Министърът на правосъдието Атанас Славов ще внесе утре жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу избора на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността (и.д.) главен прокурор.
Славов е оповестил новината преди международна конференция за съдебната медиация и за нея съобщават bTV и БНР. Причината за жалбата е, че Сарафов избран временно да заеме поста на извънредно заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Според правосъдния министър обаче изборът трябва да е на Пленума на ВСС, а не на колегията, и да се използват всички възможности да се гарантира, че най-висшите позиции в съдебната власт се заемат въз основа на високи морални и професионални качества.
Той също така е потвърдил, че в четвъртък следващата седмица ще поиска спиране на процедурата за избор на нов главен прокурор до произнасянето на Конституционния съд по искането на бившия обвинител №1 Иван Гешев да бъдат обявени за противоконституционни промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които мнозинството във ВСС за назначаване и освобождаване на главния прокурор беше намалено от 17 на 13 гласа. "В момента изборът на нов главен прокурор, неговата висяща процедура, просто не отговаря на обществените очаквания и на изискванията на обществото към тази фигура. Разбира се, Пленумът ще е органът, който ще вземе своето решение, но аз вече съм заявил, че не считам за легитимна тази процедура в този момент по всички условия и целия контекст, в който говорим", коментира Атанас Славов.
За спирането на процедурата се е обявила и Даниела Марчева, член на Висшия съдебен съвет: "Защото пряко касае формирането на мнозинство, а това е все пак въпрос, който пък има значение по отношение на нашето решение."
От Министерството на правосъдието разпространиха съобщение за международната конференция под надслов "Съдебна медиация в Европа и САЩ - ключ към споразумение по висящи съдебни дела". Тя е организирана от работната група, определена от ВСС да изготви Наредбата за устройство на центровете за медиация към съдилищата и Наредба за подбор и контрол върху дейността на медиацията.
"Доверието в съдебната система в България за съжаление системно не е високо. Причините за това са много и различни. Но включването на медиацията в целия процес е възможност гражданите да видят човешкото лице на правосъдието. Да видят, че цялата система е ориентирана към тях и работи за тях", коментира Славов.
По думите му във време на все по-силни и по-интензивни социални конфликти, които засягат обществото, политическия процес и бизнес отношенията, да се търси решение чрез споразумение е един нов тип култура: "Култура, която ние се опитваме стъпка по стъпка да въвеждаме с търсене на съгласие, с взаимни отстъпки, с компромис, с получаване на резултат, който да е удовлетворителен и за двете страни."
Напредъкът вече е налице според правосъдния министър, който за краткото време, откакто заема поста, вече е подписал над 100 удостоверения за вписване на медиатори в националния регистър. Според него трябва през следващите месеци да бъдат приети подзаконови нормативни актове във връзка с измененията на Закона за медиация, които предстои да влязат в сила след една година, "така че да заработи въведеното в него и в Гражданско-процесуалния кодекс включване на съдебните центрове по медиация".
Даниела Марчева от работната група по изготвянето на двете наредби за медиацията се надява, че допументите ще бъдат готови до месец-два, след което те ще бъдат подложени на сериозно обществено обсъждане, така че да се чуят становищата на всички заинтересовани страни, включително на адвокатурата.
Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ, която също участва в работната група, смята, че страната ни е направила голяма крачка напред с приемането на промените в Закона за медиацията, които предвидиждат провеждане на задължителна медиация по определени висящи в съда дела.
USD
CHF
EUR
GBP
