Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който беше приет от Народното събрание на 29 януари 2021г., съобщиха от администрацията на държавния глава. Радев връща закона в неговата цялост за ново обсъждане от депутатите.
Причината - приетият в края на януари закон не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник.
С въвеждането на нова длъжност "прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник" се нарушават редица основни конституционни принципи, пише в мотивите си президентът.
Той изрежда нарушените принципи - независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона.
За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема, което показва, че дебатите трябва да продължат в експертен кръг.
Споделям необходимостта от намиране на законодателно решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор и други висши прокурори, пише Радев и изтъква, че в международен план това доведе до ситуация, в която България се намира под безпрецедентно тройно външно наблюдение.
От една страна от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и по новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави членки на Европейския съюз, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, който упражнява засилено наблюдение над изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата от групата "С. З. / Колеви срещу България". Президентът приема оценката на Висшия адвокатски съвет по Законопроекта за допълнение на НПК - "продължаването на това състояние е нетърпимо, защото уврежда трайно и непоправимо авторитета на страната".
Прехвърлянето на избора на прокурор, разследващ главния върху ВСС е по-удачно решение, доколкото ограничава възможността действащият главен прокурор да предопредели избора на прокурора, който ще води разследването срещу самия него, пише Радев.
"Не мога обаче да пренебрегна факта, че по законопроекта вече бяха изразени категорично отрицателни становища от ВСС, от Висшия адвокатски съвет и от самата прокуратура. Нито една от институциите, от които ще зависи практическото изпълнение на закона за допълнение към НПК не е съгласна с предложенията на народните представители", пише президентът. Отрицателните становища на Висшия адвокатски съвет и на прокуратурата по законопроекта са съществени и засягат основната идея на приетия ЗД на НПК, включително и нейната целесъобразност, обяснява Румен Радев.
Президентските мотиви за връщане на закона са:
Нарушаване на конституционния принцип за независимост на прокурорите в рамките на съдебната власт. Според чл. 117, ал. 2 от КРБ "Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона".
Според установените европейски стандарти независимостта на прокурорите е различна по своя обхват и съдържание от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се изразява в автономност при вземането на решения - те трябва да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява необосновано въздействие. Автономността на прокурорите е гарантирана по определен ред дори в държави, в които прокурорската служба е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за обикновените прокурори, но в още по-голяма степен важи за главния прокурор и неговите заместници.
Като се цитира чл. 11 от Препоръка REC (2000)19 на Комитета на министрите до държавите членки за гарантиране на независимост на прокурорите, се твърди, че законът застрашава автономността на главния прокурор и на неговите заместници. Доколкото прокурорската служба е йерархична - поставя под заплаха и автономността на всички останали прокурори, върху които главният прокурор и неговите заместници имат власт. Законът постановява, че статутът на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е практически приравнен с този на самия главен прокурор: и двамата се избират от един и същ орган при сходни критерии, разликата е единствено в това, че главният прокурор се назначава от президента.
"Когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях - и върху обикновените прокурори. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз", пише в мотивите.
Вторият аргумент за връщане на Закона за допълнение към НПК е, че има нарушаване на задължението за провеждане на ефективно разследване. Независимостта на разследването не е самоцел. Независимостта на органа, провеждащ разследването, е само един от критериите, които осигуряват неговата ефективност.
Европейският съд по правата на човека е установил липсата на ефективно разследване по редица дела срещу България, дават пример от президентската администрация. Комитетът на министрите на Съвета на Европа упражнява засилено наблюдение над България заради неизпълнението на решенията по делата от групата "С. З. / Колеви срещу България".
"По тези дела е установен системен проблем с ефективността на разследванията на престъпления, свързани с насилие, извършени както от частноправни субекти, така и от служители на държавни органи. Липсата на достатъчно гаранции за независимо наказателно разследване срещу главния прокурор е само една от тези хипотези. Предлаганите законодателни промени се опитват да решат само един от проблемите, повдигнати в решенията на Европейския съд по правата на човека от цитираната група дела срещу България, и не се основават върху цялостен експертен анализ на причините, които са довели до осъждането в тези случаи", гласят примерите към втория аргумент.
Приетият Закон за допълнение на НПК подкопава вече установени в действащото българско законодателство гаранции за обективност, всестранност и пълнота на разследването.
