С решение от 25 април 2024 г. по образувано през дело 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) оставя в сила решение на Софийския апелативен съд (САС) от миналата година, с което журналистът Огнян Стефанов е оправдан по обвинение за укриване на данъци. Решението на ВКС не подлежи на обжалване. Делото е образувано по касационен протест срещу решението САС.

Припомняме, че през 2020 г. името на журналиста бе свързано с бизнесмена Васил Божков, след като закритата вече Специализирана прокуратура оповести съдържанието на разговири между двамата. През 2008 г. пък на Стефанов беше нанесен побой.

С присъда от 2018 г. на Софийския градски съд (СГС) Огнян Стефанов е признат за невинен по обвинение за укриване на данъчни задължения в особено големи размери (престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, съобщиха от ВКС. С решението на опелативния съд, образувано по протест срещу оправдаването на подсъдимия по част от пунктовете в обвинението, е потвърдена оправдателната присъда на първата съдебна инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа протеста на апелативната прокуратура през ВКС. Според върховните магистрати той е неоснователен. От ВКС посочват, че ме са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал бил цялостно анализиран, а доказателствата били тълкувани според реланото им съдържание.

От Върховния касационен съд отбелязват, че от анализа на доказателствата е установено по несъмнен начин, че на посочените от обвинението дати Стефанов е получил сумите от 100 000 лв. и 150 000 лв. в брой от свидетелка с инициали Ю. И. В производството пред първата инстанция е била назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи съответствието на декларираните от журналиста и съпругата му доходи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2014 г. с направените разходи, както и дали има недекларирани доходи, поради непълно заключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното производство. На първа и втора инстанция е преценено, че няма несъответствие между декларираните доходи и разполагаемите наличности на семейството и направените разходи от Огнян Стефанов и неговата съпруга през разследвания период. "С оглед на това и поради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с конкретните инкриминирани доходи по пункт 3 и пункт 4 от обвинението, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 г., не е възникнало задължение за внасяне на данък върху тях", обясняват върховните магистрати. Те допълват, че не са налице категорични и безспорни доказателства, че посочените парични суми от касата на "Фирмата" (наименование, което според обвинителния акт визира "групата на контролирани от Ц. В. фирми") действително са били получени от Огнян Стефанов като физическо лице, за да трябва да се включат във формирането на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 г. и да се декларират от подсъдимия като източници на доходи по чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Според върховните съдии не е вярно и твърдението за избирателно приемане на "гласни" доказателства. "Относно обстоятелствата, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници - от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ц. В., разпитан по делегация в изпълнение на съдебна поръчка до компетентните съдебни власти на Република Сърбия, а от друга - показанията на служителите във "Фирмата" Л. и И", посочват от ВКС. Върховните магистрати отбелязват, че в мотивите на апелативния съд е извършена съпоставка на съдържанието им, като са изложени ясни съображения защо съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава вяра на първата. В мотивите на ВКС се казва, че изтъкнатите в протеста съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непровеждането на очна ставка за изясняване на противоречията, не могат да бъдат споделени. "От принципна гледна точка извършването на това процесуално действие е предвидено само като възможност, а в конкретния случай е лишено от смисъл, тъй като съдебните инстанции са дали вяра именно на посочените от прокуратурата свидетели Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвинението са били предадени на подсъдимия Стефанов", изтъкват върховните съдии. Според тях провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнота относно основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, тъй като, както е посочил апелативният съд в мотивите си - никой от свидетелите не се е ангажирал с информация за това. От ВКС заявяват също, че липсата на доказателства за основанието за придобиване на въпросните суми, както и за крайният получател на средствата, не позволяват да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че парите е следвало да се включат във формирането на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се декларират от подсъдимия като източник на доходи по чл. 35, т. 6 вр. чл. 10, ал .1, т. 6 от ЗДДФЛ.

В решението на ВКС се казва: "Тъй като е недопустимо осъждането да почива на предположение (че получените на ръка суми "не могат да бъдат друго, освен доход", стр. 15 от въззивния съдебен акт), касационният съд намира, че въз основа на приетите от двете инстанционни съдилища факти съставът на апелативния съд е направил обоснован извод за липса на осъществено от подсъдимия престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК". Върховните съдии напълно подкрепят и съображенията на апелативния съд за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, тъй като обратното би противоречало на основен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност - на чл. 103 от НПК. "Вярно е, че няма изискване с какви доказателства следва да се установи виновността и авторството на подсъдимия - преки или косвени, но тяхната съвкупност следва да доведе до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било колебания относно авторството на деянието", обясняват от Върховния административен съд.