"Бог дава, ала в кошара не вкарва." Точно за тази народна мъдрост се сетих покрай призива на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен България и Румъния да бъдат приети час по-скоро в Шенгенското пространство.

Защото призивът, сам по себе си, беше силен и съвсем на място. Но самото действие не зависи толкова от Еврокомисията и нейния председател, колкото от националните правителства на страните членки. В случая - на Австрия и Нидерландия, които продължават да стопират процеса.

Един от първите, които прозряха уловката, бе международният анализатор Борис Станимиров. Веднага след речта на Фон дер Лайен, той написа следното:

"Ако в източноевропейските държави премиерите тарикатеят с така наречената Brussels Blame Game - a именно, да обвиняват Брюксел за непопулярните решения (аз мисля като вас, ама от Европа го искат), то в Брюксел практикуват обратния популизъм. Ние, от ЕК много ви уважаваме, ваши приятели сме и ви искаме, но онези лошите Орбан, Рюте... you name it ви пречат..."

И наистина: още на другия ден, Австрия потвърди досегашната си позиция и на практика бламира Фон дер Лайен. Нидерландия пък обяви, че "ще си помисли" и при определено развитие на ситуацията може да вдигне ветото над България.

Какво означава всичко това?

Като начало означава, че Виена се подигра с Еврокомисията, почти демонстративно заявявайки как няма да се вслуша в призива на нейния председател. Тоест, думите на председателя на ЕК не струват и пет пари.

За такова пренебрежение може да има обективни причини. Например, държавният бюджет на Австрия е почти толкова голям, колкото и на Европейската комисия (последният се формира от членския внос на държавите, който е в размер на 1% от техния БВП). Или, казано с други думи, австрийското правителство има самочувствие, съпоставимо с това на ЕК, и може да си позволи да не се съобразява с нея. Но може и да е плод на оценка за дейността на самата Комисия.

След неубедителните си действия по време на ковид пандемията и при половинчатата си подкрепа за Украйна, никой по-солиден играч на геополитическия терен не приема комисията на Фон дер Лайен на сериозно. В това отношение тя е "достоен наследник" на също толкова нелепите в международен план комисии, предвождани от Жан-Клод Юнкер и преди това от Жозе Мануел Барозу.

Също така, развитието на казуса означава, че концепцията за "повече Европа" изобщо не е толкова лесно осъществима. Разширяването на Шенген е именно израз на "повече Европа", на по-задълбочена интеграция между националните държави и, не на последно място, на увеличаване тежестта на наднационалните институции. Реалността обаче сочи друго.

Защо Австрия и Нидерландия спират достъпа ни до Шенгенското пространство? За това вече писах в края на миналата година, когато за пореден път крилете ни бяха подрязани. От тогава до сега едва ли нещо се е променило съществено.

Най-общо казано, вариантите са два. При първия Виена и Хага отстояват някакви свои (разбирания за) национални интереси, които ни държат извън Шенген. При втория - двете държави членки са "влезли в роля" и играят играта (и) на други държави, които не искат да се афишират.

И в двата случая обаче, България би трябвало да действа с по-голям размах, отколкото досега. Опитите да се "харесаме" на правителствата във Виена и Хага няма да ни донесат резултат, поради простата причина, че мотивите на Виена и Хага да ни държат "извън борда" са повече от смехотворни. Австрия се мръщи на граничния контрол, който упражняваме (вярно, занижен през последните една-две години, което е видно и от почти ежедневната сводка за заловени нелегални мигранти във вътрешността на страната, вместо по границата, но все пак до съвсем скоро бяхме за пример в това отношение). Нидерландия пък мърмори нещо за корупция и върховенство на закона - което, едно, че е доста субективна преценка, и второ, че е доста нагло предвид силата на наркокартелите и "мароканската мафия" в самата Нидерландия.

Далеч по-смислено е София да накара Брюксел да приложи сериозен натиск спрямо Виена и Хага. Тоест, да превърнем проблема в общоевропейски. Като налагаме вето по ключови за целия ЕС въпроси. И задължително по теми, които пряко засягат Австрия и Нидерландия.

Близко до ума е, че действията на България за преодоляване на австрийското и нидерландското упорство трябва да бъдат синхронизирани и с тези на Румъния. Заедно сме по-силни, тук две мнения няма.

А като стана дума за Румъния, нейният премиер обяви, че ще съди Австрия за пропуснати ползи поради продължаващото неприемане в Шенген. Оригинална идея, за която не мога да кажа дали би се увенчала с успех. Но несъмнено е демонстрация на по-високо самочувствие, с каквото политическия елит в Букурещ явно разполага, в сравнение със софийския.

Именно самочувствието е пътят към постигането на национални цели - и в рамките на ЕС, и спрямо останалия свят. Ние изискванията отдавна сме ги покрили (а и да не бяхме, винаги може да се разчита на "политическо решение"). Трябва просто да си гоним нашите цели - с разум, дипломация, но и с кураж. А да чакаме на европейската комисия да ни "вкара в кошарата", е несериозно. Не, направо си е инфантилно.

Патица по шенгенски

Патица по шенгенски

Е, добре - как така политическата класа, дипломатите и администрацията от предишното поколение (края на 20-и век) успяха за има-няма десетилетие да вкарат България и в НАТО, и в ЕС, а сегашното поколение (тези от началото на 21-и век) с един Шенген не могат да се справят?