Магистратите от ВКС потвърдиха 17 г. затвор за Веселина Гинева, убила бившия си съпруг си през 2014 г. в бургаския ж. к. "Лазур" и теглила пенсията му след неговата смърт. Това съобщиха от Върховния касационен съд.

Тричленният състав на Върховния касационен съд (ВКС) променя решението на Апелативен съд -Бургас само в частта по чл. 116 от НК - за убийство с користна цел. Решението не подлежи на обжалване. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото във Върховния съд е образувано по жалба на подсъдимата срещу решението на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд - Бургас.

С тази присъда Веселина Гинева е призната за виновна: за това, че от месец май 2013 г. до 01 август 2014 г. в гр. Бургас, е държала бившия си съпруг Димитър М. заключен в дома си в ж. к. "Лазур". За това съдът я осъжда на затвор от 6 г.

В този период с користна цел и по особено мъчителен начин предумишлено умъртвила Димитър М., намиращ се в безпомощно състояние, като системно не му давала достатъчно количество храна, вода и лекарства, лишила го от квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия. В резултат на това на 01 август 2014 г. той починал. За това обвиняемата е осъдена на затвор за 17 г.

За това, че от 01 септември 2014 г. до 31 август 2016 г. тя заблуждавала банкови служители в банката, където била превеждана пенсията на Димитър М., че той е жив и има право да продължи да извършва тегления от сметката. Така ощетила Националния осигурителен институт в общ размер на 21 140 лв., е наказана със затвор за 3 г. и 6 м.

Общото наказание на Веселина Гинева е "лишаване от свобода" за срок от 17 години.

Пострадалият е молел да бъде извикан ключар, за да го освободи, сигнализирал е на своите съседи, че се нуждае от помощ, а когато полицейските служители са посетили жилището, той е споделил с тях, че подсъдимата не му дава достатъчно храна и вода, че му е нанесла побой, че не се грижи пълноценно за него. В мотивите на ВКС се констатира, че тези обстоятелства вярно са оценени в насока на съставомерно поведение.

Върховните съдии посочват, че в решението на апелативния съд обстойно е анализирано заключението на съдебномедицинските експертизи относно здравословното състояние на пострадалия и причината за неговата смърт. По експертен път е изяснено, че съществувалите при Димитър М. заболявания не са могли да доведат до летален изход.

Към месец май 2013 г. (непосредствено преди настаняването му при подсъдимата) общото му здравословно състояние е било задоволително. За близо една година по-късно, към 10 март 2014 г., той вече е бил в лошо общо здравословно състояние. Към този момент е бил с тежка степен на измършавяване, телесното му тегло е било редуцирано с 50%. Вещите лица са посочили, че причините за това са хронично недохранване и обезводняване в продължение на месеци, като в периода след 10 март 2014 г. до деня на смъртта му на 01 август 2014 г. влошаването на здравословното му състояние е прогресирало до състояние на "кахексия", предопределила леталния изход.

Апелативният съд е дал правилен отговор на възражението, че подсъдимата не е имала правно задължение да полага грижи за бившия си съпруг, но поемайки по своя инициатива грижите за него, е била длъжна да му осигури нормален живот.

Тричленният състав на ВКС намира обаче, че деянието не може да бъде квалифицирано като "убийство с користна цел", тъй като основанието за получаване на имуществената облага (пенсията на Димитър М.) не е настъпило в резултат на смъртта, а е съществувало преди това, когато пострадалият е бил жив и е разполагал с правото да упълномощи Веселина Гинева да го представлява пред банката.