Мимикрии били опитите да се докосне фигурата на главния прокурор

Добре е да има тълкувателно решение на Конституционния съд на фона на все по-честата практика парламентът да приема закони, които според много експерти в областта на законодателния процес нарушават не просто формално стъпките за приемане на закон, а принципите на правотата държава. Това заяви пред БНР преподавателят по конституционно право Атанас Славов.

Пао негови думи става въпро за подмяна на законодателни предложения чрез различни техники - с вкарването между първо и второ четене на напълно нови разпоредби, които не носят духа на първоначалното и му противоречат, както и с промяна на основни закони през преходните и заключителните разпоредби на други, несвързани с тях закони.

Според Славов това е отказ от публично обсъждане със заинтересованите страни на ключови разпоредби, които се приемат от Народното събрание. Той подчерта, че законът трябва да обслужва публичния интерес.

Обновена

Румен Радев върна с вето фигурата на прокурора, разследващ главния

Промените не предлагат ефективно разследване на главния прокурор

По думи на конституционалиста в демократичната държава законът е не просто израз на нечия парламентарна воля, а на принципи, които защитават публичния интерес.

Той обясни, че в самия Конституционен съд има поне две тези. Според едната спазването на процедурата на две четения е достатъчно, за да бъде приет закон, докато други конституционни съдии застъпват по-широко обоснована теза.

По отношение на ветото на президента върху текстовете за специалния прокурор, който да разследва главния, Славов изрази мнение, че управляващите не биха взели под внимание тези мотиви, защото се наблюдавал "пълен отказ за реална реформа в прокуратурата".

Обновена

Румен Радев атакува в КС законотворческата практика на депутатите

Допустимо ли е да се изменя или отменя закон, приет от парламента преди да е обнародван

При систематичен отказ да се докосне фигурата на главния прокурор се правят различни обходни действия, мимикрии на опит за осъществяване на контрол, което няма как да се случи по този начин, посочи той.

Според него предложенията на "Демократична България" за радикална реформа на фигурата на главния прокурор - за избор на главен прокурор от парламента с квалифицирано мнозинство, както и за ясна процедура за неговото освобождаване, дават друга перспектива.

Той смята, че фигурата, измислена от ГЕРБ, не решава нито един от основните проблеми за независимо пълноценно разследване на главния прокурор.

Славов акцентира върху възможността обвинител №1 да бъде освобождаван преди извършването на разследване срещу него.

По негови думи в следващите месеци дебатът за това как да се действа при нарушение на законите от страна на главния прокурор ще бъде на масата. Той изрази надежда следващото Народно събрание да действа по-смело.

Съветът на Европа иска по-ясни правила за избор на прокурор, разследващ главния

България получи нови препоръки за възможността за разследване на обвинител №1

Припомняме, в началото на декември ГЕРБ предложиха да се създаде фигурата на разследващ прокурор, който да разследва обвинител №1. Законодателната инициатива цели да се отговори на препоръките на ЕК, както и на Венецианската комисия.

Очакванията са прокурорът, който да разследва главния прокурор, да бъде избран от март 2021 г.

През ноември 2019 година тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов се срещна с експерти от Венецианската комисия във връзка със законопроекта за въвеждане на ефективен механизъм за разследване срещу главния прокурор и председателите на върховните съдилища.

Венецианската комисия прие очакваните препоръки към страната ни за разследването на главния прокурор и реформата в съдебната система.

Прокуратурата обаче не приема да има отделен прокурор, разследващ главния.

В началото на януари пък Венецианската комисия определи идеята като "странна".