Докато светът е устремил поглед към Украйна и следи с тревога случващото се на бойното поле там, една друга, не по-малко ожесточена битка се разрази в съботния ден пред редица хипермаркети у нас. Нейната цел обаче бе не съхраняването на свободата и независимостта на един народ, а индивидуалното запасяване с... олио.

За разлика от руската инвазия в Украйна, "битката при Кауфланд 2022 г. от н.е." едва ли ще остане в аналите на историята. Дори обаче на пръв поглед да изглежда абсурдно, тя дава не по-малко поводи за размисъл относно интелектуалното и духовното развитие на човечеството. За съжаление, както избухналата война (пардон, "специална военна операция"), така и боят пред касите с олио говорят красноречиво, че човекът очевидно не е достигнал онзи заветен етап от прогреса, в който ще започне да си вади поука - в единия случай, от Първата и Втората световна война, а в другия - от вече преживяната истерия по бензиностанциите преди седмица или с тоалетната хартия преди година.

Нещо повече, ние не спираме да надскачаме себе си в негативен план. Така човекът на XXI в., убеден повече от всякога, че е венецът на природата, се озова изправен пред угрозата от Трета световна (а защо не и ядрена) война, както и се оказа насинен и сгазен в навалицата от освирепели клиенти (но с бутилка олио в ръка!).

В социалните мрежи се завъртяха редица видеоклипове, показващи невъобразими ексцесии около щандовете в хипермаркетите, докато присъстващите - кой с хитра хватка, кой с груба сила - се опитват да се доберат до така желания артикул и да се превърнат в "олиогарси", както започнаха да наричат късметлиите, успели да си купят бутилираната амброзия за 2.99 лв. бройката, без да загубят някоя част от тялото си или дори живота си (важно уточнение, защото се стигна и до смъртен случай). А дали са загубили достойнството си?

Едва ли на този въпрос може да се даде еднозначен отговор. Разбира се, най-естествената реакция към разигралите се сцени по магазините вероятно би била да ги сметнем за връх на безумието, консуматорството и оскотяването. Поводът за тях - бутилката олио, изглежда дори още по-нищожен и смехотворен на фона на световните събития от последните седмици. Неслучайно дори транспортният министър Николай Събев не успя да остане безразличен и призова да се борим за държавата си, а не да се бием за олио.

Тук обаче идва ред на логичния контрапункт - народът не се реди на опашки от хубаво. Нима може да отречем, че не са малко у нас тези, и то предимно най-уязвимите, възрастни хора, които не могат да покрият дори нуждите си от първото ниво на пирамидата на Маслоу? Ако досега пенсионерът се чудеше как да направи стотинката на две, то с растящата инфлация и заплашителния скок на цените скоро ще трябва да я цепи на четири. Да не забравяме, че у мнозина, пак предимно сред възрастните хора, остава и дълбоко вкорененото още от социализма разбиране, че има ли опашка някъде, трябва да се наредят, пък дори и без да знаят за какво. Тъжното е, че вместо за екзотичните за времето си портокали и банани днес хората се виждат принудени да се блъскат за основни продукти.

Така че дали ще порицаваме, ше цъкаме невярващо с език, ще съчувстваме или дори самите ние ще се наредим на опашката при следващата примамлива промоция, е изцяло въпрос на личен избор. Все пак всеки сам си преценя(ва). Войната обаче напомни на всички ни колко уязвими сме всъщност и как необходима е емпатията. Затова да се опитаме взаимно да запазим достойнството си - нашето собствено и това на тези, които са принудени понякога да правят компромиси със своето, за да преживяват.