империя е свикнало с "две и двеста", само дето преживява с "две", а непрекъснато му доказват, че са "двеста". Монголското робство на славянското население е било по-кратко от робството на българското население, но изглежда робският манталитет се е оказвал много по-дълбоко вкоренен в манталитета на славяните, отколкото при българите. ПП: Генчо започна плахо да посочва източниците си на информация, но не е достатъчно. Създавай нещо свое Генчо, не е достатъчно само да преписваш, виж го Гочето Коларов. Той може да ползува чужди материали, но ни забавлява със собствената си интерпретация.
mechka5
на 31.08.2013 в 16:16:20 #1Каква икономика кви 5 лева идея си нямате за какво става въпрос