Има ли изход от кризата? Вредно ли е влизането на бизнеса в политиката? Ще има ли корпоративен или както някои го наричат работодателски вот на предстоящите избори? Това са парливи и важни въпроси, на които се търсят отговори напоследък.

„На мен не мие известно сериозният български бизнес да влиза в политиката", каза изпълнителният директор на „Софарма" и зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев в предаването на bTV „Отпечатъци" на 21 юни.
Той не пожела да коментира бъдещето на коалицията „Лидер" и Новото време, зад която стои бизнесменът Христо Ковачки. Навярно Огнян Донев не смята Ковачки за представител на сериозния български бизнес.

Затова пък специално подчерта, че е много по-вредно влизането на политиката в бизнеса, когато управляващите се опитват да създават свои дублиращи бизнес структури, които конкурират по един или друг начин съществуващи структури на икономиката. Това за Огнян Донев е много по-опасно, макар че сякаш не се забелязва.

Зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев, който също участва в предаването, изрази несъгласие с политическите искания на синдикатите на последните протести, организирани от тях, тъй като това не било редно в предизборна ситуация, още повече, че и много от исканията им си противоречат.

„Досега не съм чул никоя политическа сила, освен БСП (Куюмджиев е член на БСП - бел. авт.), да каже какво ще стане с отделния човек в условия на криза", отбеляза зам.-министърът на икономиката.
Неговата рецепта е следната: „Благодарение на инвестициите на държавата в други сектори, загубилият работа може да отиде там, където са разкрити нови работни места. По социалната програма на правителството на този човек се предлага преквалификация, за да е компетентен за новата работа.
И в крайна сметка като свърши кризата той ще бъде по-добре на пазара на труда, защото ще има повече професии и ще може да избира."

На въпрос на водещата на предаването Мира Баджева дали е вярно, че ако следващото правителство намали данъци и осигуровки, няма да има пари, за да плаща пенсии, Куюмджиев каза, че най-важно е да се търси баланс между приходите и разходи, макар че е трудно да се намери такъв баланс в условия на криза.
Той изрази несъгласие с някои политически партии, които обещават намаляване на данъци и осигуровки, защото с подобна стъпка, дори и с 5 проценти пункта по-малко, може да се стигне до срив на приходната част в бюджета.

Куюмджиев не е съгласен и с политическа партия ГЕРБ, сочена за победител на следващите избори и която иска незабавно да бъде сключен договор с МВФ, защото в противен случай всяко следващо правителство ще е на ръба и няма да може да изпълнява социалните си ангажименти.
Подобно искане според зам.-министъра на икономиката е напълно грешна теза, защото България има право на около $2 млрд. заем от МВФ по квотната система на световната организация.

Ако се сключи ново предпазно споразумение (предишното изтече през март 2007 г.), ефектът от него ще е повече негативен, тъй като представителите на фонда постоянно ще надзирават правителството.
„Всеки месец ще ни казват какво да правим, като например да се намалят заплатите, да не се вдигат пенсиите, да се повишава цената на парното, да не се дават енергийни помощи. Това ли искаме?", попита Куюмджиев.
Според него всяко предпазно споразумение с МВФ се тълкува от големите инвеститори като крачка назад в икономическото развитие на държавата, поискала кредита, и като реален ефект - отлив на чужди инвестиции.
„Единственото, което бихме могли да постигнем е гаранция, че държавата разполага с $2 млрд. Но при положение, че във фискалния резерв има над 23 млрд. лева, тези $2 млрд. са излишни", заключи зам.-министърът.

На противно мнение е икономистът Красен Станчев, който беше третият участник в авторското предаване на Мира Баджева, посветено на предстоящите избори и икономическата криза.
Той каза, че следващото мнозинство в парламента трябва да замрази заема за АЕЦ "Белене" и да се спрат всички програми, които поддържат заетост, защото те са разход не само за държавата, но и за бизнеса.

