Сметната палата е поискала извършване на корекции за грешки за 4,1 млрд. лева в годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини при извършените през 2024 г. одити. Отстранени са 90% от всички установени неправилни отчитания, при 98% през 2023 г.

Общата сума от грешките в отчетите за 2023 г е намаляла с около 33% до 4,55 млрд. лв. в сравнение с 2022 г., когато тя е била в размер на 6,7 млрд. лева, съобщиха от Сметната палата.

Сред причините в годишните отчети на бюджетните организации да остават некоригирани грешки е разминаването в мненията на одитора и ръководството на съответното ведомство за счетоводното третиране и отчитане на определени събития. Други причини са невъзможността да се коригират неправилни отчитания от предходни периоди, които оказват влияние на отчета за текущия период, както и наличието на несъществени отклонения в отчетите на голям брой бюджетни организации.

Цитираните данните са от Доклада за резултатите от финансовите одити на Сметната палата, извършени през 2024 г. Те касаят годишните отчети за 2023 г. През миналата година Сметната палата е приела общо 326 одитни доклада за извършени финансови одити на отчети на бюджетни организации за 2023 г. Одитирани са всички централни органи. Одитиран е бюджет на общините в размер на 98% (13,7 млрд. лв.) от общия им бюджет, възлизащ на близо 14 млрд. лв.).

Финансовият одит оценява дали годишният финансов отчет на бюджетната организация съответства с обща рамка за финансово отчитане. Одитното мнение може да бъде изцяло позитивно - немодифицирано, квалифицирано - за отчет с някои неточности, или изцяло негативно - отрицателно мнение. За 2024 г. най-голям е броят на немодифицираните мнения - 82% от общия брой изразени мнения. Причината за високия дял на немодифицираните мнения е възможността установените грешки да се коригират по време на финансовия одит. През последните две години броят на квалифицираните и отрицателни мнения при общините е намалял и остава относително постоянен - 21% при отчетите за 2022 г. и 2023 г., при 30% при тези за 2021 г. Предотвратено е изразяване на отрицателно мнение за 90 бюджетни организации и квалифицирано за други 45, благодарение на корекции на грешки, посочени от Сметната палата. Броят на отрицателните мнения е намалял с 89%, а немодифицираните мнения са се увеличили с 39%. Така е увеличен броят на финансовите отчети, които дават точна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации. Най-съществена е промяната при общините, при които немодифицираните мнения са с 64 броя или с 53% повече.

Сметната палата даде на прокуратурата МК и 5 общини за година по съмнения за престъпление

Сметната палата даде на прокуратурата МК и 5 общини за година по съмнения за престъпление

Такива има и след одит на Националния компенсационен жилищен фонд

За първи път Сметната палата представя данни като групира общините според населението им. Системата предстои да бъде доразвита след промяната в методиката за категоризация на общините, приета със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2024 г. Очаква се тя да даде по-точна оценка на състоянието и потенциала на населените места като категоризира общините не само по брой население, а по показатели като "Демографско състояние", "Икономически потенциал, "Инфраструктурно развитие" и "Развитие на потенциала на територията". Така Сметната палата ще може измери значението на отчетността и одитното мнение за управлението на публичните финанси за просперитета на една община.

Сметната палата е установила слабости в отчети на министерства и ведомства, държавни висши училища и общини. Допускат се например неправилни отчитания по отношение на класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Като основна причина за грешките Сметната палата отчита честата промяна в изискванията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, както и недостатъчно изчерпателните указания от страна на Министерството на финансите (МФ) за прилагането й. Други проблеми произтичат от неспазване на указанията на МФ, недобра организация на счетоводната отчетност и неефективен вътрешен контрол. Някои слабости са установени не само при отчетите за 2023 г., но и за периода 2017-2022 г.

При съмнения за нарушения Сметната палата изпраща съответните одитни доклади за последваща проверка на съответни органи по компетентност. След констатирано несъобразяване със законите и другите нормативни разпоредби, одитният доклад за 2023 г. на едно министерство е изпратен за предприемане на мерки на Агенцията за държавен и финансов контрол (АДФИ) и на прокуратурата. Одитни доклади на две централни ведомства са изпратени на МФ, а на едно министерство - на Националната агенция за приходите (НАП). Одитни доклади за 102 общини са изпратени на Министерството на финансите, за 112 общини са дадени на общинските съвети, а на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) - за 32 общини.

Сметната палата отчита и положителни тенденции в счетоводната отчетност и финансовата дисциплина - прилагане на методика за определяне на справедлива стойност на дълготрайните материални активи, провеждане на конкурси за назначаване на вътрешни одитори и др.

Заключението на Сметната палата е, че подобряването на финансовата отчетност в публичния сектор води до много ползи за обществото и това налага непрекъснатото й развитие в съответствие с международните и европейските счетоводни стандарти за публичния сектор, които са в процес на разработване.