Библиотеките могат да бъдат един от компонентите, при който може да изграждаме екосистеми на проспериращи общества в различни сектори. Това заяви председателят на Международното европейско движение и евродепутат Ева Майдел на конференция, посветена на "Национална библиотечна седмица". Инициативата се провежда от 14 до 18 май под наслов "Достойно бъдеще за нашите библиотеки!".
По думите й библиотеките могат да променят живота, човешки съдби и да решават бъдещето на хората. "Виждам интереса на гражданите, на учениците и като цяло на обществото да научи повече", изтъкна Майдел и допълни, че трябва по-активно да се говори за библиотеките.
"Аз съм един от хората, които вярват, че библиотеките принадлежат както на настоящето, така и на бъдещето. Те могат да бъдат едно чудесно място, в което можем да прилагаме иновативни услуги и място като социално пространство", подчерта Ева Майдел.
Според Амелия Гешева, зам.-министър на културата, трябва да си отговорим на въпроса дали библиотеките принадлежат на миналото или на бъдещето. "Библиотеките принадлежат на настоящето и чрез тях трябва да възпитаваме подрастващото поколение", каза тя и допълни, че това е едно място, в което социалните контакти могат да се поддържат живи и истински.
Деница Сачева, зам.-министър на образованието и науката коментира, изрази увереност, че децата, преминали през библиотеките, са повишили многократно своята грамотност. "От Министерство на образованието и науката имаме идея да разширим Националната програма за музеите и всички подобни практики", информира тя и допълни, че чрез библиотеките могат да бъдат онова място, където хората да получават сами фактите и да ги анализират.
Според зам.-министър Сачева библиотеките са място с бъдеще, където технологиите и ценностите се срещат. "Ние имаме нужда от хора, които са грамотни да работят с новата технология", отбеляза тя.
Тодор Чобанов, зам.-кмет по културни въпроси в Столична община, също приветства участниците във форума с увереността, че библиотеките утвърждават знанията във всичките й форми. Той заяви, че от Столична община ще направят всичко възможно да разширят библиотеката чрез нови форми. Една от тях е бъдещата читалня в Борисовата градина, изтъкна Чобанов и добави, че часовете в библиотеката трябва да се признаят като част от задължителната програма образованието на децата.
На въпрос на news.bg къде се предвиждат да се изградят допълнителни читални, Чобанов отбеляза, че освен в района на "Борисовата градина", се предвижда се изгради и такава на ул. "Вишнева".
"Във връзка с това бих искал да кажа, че библиотеката трябва да се признае като задължителна учебна дисциплина в училищата, с която тя да се превърне не в хоби на подрастващите, а да е неделима част от тяхното ежедневие", подчерта Тодор Чобанов.
Снежана Янева, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация, постави акцент върху проблемите в системата.
В 39% от читалищните библиотеки нямат абонамент за периодични издания, едва 35% от новопостъпилата литература се набавя чрез покупка, а 65% от дарения. Други 2% от тях предоставят достъп до платени бази данни, а 0,2% е делът на дигиталните документи в библиотечните фондове.
Над 17.6 млн. издания от фондовете на библиотеките годишни се ползват от граждани, а само 4286 библиотечни специалисти осигуряват библиотечното обслужване във всички библиотеки.
88% от тях нямат автоматизация на технологичните процеси, над 90% нямат уебсайтове, а само 5% имат онлайн каталог.
От проведената статистика на ББИА 80% от държавната субсидия е за заплати. По думите й библиотечният сектор в България обединява над 4 000 обществени, училищни и академични библиотеки. Отделно техните ползватели са над 1 млн., а посещенията ежегодно са над 11,5 млн.
Според Снежана Янева подобни са и проблемите както с училищните, така и с библиотеките във висшите училища. "Приетият през 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование регламентира осигуряването на библиотечно обслужване чрез функционирането на училищни библиотеки, но все още не е утвърдена предвидената в него поднормативна база", изтъкна тя и допълни, че библиотеките във висшите учебни заведения се нуждаят от по-добро финансиране и използване на капацитета им.
Мерките, които представиха от организацията на Българската библиотечно-информационна асоциация, са в областта на последователна национална политика , спешна реформа в мрежата на обществената библиотека, изпълнение на разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование и библиотеките да бъдат признати за портал за достъп до научна информация.
Събитието се организира за 13-та поредна година от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) с подкрепата на Фондация "Глобални библиотеки - България" и Фондация "Америка за България".
USD
CHF
EUR
GBP
