Сравнявайки римски и други древни европейски карти, проф. Николай Овчаров попада на следи, които указват, че „почти със сигурност Перперикон е бил античният град Пергамон".

Римските карти от II в. потвърждават наличието на град Пергам, или Пергамус, Пергамон - в Източните Родопи.
Но примитивните древни карти притежават твърде малко подробности, коментира Овчаров на брифинг в София.

В един момент обаче археологът попада на много по-близка до съвремието карта, създадена от личния картограф на Наполеон - Жули.
На нея личи, че този Пергамон се намира край р. Арда, източно от днешния гр. Кърджали, точно където е мястото на светилището Перперикон.

Самото име „Пергамус" е показателно - има тракийски произход и означава „град-крепост".

Разкритията от 2006 г. разсейват много от съмненията, изказани за Перперикон.
За първи път археолозите разкопават огромен (200 м2) културен пласт в северната част на Акропола с изсечени в камъка олтари, покрити с мазилка. Затворени със зидове, тези олтари оформят малки храмове.

Открити са уникални каменни бронзолеярни за кинжали и брадви, съдове с цветни орнаменти и керамични колела - т.н. „небесни колесници".

Въз основа на новите разкрития, доц. Красимир Лещанов от Софийски университет „Св. Кл. Охридски" изказва становището си, че „Перперикон се очертава като най-голямото тракийско светилище от края на II - I хил. пр. Христа".

Перперикон запазва чертите си на тракийски културен център и в римско време (I - V в.), когато неговият владетел живее в дворец със 7 помещения. От този период е изкопаната крепостната стена в северната част на Акропола, висока 8.5 и дебела 2.5 - 3 м.

Грандиозният строеж е от каменни блокове, някои по 2 м. дължина. Разкопани са и 13 правоъгълни монументални сгради, храмове и улици. Цялото съоръжение говори за забележително сградоустройство от онова време.

В края на XII-ти в. Перперикон е укрепен от разрушенията и е изградена Цитаделата, с 4 антични и нови кули. Градът, за който България и Византия са водили 2 войни, включва 35 средновековни жилища и е бил епископски център.

Новите изследвания върху превземането на града от турците, сочат, че завоевателите са подложили на поругаване 50 сребърни, бронзови и железни кръстове - реликви, които съседните на крепостта селища са внесли преди обсадата.

Понеже Перперикон се е съпротивлявал, е бил подложен на опожаряване.
Свидетели за мъжествената отбрана са саби, лъкове, арбалети, ризници, а за съдбата на жителите след това - железните пранги.
Турците разрушава крепостта, за да не би да послужи на местното население за съпротива.

След посещението на екип от National Geographic в началото на тази година, през последния месец Перперикон буквално е „залян" от интереса на западните медии - BBC, Discovery. В края на септември и немската ARD се готви да снима филм за древното светилище, съобщава Овчаров.

Във връзка с повишения интерес към старината е и официалното откриване на 16 септември на 8.5 километров път към Перперикон с паркинг за 60 автобуса.