Без негласно използване на специални разузнавателни средства ще е невъзможно да се съберат данни за извършено тежко престъпление от категорията на т.нар. "дискретни", осъществени "на четири очи", каквито са почти всички корупционни престъпления и тези срещу държавата, като предателство и шпионаж.
Това се казва в становище на зам.-председателя на Софийския градски съд (СГС) Руси Алексиев за правомощията на СГС по издаване на разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо народен представител, публикувано на сайта на съда. Припомняме, че в публичното пространство възникна въпросът дали е било правомерно използването на СРС в разследването за търговия с влияние срещу народния представител от 50-то Народно събрание и кандидат за депутат в 51-вия парламент от формацията около Ахмед Доган "Алианс за права и свободи"Джейхан Ибрямов.
В становището съдия Алексиев разглежда подробно законовите разпоредби и решения на Конституционния съд (КС) по касаещи въпроса казуси, използвани като мотив за аргумент за неправомерността на използването на СРС без предварително разрешение на съда срещу депутат, в случая - Джейхан Ибрямов. Магистратът посочва, че разрешение за снемане на имунитета на депутат от Народното събрание (НС), а когато парламентът не провежда заседания - от председателя му, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от Конституцията се изисква само за образуване на предварително производство и извършване на следствени действия. По думите му това означава, че за действия, извън обхвата на образувано наказателно производство, които респективно не са действия по разследването, не се изисква предварително разрешение от НС, тъй като те не се "покриват" от депутатския му имунитет - не се обхващат от тази форма на защита и не представляват "посегателство върху имунитета на народния представител, и по-точно върху наказателната му неприкосновеност". Зам.-председателят на СГС обяснява, че тези действия са извънпроцесуални, стига да не са от изброените в чл. 212, ал. 2 от НПК, за които съставянето на протокол се счита за образуване на наказателното производство и с които се засягат съществено правата на лицето с депутатски имунитет.
В становището се каза още, че съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от Конституция и тълкуването му от КС (решение № 10/27.07.1992 г.), задължително институции, юридически и физически лица, разрешение от НС се изисква единствено за задържане на депутат и за привличането му като обвиняем в рамките на образувано наказателно производство чрез формалното предявяване на обвинение - чл. 219, ал. 1 от НПК или чрез привличането му като обвиняем със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Уточнява се, че става дума за задържане по реда на НПК, за освидетелстване, за претърсването - лично на депутата (обиск) или на ползвано от него помещение, или за изземване - чл. 219, ал. 2 от НПК. Руси Алексиев допълва, че за всякакви други действия, особено които не са извършени в рамките на съществуващо наказателно производство, не се изисква разрешение от Народното събрание, тъй като не попадат в обхвата на защитата на депутатския имунитет, тъй като не водят до ангажиране на наказателната отговорност на лицето по предвидения в НПК, законов ред. В това число влизат снемане на сведения от лицето с депутатски имунитет, изискване и събиране касаещи депутата и дейността му или получаване от него или от трети лица документи, снемане на образци на почерк и подпис за нуждите на съответното експертно изследване. Включва се и прилагането на СРС спрямо народния представител при наличие на законови предпоставки за това - по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, а не Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Съдия Алексиев изрично отбелязва, че когато СРС се използват за събиране на извънпроцесуална оперативна информация, а не на доказателства, въпреки че представляват съществено навлизане в личното пространство на всяко лице, включително и с депутатски имунитет, не се изисква разрешение от НС. Той обяснява, че използването на СРС извън наказателно производство само по себе си не може да доведе привличане към наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. Зам.-председателят на СГС обяснява, че, за да се стигне това, следва при наличие на данни за извършено тежко престъпление от общ характер от тях да се изготвят веществени доказателствени средства (ВДС), да бъде образувано досъдебно производство и в рамките на провежданото по него разследване доказателствата да бъдат приобщени по реда на чл. 177, ал. 3 от НПК. След това вече е необходимо въз основа на събраните доказателства да бъде дадено от Народното събрание разрешение за привличане на съответния депутат като обвиняем.
Руси Алексиев подчертава, че дори да са приобщени веществени доказателства от извънпроцесуално използване на СРС към доказателствата по досъдебно производство, без наличие други доказателствени източници сами по себе си те не могат да доведат до предявяване на обвинение на което и да е лице, включително и такова с депутатски имунитет (чл. 177, ал. 1 от НПК). "Поради това не може да се приеме, че СРС са на една и съща плоскост с действията, автоматично водещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето, по реда на чл. 219, ал. 2 от НПК, като задържането му, личния оглед (освидетелстване), претърсването на лице (обиск) или на ползвани от него помещения и/или изземване", посочва той.
В становището му се казва още, че обратното тълкуване би било изцяло в противоречие със закона. Заявява се също, че освен това ще се окаже напълно невъзможно да се съберат данни за евентуално извършено каквото и да е тежко престъпление от категорията на т.нар. "дискретни" престъпления, осъществявани "на четири очи" - корупционни престъпления и такива срещу държавата като предателство, шпионаж, вредителство и др. "За тях е характерно, че без използването на дискретни, скрити, неконвенционални способи, каквито са СРС, за събиране на оперативна информация, а в наказателния процес - и на доказателствено значима такава, нито едно от тези престъпни деяния, вкл. и такова срещу държавата, не може да бъде разкрито или доказано", обяснява съдия Алексиев.
Във фейсбук пост днес Андрей Янкулов от юридическия отдел на АКФ коментира становището на зам.-председателя на СГС Руси Алексиев. "Според изложеното в това становище всички първоначални действия по разследването срещу Ибрямов - обиск, освидетелстване и претърсвания на адресите му, се обхващат от имунитета му, за разлика от прилагането на "извънпроцесуални" СРС. А тези действия са извършени преди да има произнасяне по имунитета от парламента/неговия председател. Т.е. излиза, че и според зам.-председателя на СГС те са незаконни. А именно с тях са събрани основни доказателства, те не могат и да бъдат повторени. Така че всъщност зам.-председателят на СГС ни казва днес колко проблематично е това разследване."
USD
CHF
EUR
GBP
