И този състав на Министерството на земеделието се зае със създаване на механизъм за по-добро взаимодействие между производителите и търговските вериги. Днес в министерството се е провело третото заседание на работна група по темата.
Заместник-министър Тодор Джиков анонсира, че ще се поиска законодателна промяна - за задължителна регистрация на търговците на едро в специален регистър по подобие на другите страни от ЕС.
Втората инициатива е свързана със създаването на 6 големи събирателни тържища, на които продукцията ще може да се комплектова и да се постигне еднаквост при етикетирането, опаковането и логистиката, за да може да достигне до местата за крайно предлагане каквито са веригите. "Ще въведем и изисквания за складовете на едро, като целта ни е да премахнем анархията, която в момента съществува", каза още Джиков. По веригата "От фермата до трапезата" трябва да има точна и ясна проследяемост.
Даден е пример с практиката в другите държави членки на ЕС сдруженията се обединяват и изграждат самостоятелна система за верификация и контрол. Така стандартът се поддържа от самият бизнес.
"Трябва да се работи за промотиране на биопродуктите и популяризирането на родното производство в търговските вериги" посочи земеделският заместник-министър доц. Крум Неделков.
Очакват се предложения от участниците в работните групи.
От Българския фермерски съюз (БФС) декларират, че подкрепят Министерството на Земеделието в прилагане на пакет от краткосрочни мерки за подобряване на достъпа на произведени в България земеделски продукти от чувствителни сектори. Успоредно с това са уверени, че всички краткосрочни мерки не са достатъчни и няма да доведат до значимо подобряване на пазарните позиции на българските производители на пазара.
Българските продукти от чувствителните сектори в земеделието имат редица проблеми, дължащи се на пазарната конюнктура и преди всичко от невъзможността за предлагането на пазара на големи количества еднородна продукция, която да е окрупнена, сортирана, пакетирана, окачествена и доставена на специализирани тържища или бази на купувачите. От друга страна няма и развит механизъм за директни продажби, система за местни продукти на местни пазари, както и географски и др. специализирани обозначения на продуктите.
Според Българският фермерски съюз трябва да предприемат истински, структурни и законови реформи и изброяват:
- Започване на работа по Съвременен Закон за кооперирането - регламентиращ по съвременен европейски начин формите, методите и подходите при сдружаването при производството, преработката и продажбата на земеделски продукти.
- Поземлена реформа - създаване на устойчив модел на семейни стопанства, които да притежават достатъчно собствена земя в секторите плодове, зеленчуци, лозя, билки и др. Реформата трябва да доведе до създаване на средна класа от устойчиви семейни ферми. Реформата следва да осигури не просто комасация на земята, а да постигне модел на собственост от минимално количество земя от семейните ферми в чувствителните сектори и не само в тях.
- Създаване на гаранционни фондове - природни бедствия и пазарни кризи.
- Приемане на национални стандарти и насърчаване на използването на защитени географски указания и защитени наименования за произход като ефективно маркетингово средство и средство за качествен контрол на производството. Приемане и въвеждане на Национална система от доброволни стандарти, гарантираща качество (Традиционен продукт, Пресен продукт), произход (Местен продукт, Фермерски продукт, Планински продукт).
- Развитие на съществуващите и създаване на Опорни стратегически тържища. В момента такива има само в София и Пловдив.
- Засилване на контрола при внос на продукция от трети страни, която често е с по-ниско качество и неотговаряща на стандартите, заложени за българските производители, което води до още по-голямо утежняване на икономическото им присъствие на местния пазар.
- Предприемане на стъпки за съдействие при организиране на засилен диалог между българските производители и представителите на търговските вериги, с участие на държавната власт, който да доведе до по-ефективно изграждане на механизъм за взаимодействие.
Припомняме, преди две години въпросът с присъствието на местните производители и родното производство в големите търговски обекти отново присъстваше в публичното пространство, като тогава бе предложено да се отделят специални щандове и минимум процент български стоки от асортимента.