„Когато външното търсене спада с около с 30-35%, а външните инвестиции намаляват с 50%, единственото нещо, което може да се направи е да се потърсят вътрешни източници на спестявания, но в момента и пенсионното дело, и здравеопазването, и образованието действат като стимул да не се пести.
Нещата в тези области са прости и те трябва бъдат направени, макар че се отлагат толкова дълго време. Но по-важно е да се потърси задържане на равнището на приходите в бюджета", подчерта Станчев. Той посочи и мерките, които могат да се предприемат.

Едната е да се премахнат конфликтите на интереси. Не може този, който регулира и да управлява едновременно. Най-очевадния пример за подобно несъответствие е горският сектор. В него Агенцията по горите надзирава отрасъла, но дава и разрешението за сеч.

Станчев предлага спешно да се приватизират дейности и предприятия, които са несвойствени за държавата, като се почне с големите от инфраструктурата, но се стигне и до най-дребните - държавните радио и телевизия, които изкривяват медийния пазар и консумират доста средства от данъкоплатците.

„Приходите, които могат да дойдат относително бързо, са някъде около 1-2% от БВП. Що се отнася до инфраструктурните проекти, които печелят поддръжката на всички конкуренти в предизборната кампания, те няма да окажат съществено влияние върху фирмите и гражданите, за да се справят с кризата, защото процентът на отклоняване на средства по тези проекти е доста съществен.
Освен това конфликтът на интереси е практика, а не изключение. И трето, дори в идеална ситуация, финансирането на инфраструктурни проекти от ЕС е доста бавен процес. Най-рано след две години ще може да започне финансирането на такива проекти, ако се задейства процедурата по тях сега", заключи Красен Станчев.

И Огнян Донев не се съгласи с мнението на Куюмджиев, че намаляването на данъчната и осигурителната тежест е опасно, защото мерките за справяне с кризата трябва да касаят цялата икономиката.
„Намаляването на осигурителната тежест с 5 процентни пункта е по-честно, защото по този начин ще бъдат облекчени всички сектори на икономиката, а не както е сега - само отделни отрасли и фирми, и то по начин по който може да се удължи техния живот за шест месеца до една година", аргументира се изпълнителният директор на „Софарма".

Той прогнозира, че безработицата в края на годината ще достигне двуцифрено число, което ще е поредното доказателство за пропуснатите реформи, които е трябвало да бъдат направени.
Според Донев в добре функциониращите отрасли какъвто е фармацевтиката, където присъствието на държавата не е толкова силно изразено, проблемът не е толкова голям, а безработица почти няма.

Зам.-председателят на КРИБ не одобрява желанието на правителството с всички средства да запази някои дейности и производства, които исторически ги е имало в България.
Днес обаче те нямат бъдеще, но като се подпомагат струват страшно много на данъкоплатците, а и на реалния бизнес, защото му пречат да се развива. „И става като в училище - дайте да не напредваме с материала, а да учим старите уроци още две седмици, защото имаме ученик, който изостава. Това не е правилната политика.
Трябва да се стимулират отличниците, които ще изтеглят средното ниво, ще качат средния успех, а тези, които не усвояват материала, които са единици, да останат да повтарят", обобщи Огнян Донев.

Той не се ангажира с конкретни мерки, които трябва да предприеме правителството, за да се справи с кризата, защото икономисти и носители на нобелови награди нямат единно виждане. „
Като предпазлив човек винаги съм казвал, че трябва да се спре всичко, което е излишно. Отличниците се доказват в пазарната икономика със своето поведение и резултати, а не с това дали един или друг управляващ ги е нарочил да бъдат отличници.

Приоритетите са онези сектори, които създават заетост и които ще издърпат България напред", прогнозира Донев. За него най-важното нещо, което трябва да се разбере за бизнеса е, че неговата основна функция е да създава печалба, не само работни места. „Ако има печалба, ще има и работни места. Нека хората бъдат оставени сами да търсят пътя към печалбата. До този момент човечеството не е намерило по-обективен критерий", обобщи зам.-председателят на КРИБ.