За опростени правила и еднакви преференции за всички в сектора настояват ресторантьорите. В писмо до финансовия министър Владислав Горанов председателят на Сдружението на заведенията в България Емил Коларов и председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов искат ясни текстове в наредбата за намаленото ДДС.
"Асоциациите и сдруженията в сектора, не могат да позволят браншът ни да бъде разделен за пореден път. Оставаме изключително обезпокоени от намерението да се прилагат различни правила за различните типове заведения", се казва в писмото.
Те настояват категорично да бъде посочено, кои заведения и на какъв принцип ще могат да се възползват от диференцирана ставка на ДДС. За тези от тях, за които новият закон няма да бъде приложим, да не се прилага и по-високият осигурителен праг.
Писмото им е по повод решенията от проведените срещи на 11 и 12 май 2020 г. между представители на ресторантьорския бранш и министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев.
На срещата беше постигната договорка за незабавна помощ от страна на правителството, която се изразява в намаляване на ставката на ДДС на 9% за сектора.
Въпреки това от ресторантьорския бизнес поясняват, че първоначалното искане на бранша беше за намаляване на ставката на 5% до края на 2021 година, а след този период, диференцираната ставка да бъде фиксирана на 9% /каквото е и принципното ни искане от няколко години/.
По време на преговорите, отстъпихме и се съгласихме ставката да бъде фиксирана на 9% и чак след икономически анализ в края на периода /31 декември 2021/, да бъде решено допълнително дали мярката да бъде приложена като постоянна.
От ресторантьорския бранш изтъкват, че като вид компенсаторна мярка към бюджета, както и в полза на персонала в бранша минималният осигурителен се вдига от 610 лв. на 800 лв., което е над 30% увеличение.
Като условие за недоволството си от бранша на заведенията изтъкват и още доводи:
"Беше уточнено, че ставка 9% няма да се прилага само за високоалкохолните напитки и цигарите. Впоследствие обаче, бюджетната комисия не подкрепи текстовете от договорката ни и слабоалкохолните напитки - бира, вино и шампанско бяха изключени от облагането с по-ниска ставка", пишат ресторантьорите.
Така част от бранша като барове, нощни клубове и дискотеки, реално остана ощетен от по-високите осигурителни прагове. Намаляването на ДДС за тях е неработещо. Отделно 40% от оборота на заведенията за хранене, е именно слабоалкохолни напитки.
Кетърингът и доставката на храна до дома и офиса винаги са били и ще продължат да бъдат част от ресторантьорската услуга, а тя се приготвя от персонала, чиито осигурителни прагове бяха вдигнати. Незнайно от къде и как, в последните дни беше анонсирана идеята, че доставката на храна ще бъде облагане с 20%, а не с 9%.
"Този вид разделение не е нито икономически, нито морално и практически обосновано и е мярка, с която единствено се създават условия за нелоялна конкуренция и корупция от недобросъвестни наши/ваши колеги", пишат ресторантьорите.
15 дни след като депутатите приеха по-ниското ДДС за ресторанти, книги и бебешки стоки, от ресторантьорския бизнес пишат, че различният продукт, облаган с различен данък добавена стойност, трябва да бъде отчитан в различни касови бележки, а не в една, каквато е и практиката във всички страни с диференцирани ставки. Тази идея е на Националната агенция по приходите.
Те предлагат да се отчита общо плащане с общ фискален бон, в който да се начислява данъчна ставка от 9 % и данъчна ставка от 20 % за съответните храни и напитки, което е възможност на използваните софтуерни програми.
"Настояваме за ясно определящи текстове в наредбата, в които категорично да бъде посочено, кои заведения и на какъв принцип ще могат да се възползват от диференцирана ставка на ДДС. За тези от тях, за които новият закон няма да бъде приложим, да не се прилага и по-високият осигурителен праг", пишат от ресторантьорския бранш.
USD
CHF
EUR
GBP
