Горанов за сроковете за ЕРМ-2: Когато сме готови с всичко

Сроковете за влизането ни в ЕРМ-2 продължават да са "когато сме готови с всичко". С тези думи финансовият министър Владислав Горанов отговори на въпрос на брифинга в Министерски съвет, след като бе гласувано решението за капитализацията на ПИБ чрез влизане на ББР.

Ако операцията по изпълнението на капиталовия план на ПИБ приключи успешно, юли месец може да имаме решение на ЕЦБ за ЕРМ-2, надява се финансист номер едно.

Той отчете, че капитализацията на една банка е добра новина с гаранция за още по-голяма стабилност на финансовата система.

Финансовият министър увери, че не сме в хипотезата на държавна помощ, тъй като има заявен достатъчен частен интерес към акции от новата емисия на ПИБ.

Официално ББР влиза в ПИБ

Държавата няма да загуби нищо, отсече Борисов и удари с чукче по масата

По думите му няма планове ББР да се разпорежда с акциите на ПИБ, а така банката щяла да може да гарантира качеството на корпоративното управление. Когато се появи голям системен външен инвеститор за ПИБ, тогава ББР би могла да излезе от инвестицията с един нелош положителен резултат, разясни Горанов.

Еврото не влиза с приемането на България в чакалнята на ЕРМ-2. Това обяви икономическият министър Емил Караниколов на брифинг в Министерския съвет.

Нашите банки издържаха и на стрес тестовете, което е много сериозен знак за влизането ни в еврозоната, посочи Караниколов и увери, че приемането на еврото не означава повишаване на цените.

Борисов обсъди със зам.-председателя на ЕК напредъка ни за влизане в чакалнята на еврозоната

Той се похвали с разумната фискална политика на правителството

Караниколов посочи, че българската държава през ББР ще придобие по-малко от 19 процента от капитала на ПИБ.

За да не е държавна помощ и да не е обвинена българската държава, трябва да следим да се изпълни ангажимента не по-малко от 30 процента от предложените на аукциона акции, да бъдат придобити от частни собственици, обясни Емил Караниколов.

Той счита, че сме изпълнили всички изисквания на Брюксел и Европейската комисия по отношение на частните инвеститори.

Официалното влизане на ББР в ПИБ било последното задължение на България по всички поети ангажименти, за да влезем в следващия месец в чакалнята на еврозоната, отчете икономическият министър. Той увери, че това, което се е изисквало от Брюксел, е изпълнено. Сега целта пред правителството е приемането на еврото и влизането в клуба на богатите.

С влизането на България в чакалнята на еврозоната ще има по-добър кредитен рейтинг, по-голям интерес от инвеститорите и ще се ползваме от една много по-добра регламентирана и сигурна банкова система, обясни икономическият министър.

Пътят ни към чакалнята на Еврозоната е свободен, доволен Караниколов

Държавата е участвала в увеличаването на капитала на една банка

На пресконференцията Горанов и Караниколов дадоха подробна информация за инвестицията на ББР в увеличението на капитала на ПИБ. Горанов обясни, че пазарният подход на инвестицията се доказва от това, че се прави на капиталов пазар по цени, които са определени на базата на комплексен анализ на ключови показатели. Той подчерта, че сегашната котировка на акциите на ПИБ на Българска фондова борса не може да се вземе като здрава основа за определяне на емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала й поради изключително слабата ликвидност на българската борса и спада в инвестиционната активност заради кризата. Според Горанов сравнението с котировките на други български банки, продавани на БФБ - БАКБ и ЦКБ, също не добра основа за анализ, защото като размер и/или като пазарни дялове, те са несъпоставими с ПИБ. Затова с най-голяма тежест при определянето на емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала на ПИБ е взет коефициентът цена/счетоводна стойност на капитала от три сделки по придобиване на българския пазар през последните пет години -сделките за придобиване на ОББ, на "Сосиете Женерал Експресбанк" и на "Банка Пиреос България", както и коефициенти при сделки за банки аналози в Централна и Източна Европа. "При този подход бе определена емисионна стойност на една акция от 5.93 лева за акция с номинал от 1 лев, при балансова стойност на акцията 8.83 лева, която балансова стойност обаче не е адекватен измерител в случая. Затова е взета цената от 5.93 лева за акция. Към тази цена е направена отстъпка от 15% с цел по успешното пласиране на емисията и така е получена емисионна стойност от 5 лева", обясни Горанов.

