Депутатите приеха изненадващо на първо четене промени в Закона за съдебната власт, предложени от "Възраждане". Законопроектът досега бе отхвърлен на ресорните комисии.

Дебатът продължи повече от четири часа. Основната тема бе отделяне на Следствието, поради което се цитира опита от историята, европейския стандарт и се стигна дори до комунизма. Промените, предложени от "Възраждане", бяха одобрени със 117 гласа "за", 20 - "против", 48 депутати се въздържаха.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска промени между първо и второ четене.

Законопроектът предвижда Националната следствена служба (НСлС) да бъде извадена от прокуратурата като независим самостоятелен орган. Акцентът е, че ръководителят на Националната следствена служба ще може да разследва главния прокурор, въвеждат се механизми за завишен контрол на дейността му, както и на административните ръководители на органите на съдебната власт.

Подкрепа дадоха ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане" и "БСП за България".

Проектът на "Възраждане" предвижда разширяване правомощията на директора на НСлС - с образуване на производството той да придобие качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването.

Що е Конституция, следствие и главен прокурор - в НС предизборно четат историята

Що е Конституция, следствие и главен прокурор - в НС предизборно четат историята

Депутатите повече от два часа дебатират върху промени в Закона за съдебната власт

Проектът предвижда още и прецизиране на изискванията за юридически стаж и професионална квалификация на изборните членове на ВСС от парламентарната квота и се установяват изисквания за научна степен в областта на публично-правните науки за част от кандидатите и минимален юридически стаж в съдебната власт или в публично-правната сфера.

С проекта на Министерски съвет се урежда приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи.

След това обаче Народните представители се захваната с пет законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Два от тях са внесени от Министерския съвет, а останалите от Демократична България, "Възраждане" и Продължаваме промяната.

Част от разглежданите законопроекти за промени в НПК представляват законодателни инициативи, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, се посочва в доклада на парламентарната комисия по правни въпроси. Те могат да влязат в противоречие с приетото само преди един час предложение на "Възраждане". 

С единия законопроект, - този на служебния кабинет - също се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип между съдиите от наказателната колегия на ВКС и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, с ранг съдия във ВКС. Предлага се този съдия да бъде назначен временно на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор. Измененията предвиждат още решението на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на главния прокурор, да се приема с мнозинство не по-малко от 13 гласа, т.е. намаляване на изискуемото в момента мнозинство от 17 гласа.

Промените, внесени от ДБ, засягат същите въпроси като предходния законопроект с вносител Министерския съвет, а именно механизъм за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник. Предлага се делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, да са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.

С втория законопроект, внесен пак от кабинета, се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство. Предвижда се задържането на дете да се използва като крайна мярка, като то не може да продължи повече от пет месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година, когато се предвижда наказание, не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи се предлага продължителността на задържането под стража в досъдебното производство да не може да продължи повече от два месеца. Законопроектът предвижда делата, по които обвиняемият е непълнолетен, да се разследват, разглеждат и решават с предимство, и въвежда принципното положение непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врата.

Със законопроекта на "Възраждане" се цели постигане на по-обективен, бърз наказателен процес в досъдебната фаза. Разширява се правото на обвиняемия да обжалва повечето прокурорски актове в досъдебната фаза, например постановлението, с което се отказва събиране на доказателства в досъдебната фаза на процеса, като това гарантира в пълен обем правото на защита на обвиняемите. Създава се възможност разследващите полицаи да могат да започват, да преценяват започването и образуването на досъдебно производство, като се запазва и задължението им те незабавно да сигнализират за това наблюдаващия прокурор.

Законопроектът на ПП предвижда постигане на процесуална бързина. С тях се предоставя възможност на разследващите органи да могат да внасят искане за освидетелстване, за разрешение за претърсване и изземване пред първоинстанционния съд, както и да представят за одобрение от съда на протокола за извършеното действие в условията на неотложност. Предложено е да се разшири възможността за използване на специални разузнавателни средства, спрямо свидетел, дал съгласието си за това, за тежки умишлени престъпления. Промените предвиждат възможност разследващите полицаи да провеждат досъдебни производства срещу магистрати. Предлага се и отпадане на изменения в НПК (чл. 194, ал. 1, т. 2а) от 2018 г. поради липсата на ефективни резултати.