Специалностите "Машиностроене" и "Дървообработване" да бъдат включени в списъка със защитените от държавата специалности. Предложението е от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) към Министерство на образованието и науката, информираха от АИКБ.
Писмото е във връзка с подкрепата от АИКБ на проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на списъка.
Според АИКБ към изготвения вече списък трябва да бъдат добавени специалностите "Машини и системи с ЦПУ" и "Мебелно производство", тъй като е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.
Първата е една от най-търсените и дефицитни специалности, а броят на учащите е крайно недостатъчен. Разпределението на паралелките не покрива всички области, в които е развит този бранш, като дори в региони с концентрация на машиностроителни предприятия като Видин, Враца и Монтана няма къде да се изучава специалността, се посочва още в писмото.
Предложението за включването на втората специалност "Мебелно производство" е мотивирана от официални икономически и социологически анализи. Според тях дървообработването и в частност производството на мебели, e и сред най-бързо развиващите се по отношение на експорта сектори.
Това е и един от браншовете, който открива и поддържа работни места в райони с ниска заетост. В момента специалността е изучавана от едва около 120 ученика. Обучението по професията е подкрепено от бизнеса в Югозападен, Южен Централен, Североизточен и Северен Централен райони, като е декларирана готовност за осигуряване на задължително практическо обучение.
От АИКБ целят развитие на връзката между образованието и бизнеса и за по-активно участие на работодателите при определянето на държавния план-прием в професионалните гимназии.
От асоциацията настояват промените в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) категорично да се уредят правоотношенията между учащи и работодатели.
Становището на Министерството на труда и социалната политика, на социални партньори и на неправителствени организации е учениците да не са със статут на работници или служители по време на практическите си занимания в компаниите. Основното занятие на децата е да учат.
Според работодателите, в изменението на Закона за професионално обучение трябва да се предвиди възможност възнаграждението на учащите в дуалната система да се финансира освен от работодателя и от оперативни програми, държавни фондове и други източници.
От АИКБ припомнят, че преди месец на специална кръгла маса, посветена на връзката на висшето образование и бизнеса, АИКБ предложи концепция за промяна на модела на финансиране на висшето образование. Те са подсказали и мерки за координация между бизнеса и държавата за осигуряване на квалифицирани човешки ресурси за българската икономика и качествени работни места за завършващите студенти по професиите и специалностите, които завършват.
Новият модел на финансиране предвижда между Министерството на науката и образованието, студентите и избраното от тях висше училище да се сключва тристранен договор, с които държавата поема ангажимент за цялостно финансиране на обучението на студентите. Висшите училища се задължават да осигурят качествен образователен процес, а студентите се задължават след завършването си да работят за определен период в България. Освен сумата необходима за обучение студентите от дефицитни специалности да имат възможност да получават от държавата стипендии.