Тук обаче има един важен детайл, който той случайно или не финансовия министър пропуска. Цените за акциите на ОББ, "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Банка Пиреос България" са дадени за придобиването на тези банки, а не за покупката на миноритарен пакет. А това оказва значително влияние върху повишаване на цените за тези три банки. Така, че независимо от детайлната аргументация, въпросът за пазарния подход при покупката на акции на ПИБ от ББР си остава дискусионен. Пък реалната цена на акциите на ПИБ до голяма степен ще стане ясна от резултата, с който покупката им ще бъде осчетоводена в Българска банка за развитие.

Що се отнася до конкретната сделка Горанов обяви, че на аукциона ББР е придобила със собствени средства 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще позволят на ББР да запише 28 265 000 акции на ПИБ, които формират около 70% от увеличението му, но по малко от 19% от капитала, който ПИБ ще има след приключване на това увеличение.

"ББР може да финансира това придобиване със собствен ресурс, но за да няма съмнение, че за това се ползват ресурсите, които са отпуснати на ББР за антикризисните мерки подпомагане на бизнеса, ще предложа допълнително увеличение на капитала на ББР", каза Горанов, но заяви, че не може да уточни, с колко ще бъде това увеличение. Финансовия министър обяви, че след като стане акционер в ПИБ ще участва в управлението й, но отново не пожела да даде конкретика по този въпрос. Горанов обаче бе категоричен, че при записването на до 70% от увеличението на капитала на ПИБ, инвестицията на ББР бе се смята за държавна помощ по смисъла на европейското законодателство. "За това проведохме консултации и получихме съответните уверения от европейските структури", уточни Горанов.

Независимо от всички аргументи е спорно дали условията на придобиването припокриват заръките на премиера, дадени по време на днешното заседание на Министерския съвет. То е ясно, че лихви за тази инвестиция държавата няма как да получи. Реализирането на доход може да стане по два начина - чрез дивиденти от ПИБ за ББР и чрез последваща (след две-три години) продажба на акциите на ББР в ПИБ. Горанов заяви, че вижда голям потенциал в бъдеще да бъде реализиран сериозен доход от тази инвестиция на ББР. Ще бъде интерeсно да видим дали тези негови очаквания ще се сбъднат.

Тук трябва да се подчертае, че сегашното увеличение на капитала на ПИБ не е предизвикано от някаква финансово-регулаторна необходимост. Банката в момента разполага с достатъчно капитал, за да покрие всички регулаторни изисквания. И това се потвърди от изявлението на Владислав Горанов. "Безспорно банката (ПИБ) е платежоспособна. Съотношението на базовия капитал от първи ред в края на 2019-та е 14.65% и 15.48% към края на март 2020-а. Коефициентът на ликвидност е 221.64% и много над регулативните изисквания", каза Горанов.

Увеличението е предизвикано от желанието на правителството да приемат България в Банковия съюз на ЕС, без което то знае, че няма да ни пуснат в ERM II. От изказването на Горанов остана неприятното усещане, че първо ще ни приемат в Банковия съюз, а след това Еврогрупата - страните от Еврозоната, Дания и ЕЦБ, ще разглеждат кандидатурата ни за ERM II. Тук опасността е най-накрая да не си останем само с Банковия съюз, защото каквито и декларации да прави премиерът, там банки, и то много по-големи от най-голямата българска банка, също фалират.

И в такива ситуации помощ, в нито един от случаите от 2014-та насам, на никого не е оказана от европейските структури. Всеки се е справял със собствени финансови сили. При това участието ни в Банковия съюз ни поставя в следната ситуация - банковия надзор на ЕЦБ взема решението дали дадена банка у нас ще живее или не и при какви условия, но цялата цена за това решение, без значение каква е тя, се плаща от България.