Специалните разузнавателни средства не са нито абсолютна панацея, нито абсолютно зло. Това каза главният прокурор Борис Велчев на националното съвещание на съдиите, на което се обсъждат практическите проблеми при употребата на СРС.

БНР информира, че повечето изказвания до този момент повтарят констатацията, че броят на исканията за употреба на СРС е нараснал. Според главния прокурор нивото на СРС насищане е критично и сме в ситуация в която вече се нарушават правата без да има ефект от тях.

Съдия номер 1 Лазар Груев цитира Томас Джеферсън: „Тогава, когато се черпят права за сметка на сигурността, най-често се губят и двете". Заместникът му Гроздан Илиев беше категоричен, че нарастването на броя на СРС е обратнопропорционално на ефективността им.

"Това съвещание не е срещу някого или нещо. То е за професионалния прочит на този проблем, базиращ се на точната и аргументирана статистика", посочи Груев. "Когато се обсъжда темата за СРС-тата трябва да се сещаме все по-често, че в България има Конституция и, че тя определя и гарантира основните права на гражданите", заяви той.

Според главния прокурор Борис Велчев последният скандал е добър повод да огледаме механизмите за използване на СРС-та, ефективността и законодателната рамка. "Има място за подобрение във всички посоки. Иска ми се да осмислим и философията, с която се отнасяме към резултатите от специалните разузнавателни средства", заяви Велчев.

Според статистика, представена по време на съвещанието, през 2008г. исканията за СРС са били 5988. През 2010г. те са вече 15 946, като основно се иска одобрение от председателите на компетентните съдилища в София и Пловдив. Приоритетно се иска подслушване, другите тайни способи не се използват.

През 2010г. председателят на СГС е подписал само 8 разрешения за внедряване на агент под прикритие или контролирана доставка. Другаде такава възможност в НПК за тайно събиране на доказателства не е използвана, стана ясно по време на съвещанието.