Според НПК подсъдността (родовата, както и местната) се определя със закон. Не е възможно един прокурор да проведе обективно, всестранно и пълно разследване за престъпления, извършени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за разследване на всички престъпления, обосновават се от "Дондуков" 2.
Третият мотив е за нарушаване на конституционно установения принцип на равенство на гражданите пред закона - чл. 6, ал. 2 от КРБ и чл. 11, ал. 1 от НПК. Допълнението към НПК предвижда разследването на престъпленията, извършени от главния прокурор или негов заместник, да се извършват от специален прокурор. Неговите действия няма да подлежат на йерархичен контрол в рамките на прокурорската служба, отказите за образуване на наказателно производство ще подлежат на съдебен контрол, а компетентен по делата ще бъде Специализираният наказателен съд (СпНС).
Така се допуска необосновано нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона, пишат от администрацията на президента. Те дават пример, че човек, който е пострадал от тежка телесна повреда, извършена от заместник на главния прокурор, ще има право да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство, а пострадалият от тежка телесна повреда с друг извършител няма да има това право. Не е оправдано да има разлика в правното положение на пострадалите в двата случая. Ако законодателят възнамерява да въведе съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебни производства, това трябва да стане обосновано след задълбочено обществено обсъждане и при зачитане на установените конституционни принципи.
Четвъртият мотив е нарушаване на принципа за независимост на съда. Конституцията на Република България забранява извънредните съдилища (чл. 119, ал. 3 КРБ). Те са забранени, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда. Според Решение на Конституционния съд № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011 г. "специализираните по материя съдилища трябва да се различават от общите съдилища само по предмета си, защото целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела (...), за да придобият съдиите по-задълбочени познания, да натрупат практически опит и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност". През 2011 г. Конституционният съд прие, че Спецсъда има характер на специализиран, а не на извънреден съд.
През 2017 г. подсъдността на Спецсъда беше разширена. След 2017 г. на СпНС са подсъдни определен кръг престъпления, извършени от народни представители, съдии, прокурори, следователи и др.
С параграф 6 от Закона за допълнение на НПК се въвежда противоречие с възприетия досега принцип, като юрисдикцията на СпНС се разширява и вече включва делата, по които компетентен е прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Изводът е, че за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, компетентен ще бъде Спецсъда. Когато обаче законодателят определя подсъдността единствено с оглед качеството на подсъдимия "главен прокурор" или "заместник на главния прокурор", всяка илюзия за предметна специализация на СпНС бива елиминирана. Той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Петият аргумент за налагане на вето върху закона за допълнение на НПК е за пренебрегване на принципа за приемане на законите след обществено обсъждане. Приетият от 44-то Народно събрание Закон за допълнение на НПК съдържа трета поредна различна идея на управляващото мнозинство за решаване на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор.
На 14 юни 2019 г. Министерството на правосъдието представи Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за съдебната власт, който съдържаше особен ред за отстраняване от длъжност и за разследване срещу главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. През септември 2019 г. Министерството на правосъдието поиска становище от Венецианската комисия по този законопроект.
На 6 декември 2019 г. стана известно, че предстои приемането на критично становище по питането. На следващия ден (7 декември 2019 г.) на извънредно правителствено заседание е представен нов Законопроект за допълнение на НПК. В него при данни за престъпления, извършени от главния прокурор или неговите заместници, разследването да се повери на прокурора, който завежда "инспектората на прокуратурата", и бяха добавени особени правила за воденето на досъдебното производство в тези случаи. На 2 септември 2020 г. в Народното събрание беше внесен проект за т. нар. "нова" конституция, който не предложи изрично решение на проблема, и на това основание по него се получи отново критично становище от Венецианската комисия, припомнят от администрацията на държавния глава.
На 3 декември 2020 г. в Народното събрание част от управляващото мнозинство внесе Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (№ 154-01-110), въз основа на който беше приет и настоящият закон. Само шест седмици след внасянето на законопроекта част от вносителите предложиха сериозна промяна на своята първоначална концепция, пишат от "Дондуков" 2.
USD
CHF
EUR
GBP
dani-partalska
на 11.02.2021 в 15:34:24 #1Ама как ще разследваш главния прокурор като той подрежда престъпленията, поставя жена си бившата танцьорка на върха на пирамидата и всичко надолу е в кереча. Как ще разследваш самия престъпник.