Учени от БАН събраха на чаша вино представители на медиите, за да се „похвалят" с част от постиженията си през изминалата 2010 година.

Безспорен интерес предизвика представената от проф. Николай Колев инсталация с парогазова турбина за топлофикационни централи. Иновацията позволява съществено понижаване на разходите на природен газ в топлофикационните дружества при едновременно намаляване на изхвърлените парникови газове.

Проф. Колев подчерта, че при съществуващите цени на природния газ (2010 г.) инсталацията може да намали два пъти цената на абонатите на топлофикационните дружества.

Той също така се оплака, че е правил многократни опити да внедри инсталацията в практиката, но „най-доброто му постижение" е среща с директора на Топлофикация - София. „По-нататък просто не мога да пробия в стената. Твърде много бюрокрация има в нашата мила Татковина. Ако можете, помогнете", призова още проф. Колев.

Проф. Костадинка Гешева от Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници представи т.нар. „умни прозорци",предвидени за приложение в нискоенергийни слънчеви сгради и автомобилостроенето. Тези прозорци представляват стъклопакет от две проводящи стъкла - обикновено стъкло, намазано с електрохромен слой, който променя прозрачността на стъклото.

Например, при слънчево време шофьорът може да „оцвети" предното стъкло до такава степен, че светлината да не му пречи, само като подаде малко напрежение на акумулатора.

Лъчезар Аврамов се похвали с лазерна система за оптична мамография.Той подчерта, че в началния си стадий ракът на гърдата практически не дава никакви симптоми, а чрез мамографското изследване може да се видят малки новообразувания в тъканитена млечната жлеза. „Самото то обаче води до лъчево натоварване и представлява рисков фактор", почерта ст.н.с. Аврамов.

Проф. Костадин Костадинов представи роботизирана технология за хибриден монтажв прецизното производство на микроизделия. По думите му тази технология се използва за измерване еластичността на клетката и чрез нея може да се определи свежестта на продукта. Проф. Костадинов подчерта, че технологията ще бъде използвана за производството на микропродукти, т.к. „човек е неспособен сам да ги произвежда." За това постижение са получени 2 патента през 2009 г. и 5 през 2010 г.

Цанка Каменова от своя страна представи резултатите от мониторинга на процеса на стареене на корпусите на реакторите на блок 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй." По думите й след изпитване на образци-свидетели е станало ясно, че процесът на стареене на корпусната система протича по-бавно, отколкото е предвидено по проект и имаме голям запас от радиационния живот на 5 и 6 блок.

Тези образци - свидетели спомагат за удължаване на радиационния ресурс на блоковете от 40-60 години.

Иван Загорчев от Геологическия институт представи книгата „Геология на България - том II Мезозойска геология", в която е събрана информация за скалите и структурите, образувани през мезозойската ера, в интервала между 251 и 65 милиона години.

Проф. Кирил Благоев показа уникална апаратура - магнитно-оптичен капан, с който са създадени лазерно-охладени атоми на рубидии до температури 100 микрокелвина, което е 10 хиляди пъти по-малка температура от тази на космическото пространство.

„Този резултат се получава за първи път на Балканитеи осигурява работа с охладени молекули", изтъкна проф. Благоев.

Д-р Стефка Венкова запозна присъстващите с книгата „Музиката на католическата църква от източен обред в България."Изданието търси съвременните аспекти на понятията източнохристиянски и западнохристиянски в контекста на българската и европейска културна традиция. В специален музикален архив с каталог са събрани над 3 500 песнопения.

Проектът „Интегрирано изграждане на компетентности и диалог чрез литература" бе представен от доц. Рая Кунчева. Тя поясни, че проектът е изцяло обърнат към училищата и учителите, а целта е да се разработи методика и учебни материали, които да помогнат на учителите да развиват в учениците „компетентности за учене през целия живот."

Проектът е разработен съвместно с Великобритания, Финландия, Словения, Латвия.

В заключениепроф. Лилия Крумова - Цветкова поднесе книгата „Българските благословии, пожелания и клетви."

„През последните години непрекъснато се говори за глобализация, но ние не трябва да забравяме българското."

По думите й събраните клетви са в пъти повече от благословиите, но това говори само за това, че народът ни е изстрадал много и е водил тежък живот.

Тя подчерта, че това е лингвистично изследване, а не фолклорно - етнографско.

Накрая учените обещаха, че предстоят още две три събирания, на които ще бъдат показани и други постижения на Академията, защото въпреки всички трудности през изминалата години, тя продължава да работи.