Добър 4,05 е средната оценка на задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ). Зрелостниците са получили средно 52,77 точки от общо 100. Това показват публикуваните днес резултати от задължителните държавни зрелостни изпити по български език и литература и по профилиращи предмети на майската сесия тази година.
На изпита по БЕЛ зрелостниците са се справили с откриването на пунктуационни грешки в просто изречение, но са се затруднили при пунктуацията на сложно изречение, при членуване на приложението на подлога, при употребата на възвратно притежателно местоимение.
При литературните задачи най-лесно се оказва откриването на проблем, интерпретиран в два откъса от изучени творби, както и свързването на изучени творби с имената на техните автори. Трудности има при откриването на внушение, създавано от комуникативната позиция на говорителя, при съпоставянето на интерпретацията на дадена тема в изучен и в неизучен текст.
При задачите за четене с разбиране зрелостниците успешно свързват информация от два източника, но се затрудняват да аргументират дадено твърдение със свои думи. Над 50% от зрелостниците са получили над средния брой точки при разчитането на данни от диаграма.
Тази година за пръв път задачата за създаване на текст даде избор между две теми в два жанра. 89% от зрелостниците са работили по нея - с 10 процентни пункта повече от миналата година. Есе са писали 28 421 зрелостници (66%), а интерпретативно съчинение - 9922 (23%).
Преобладаващата част от зрелостниците имат оценки добър и много добър. Не може да се прави сравнение с представянето на миналогодишния випуск, защото от 2022 г. учебните програми и форматът на изпитите са различни, обясняват от Министерство на образованието, като това важи особено за втората задължителна матура, която за пръв път е по профилиращ предмет и материалът в нея е на по-високо равнище.
Усредненият резултат на втората задължителна матура по профилиращ предмет е 62 т. и отговаря на оценка добър 4,48. По-високият успех на втория изпит е очакван, като се има предвид, че на първата матура по БЕЛ се явяват всички завършили XII клас (в случая 43 011), а втората е по избор по профилиращ предмет и на нея отиват по-малко на брой и по-мотивирани зрелостници. На втория изпит по предмет от профилираната подготовка са се явили 24 322 младежи. Останалите са положили държавен изпит по професия.
С най-висок среден брой точки са чуждите езици. Сред високите е и средният резултат на втората задължителна матура по математика - 69.19 точки. В другия край се нареждат природните науки, информационни технологии, география и икономика, предприемачество. Сравнително слаб е и средният резултат по изобразително изкуство, което се дължи по-скоро на нисък брой точки на затворените отговори, отколкото на практическата задача.
Няма зрелостник с 0 точки и на двата изпита, но няма и такъв със 100 точки на двата изпита.
Максимален брой точки - 100, на някой (един) от изпитите са постигнали 32 зрелостници. С две пълни шестици са 49 зрелостници, а с две отлични оценки - 1651 зрелостници. Две слаби оценки имат 941 зрелостници. Само девет зрелостници имат 0 точки.
София, Смолян, Пловдив, Варна са по традиция сред регионите с най-високи резултати. Разместване в сравнение с минали години има сред регионите с по-слаби резултати. По български език и литература най-зле са се справили зрелостниците в област Разград, а на втората задължителна матура - в област Кърджали.
От Министерство на образованието обясняват подробно и различната скала за превръщането на точките в оценки е различна от прилаганата в периода 2008-2021 г. За да получат среден 3,00, зрелостниците трябва да имат поне 30 точки вместо досегашните 23.
Отличен 6,00 получават всички с 95 и повече точки, както и досега. Между 30 и 94,75 точки резултатите са превърнати в оценки по шестобалната система през равни стъпки с точност до два знака след десетичната запетая.