Концентрациите на парникови газове в земната атмосфера са достигнали рекордно високи стойности тази година. Това се посочва в доклад на ООН, докато икономическото забавяне в контекста на пандемията от новия коронавирус е имало малък дългосрочен ефект, информира "Ройтерс.
Резкият, но кратък, спад на емисиите по-рано тази година представляваше само малък лъч надежда в натрупването на затоплящия климата въглероден диоксид.
"Концентрациите на парникови газове - които вече са на най-високите си нива от 3 млн. години - продължиха да нарастват", изтъква Петери Таалас, ръководител на Световната метеорологична организация, агенция към ООН със седалище в Женева.
Въпреки че дневните емисии са паднали през април до едва 17% спрямо предходната година, тези нива все пак са равни с емисиите от 2006 г., което подчертава колко са нараснали световните емисии през последните 15 години.
А в началото на юни, когато фабриките и офисите бяха отворени отново, емисиите се върнаха до 5% от нивата от 2019 г., според доклада на няколко агенции на ООН.
Дори ако емисиите през 2020 г. са по-ниски от миналогодишното количество с до 7%, както се очаква, това, което се освобождава, все пак ще допринесе за дългосрочната концентрация, струпана от началото на индустриалната епоха.
Представяйки последните данни за емисиите, световните температури и въздействието на климата върху океаните и замръзналите региони на Земята, докладът показва, че концентрацията на CO2 в атмосферата е достигнала 414,38 частици на милион през юли, в сравнение с 411,74 частици на милион през миналата година. Учените казват, че смятат 350 частици на милион, нарушени през 1988 г., за безопасен лимит.
След като нивата на CO2 са се увеличили, световните температури също са се повишили с около 1,1 градуса по Целзий над равнището отпреди индустриалната епоха. Учените казват, че повишаването на средната световна температура над 1,5 или 2 градуса ще доведе до далеч по-лошо въздействие от климатичните промени в целия свят, включително суши, по-силни бури и екстремно покачване на морското равнище.
"Наистина сме адаптирани и сме в състояние да се справим с много малък диапазон от възможни метеорологични условия", посочва Фридерике Ото, климатолог от Оксфордския университет, като допълва: "Дори това да е просто тревога малко в повече, ние много бързо стигаме до краищата на това, с което като общества можем да се справим."
Докладът описва подробно как се очаква климатичните промени да изложат още стотици милиони хора на риск от наводнения. Предвижда се достъпът до прясна вода също да се влоши.
Броят на хората, живеещи в райони с недостиг на вода към средата на века, вече се оценява на 3,2 млрд. души, в сравнение с предишната оценка от около 1,9 млрд. души.
"Именно тези, които са най-уязвимите в обществото, са ударени първи", подчертава Ото.