В петък получих рождественския си подарък по-рано, отколкото е предвидено - прекарах 45 минути в пресцентъра на Европейската комисия с Владимир Путин. Сигурно това не е онова, което бихте искали да получите за Рождество, но аз бях много доволна. Такъв дар на влъхвите: седях буквално на четири реда от руския президент и се любувах как се държи с Херман ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу.

Как се държеше? Като акула, която кръжи в басейн: днес никого няма да изяждам, но за всеки случай напомням кой тук е най-силният. Имам предвид физическа сила, мускули, а не само икономическа - всякакви суровини: нефт, природен газ. И в този аспект на Путин всичко му е наред, и ние се нуждаем от това. Но в петък той използва преди всичко мускулите си, за да направи впечатление.

Представете си препълнения с хора пресцентър, приличащ на малък театър с нисък таван, подиума с трите трибунки на един ред и още една отстрани - за местното „конферансие", което открива и закрива брифингите. Редовете в залата са запълнени от журналисти и оператори, които очакват началото на пресконференцията, с която завършва първата брюкселска визита на г-н Путин след преизбирането му през май.

И ето, те се появяват - председателят на комисията г-н Барозу, председателят на Съвета на Европа г-н Ван Ромпой и президентът на Руската федерация г-н Путин. Или да го кажем иначе: в залата влизат португалски политик, който прилича на изпълнител на шансони с наднормено тегло; екс белгийски премиер, кльощав като вейка; и мускулест бивш главорез от КГБ с черни колани по джудо и карате - президент на най-голямата страна в света.

Едва съзряла как тази троица заема местата си зад трибунките, разбрах, че този път няма да бъде скучно - неслучайно някога прекарах доста весел половин ден в Южна Африка, наблюдавайки акулата в басейна: никога не знаеш какво ще направи тя в следващия миг. Същото си помислих и за г-н Путин, едва щом г-н Ван Ромпой започна изявлението си, откриващо пресконференцията.

Белгиецът мънкаше по бумажка всички онези баналности, които чуваме всеки път, когато той се доближи до микрофона: „стратегически отношения... глобални предизвикателсва... партньорство... модернизация... икономическо развитие".

Отляво на г-н Ван Ромпой стоеше неговият конкурент по статус в Евросъюза г-н Барозу, делово ровещ в листовете, които лежаха на неговата плексигласова катедра, и водещ си някакви бележки. А вдясно от г-н Ван Ромпой стоеше г-н Путин. Той държеше главата си високо вдигната, краката му бяха разкрачени на ширината на раменете (а те са широки) и погледът му се плъзгаше по редовете. В същото време двамата еврократи се взираха в записките си, поставили колене и стъпала прибрани, като момченца от манастирско училище.

Г-н Ван Ромпой мънкаше. Г-н Путин оглеждаше залата. На лицето му бе замръзнало изражение на учтива скука. Под сакото му помръдваха делтовидните и гръдни мускули. Президентът прехвърляше тежестта си от крак на крак, като боксьор, преди да излезе в центъра на ринга. Г-н Ван Ромпой продължаваше да мънка, г-н Барозу продължаваше да чете. Г-н Путин запазваше спокойствие и очевидно се чувстваше съвсем комфортно под погледите на репортерите.

В един момент руснакът забърса от трибунката въображаема прашинка. След това вдигна поглед и започна да се любува на тавана. Г-н Барозу започна да чете своята реч. Г-н Путин се държеше както преди: със скучаещ и високомерен вид затъркаля химикалката си нагоре-надолу по катедрата, след това отново раздвижи мускули. Накрая дойде неговият ред.

След като каза няколко думи, които прочете от листче, г-н Путин го изостави и продължи да говори без „пищов". Независимо от това речта му вървеше гладко. Бе странно да се слуша изказването му в женски превод от руски, защото думите му буквално излъчваха тестостерон: г-н Путин нарече европейското енергийно законодателство, насочено към създаването на единен пазар, „нецивилизовано".

