Висшето образование е глобален бизнес за милиарди, в който ние се конкурираме със световни университети. Трябва да положим някакво усилие, ако искаме да спасим висшето образование в България, което запада и умира.
Това каза пред БНР културологът проф. Ивайло Дичев по повод 850-те незаети места в Софийския университет "Св. Климент Охридски" за новата академична година.
Университетите в Дания, или в Холандия, най-вече в Америка привличат непрекъснато чуждестранни студенти - повече от половината са пълни с хора от чужбина, които плащат такси и някой ден се включват в местната индустрия, каза Дичев.
Според него това не става в България, защото сме расистка държава - видяхме го около мигрантската криза. Втората причина е необходимостта висшето образование в България в голямата си част да премине на английски език, най-малкото да е двуезично, подчерта проф. Дичев.
Бюджетът на Харвард е сравним с този на българската държава. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти, но е крайно непривлекателно "идването да се живее в София", продължи анализа си преподавателят.
"Житейските условия при нас, в Студентски град, са ужасни. Кампусът, където аз работя, е целият в кал всяка година. По света имаме явлението кампус, където са университетите, общежитията и където е много приятно да прекара човек няколко години от студентския си живот. Цялото това като го премислите, ще разберете защо ние, Софийският университет, сме някъде между 800-но и 1000-но място", обясни Дичев.
Според него основен проблем пред цялото ни образование, е че "курсовете, до голяма степен се въртят около осигуряване на поминък на преподавателите".
Реформата в образованието би означавала или промяна на специалностите на хората или промяна на доста от кадрите и назначаването други хора, които преподават неща, свързани със съвременния свят, със съвременния живот. Това няма сила, която да го направи. Става дума за хиляди хора, които работят в тези места", обясни Дичев.
45 хиляди зрелостници излизат от средното училище, а 46 хиляди свободни места се обявяват в университетите, акцентира Дичев.
Според него няма как да разчитаме само на нашите си хора. Ако стане това, ще се изолираме от света, от световната наука, от процесите, които текат глобално. По този начин университетите ще се върнат в края на 19-и век - да подготвят учители, по-ниски специалности. Всички по-сериозни специалисти, които ще ни трябват, би трябвало да внасяме от чужбина, предупреди Ивайло Дичев.
halo
на 24.08.2018 в 17:12:37 #2Хъмфриета, в дните на лаптопа и смартфона ти определено откачи.
hmmm
на 24.08.2018 в 16:56:36 #1Дичев Дичеев не там е проблема. Култура ми Янко е проблема. Дори и ингилизите казват if there is a will there is a way. Какво ще направиш с еврата? Нов бюфет за акредитираните алкохолици , що ли? Нова чалготека скрита в "библиотеката"? Книжарница с "наши" учебници(списвани от студентите като задания) и "наши" тоест ваши цени ? Ресторантче което да дъни до среднощ за така нужната образователна атмосфера вместо парковете и игрищата които гледаме по филмите ? Ето малко кал и пясък Мъжкото класно училище е открито през 1848 г. Изградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци. В училището учат или учителстват видните български възрожденци: Ботьо Петков, главен учител до 1869 г., Димитър Фингов, Иван Чунчев, Спас Съйков, Никола Касапски, Иван Вазов, Христо Ботев, акад. Никола Начов и много други. През 1980 г. архитектурата на сградата е възстановена във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На първия етаж е разположена постоянна изложба от оригинални произведения на български творци, пресъздали образа на Ботев, като Д. Гюдженов, Зл. Бояджиев, Й. Левиев, Ал. Поплилов и др. На втория етаж са показани възстановки на стаи от Взаимно и Класно училище, както и Учителска и Общинска стаи. Във взаимното училище се преподавало по новата за времето си „Взаимна метода“. При нея децата се делели на групи в зависимост от нивото на знанията си. Под ръководство на по-големите ученици (главни помощници на учителя), те усвоявали определен за деня материал. На първите чинове, наречени „пясъчници“, седели най-малките, които пишели върху пясъка с пръчка или пръст. А ето какво става и с милиардния университе на Сорос: https://news.bg/int-politics/orban-zatvarya-universiteta-na-soros-v-ungariya.html Така че не парите, нещо друго е сбъркано.