Ако ти трябва рефрен, който да си тананикаш сутрин, обед и вечер, но не можеш да намериш мелодия, която да е като "три в едно" - да е лесна за запяване, да е нежна и заповядваща едновременно и да не е от онези, които ги пускат по 24 часа по родния радиоефир, то ще ти препоръчам "Циганска любов" - оперета на Франц Лехар в Националния музикален театър "Стeфан Македонски".

Когато чуеш Йонел да пее "Зорика, Зорика тук се върни," ще разбереш колко трудно и сладко е да върнеш някого при себе си, който търси свободата, но се съмнява, че ако тръгне именно към теб, ще направи правилния избор.

Като видиш циганина музикант Йожи пък ще разбереш защо в съня си Зорика избира него, а не Йонел.
Дотук на няколко пъти повторих "ще разбереш, ще разбереш,", но ми позволи да направя уговорката, че и като излезеш от залата, ще усетиш, че не всичко е толкова ясно и просто - в "Циганска любов" ти виждаш съня на Зорика и е трудно за отгатване дали сънят е плод на нейната фантазия и предчувствия или е магия, направена с вода от реката Черна?
Сложен въпрос, сложна гатанка - като самото произведение. Тук ми позволи и цитат от цветната програма към представлението -"Според познавачите произведението "Циганска любов" по своята многозначност и сложност няма равно на себе си в жанра и е еталон за нововиенската оперета."

Не знам дали това е най-подходящият цитат от програмата, имайки предвид, че от нея ще научиш, че съвременниците на Франц Лехар казвали, че "театрално-драматичната музика се дели на три вида - опера, оперета и Лехар", и че самият композитор търсел смисъла в работата си в това, че "зрителят трябва да се вълнува, а не да гледа и слуша явни глупости".

И за да послушам Лехар, аз повече няма да ти разказвам, а ще оставя избора в твои ръце да отидеш или не да гледаш оперетата в Националния музикален театър "Стефан Македонски".
Само ще ти припомня една добре известна истина - актьорът се раздава на публиката, но и актьорът се зарежда от нея и ако той види полупразна зала с няколко полузаспали журналисти, (специално поканени за генералната репетиция), той няма да "експлоадира" на сцената така, като би го направил, ако види теб, и теб, и теб - посветил няколко часа от свободното си време, за да се вълнува с "Циганска любов".
И ти със сигурност няма да чуеш питащия глас на режисьора професор Светозар Донев "Толкова ли е студена тази зала, че няма поне един да ръкопляска".
А залата не беше студена, просто нямаше публика. Отиди, провери...