Депутатите подхванаха закона на вицепремиера Меглена Кунева за борба с корупцията. Това се прави за втори път, след конфузното отхвърляне от парламента на първия вариант на закона „Кунева”.

Имаме общ проблем, който да решаваме, заяви в началото вицепремиерът Меглена Кунева, дошла да представи и защити проекта си.

Този проблем трябва да се адресира, убедена е тя. Органът трябвало да бъде силен и единен. Създаването на такъв работещ орган било изключително важно според Кунева.

Все още трябвало да се работи по независимостта на антикорупционния орган.

Проектът "Кунева" - между Франкенщайн и политическа бухалка, според депутати

Проектът "Кунева" - между Франкенщайн и политическа бухалка, според депутати

На Славчо Атанасов законът му заприлича на Светата инквизиция

Забранени въпроси между първо и второ четене няма, каза още вицепремиерът и настоя за широка дискусия между първо и второ четене. Трябвало да се включат в нея и експерти.

Тя аргументира и темата за гражданската конфискация, както и анонимките. Според нея са създадени гаранции. Щяло да се намери сечението и да няма злоупотреби. Искаме независим орган, повтори Меглена Кунева.

Втората версия на законът Кунева мина със 130 За, 28 против, 13 въздържал се.

С него се предлага изграждането на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (Бюрото), който да обедини функциите и правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и звеното в Сметната палата, на което са възложени проверките на имуществените декларации.

Предвидено е Бюрото да се ръководи от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Като важен акцент в предлагания закон е разширяването на кръга от декларираните обстоятелства в единна декларация, обхващаща информацията за имущественото състояние на лицата и данни за възможен конфликт на интереси, като подробно са уредени правилата за деклариране и проверката им.

Законопроектът предвижда разширяване на кръга на лицата, задължени да подават имуществени декларации и специалните правила за проверка на декларираното имущество и интереси на магистратите.

Предлага се възможността за образуване на производство по сигнали и медийни публикации, като стремежът е да се засили значимостта на сигналната функция на гражданите и медиите. (Това беше обстоятелството, което в най-силна степен повлия за първото отхвърляне на проекта)

Със законопроекта се въвежда изискването за проверка за почтеност на инспекторите като средство за гарантиране ефективността на антикорупционния орган и се въвеждат норми, целящи увеличаване на правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество с цел преодоляване затрудненията до този момент по отношение на прилагане на процедурата по гражданската конфискация.

Настоящият Законопроект е посрещнал онези притеснения, които са били отчетливо изразени при предишния му вариант. Новите законови предложения са разписани така, че да не се допуска злоупотреба с права, заобикаляне на закона или той да се използва за политически цели.

Това, което е новост, е институтът на гражданската конфискация. Колкото до т.нар.”обратна доказателствена тежест”, то такава съществува в правните системи на Ирландия и Великобритания, а в някои държави като Швеция например няма дори антикорупционен закон.

Най-добрият ефект, който би предизвикал антикорупционният закон, е този да се предотврати корупцията, да се подобри микроклимата за инвестиции, и да има повече доверие в икономиката ни.