По повод смяната на властта в МОН от Синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа" публикуваха анкета за настроенията към новия образователен закон.

Образованието и лисата на инвестиции в човешкия капитал – проблем за иновациите

Образованието и лисата на инвестиции в човешкия капитал – проблем за иновациите

Плевнелиев отчете, че все пак имаме постижения в областта

Относно приемствеността във властта, синдикатите в образованието са подготвили и кратка историческа справка, която напомня, че за 138 години - от Освобождението през 1879 г. до 2017 г., България е сменила 86 министри на образованието.

От синдиката подчертаха, че "новият закон за предучилищното и училищно образование няма за автор министъра на образованието, което е българската традиция, и няма подкрепата на всички политически сили, а българското общество вече прави експертиза на неговото въздействие".

Средното образование не подготвя работна ръка, недоволни 70% от фирмите

Средното образование не подготвя работна ръка, недоволни 70% от фирмите

Има пропуски при наетите след завършване

Анкетата на синдиката е за въпроса "Смятате ли, че новият образователен закон ще повиши качеството на обучение и на възпитание?"

Той е показал следните резултати:

- Да, разбира се - 4,4%;

- Не, няма шанс за това - 59,8%;

- Необходими за стотици промени - 11,8%;

- Необходим е изцяло нов закон - 23,6%.

Прави впечатление, че отношението на хората към закона е преобладаващо негативно и доверието липсва. Почти 60 на сто от българите смятат, че едва ли не промените са "празен ход".

Около 4000 деца са прекъснали образованието си до XII клас

Около 4000 деца са прекъснали образованието си до XII клас

Държавата е предвидила 1,7 млн. лв. за участието на ученици в олимпиади и състезания

"Законът за предучилищното и училищно образование, с автор Милена Дамянова ще трябва да се пребори с недоверието и общественото неодобрение, за да се докаже", се казва в позицията на КТ "Подкрепа".

Кратката историческа справка напомня, че от Освобождението на България развитието на българското образование е в непрекъснат процес. "Налице е приемственост, както в организационно, така и в съдържателно отношение на законодателните норми", подсещат в позицията си от "Подкрепа" и добавят, че тази приемственост е в основата на изграждането на модерното българско училище в свободна България.

Първия образователен закон датира от 1880 г., в който държавата поела изцяло средното и висше образование върху своя бюджет.

След Съединението на България, през 1891 г., се приема нов "Закон за народното просвещение", който е пръв опит да се създаде единна образователна система.

Началното образование става задължително. В него целите на образованието са формулирани: "да положи основата за нравственото възпитание на българските граждани, да ги развие физически и да им даде необходимите за живота познания".

Стоян Омарчевски - министър на просвещението, е автор на нов образователен закон през 1921 г. С него той променя структурата на образователната система и въвежда задължителното основно образование и освобождава от данъци детската литература.

Законът от 1948 г. утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Предпоследен в законотворческата поредица от образователни закони е "Закон за народната просвета" от 1991 г., запазвайки названието на закона от 1948 г. Той отразява промените, настъпили в областта на демокрацията и пазарната икономика у нас след 1989 г.