„Разбира се, Европейският съюз има право да приема всякакви решения, но - вече говорих за това - ние сме озадачени, че тези решения имат обратна сила", отбеляза той. Той бил „озадачен", защото това законодателство не позволява на Газпром да контролира разпределителните мрежи. Не трябва да се забравят и споровете за достъп до тръбопроводите и цените за нефт и газ.

Дойде ред на журналистите. Те питаха за Сирия, за възможната отмяна на визовия режим между Русия и Евросъюза и за това, ще помогне ли Русия за спасяването на икономиката на Кипър. Отговаряйки на един от въпросите, г-н Барозу се върна към критичните бележки на Путин по газовата политика на ЕС. Изявлението му се получи дълго и помпозно и повече напомняше лекция по европейска газова политика - повярвайте, г-н Барозу не е свикнал гостите да наричат политиката му „нецивилизована".

Той опроверга думите на г-н Путин и подчерта, че Евросъюзът „зачита всички международни спогодби, а също така принципите на законността". След това даде да се разбере, че е приключил, и чиновникът, който водеше пресконференцията, обяви, че това е бил последният въпрос, благодари на журналистите и каза, че брифингът е завършил. Но не бе завършил. Акулата се хвърли в атака.

Журналистите започнаха да се надигат от местата си, а г-н Ван Ромпой и г-н Барозу тръгнаха да се отдалечават от трибунките, но г-н Путин не помръдна - само погледна право към нас и каза: „Една минута". Журналистите отново седнаха, наострили уши - я, какво става?

Двамата главни еврократи изглеждаха озадачени.

Г-н Путин се облегна на трибунката и се обърна към журналистите с непринуден и доверителен вид: „Моят дългогодишен приятел господин Барозу толкова емоционално и дълго обясняваше позицията си, защото усеща, че не е прав, виновен... Отворете член 34 от базовия ни договор с ЕС, да-да, член 34 от базовия ни договор с ЕС." След това подчерта, че обвързването на цените на газа с нефта не е измислено от Русия, а от Холандия, и добави, че в това число, благодарение на неговите усилия, стокообменът между Русия и ЕС е достигнал 400 милиарда долара.

Последваха още няколко удара под кръста по адрес на европейската политика и едва след това президентът завърши: „Много ви благодаря". И вече след това - едва след това - пресконференцията наистина окончателно приключи.

Според мен не бе нужно г-н Путин да благодари на журналистите. Ние трябваше да му благодарим за пролятата във водата кръв. Той заслужи аплодисменти. Миналата седмица един известен европейски журналист международник ми се ожали: „Това, с което се занимаваме тук, не е журналистика, това е стенография." И обикновено наистина е така. Благодарение на г-н Путин обаче станахме свидетели на истинска пресконференция, а не театрален спор. Това бе конфронтация между човек, който не изпитва уважение към „европейския проект", и двама членове на неизбрания от никого европейски елит, които обикновено се носят из Брюксел, обвити от всеобщо уважение, като кардинали из Ватикана.

За мен лично това бе прекрасен рождественски подарък. За да оцените колко живителен бе подобен сблъсък и колко ценен е той за всеки, който посреща Рождество в този град, както ми се налага на мен, трябва да проумеете къде се случва всичко това. Ако търсите каквато и да е форма на забавление, не търсете в европейския квартал на Брюксел. Работата дори не е в мрачните, лишени от прозорци зали на пресцентъра, не е в приспивната монотонност на брифингите на Европейската комисия, не е в безжалостната ортодоксалност на „проекта".

Работата е в самото място - в тези бетонни процепи на улиците, простиращи се от зданието на Европарламента на Люксембургския площад до сградите на Комисията и Съвета на площад „Роберт Шуман" и до щаб-квартирата на върховния представител на ЕС по външните работи. Тя е разположена над парка, засаден с парите, „избити" през 19. век от белгийския крал Леополд ІІ от Конго с чудовищни и палачески методи.

Това място може да превърне в камък което и да е сърце, затова тук е толкова ценен всеки лъч светлина. Разбира се, странно е, че по Рождество в такъв лъч светлина за мен се превърна бившият агент на КГБ. Въпреки това стана именно така: в залата се изправи истински дар на влъхвите и мърдаше гръдните си мускули.