Университетски болници трябва да има само там, където има университетски центрове, заяви на пресконференция проф. Григор Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен. В момента в страната те били над 30, като 23 са в София.

Частните болници пък били над 120 у нас.

Оказа се, че регулация на броя има дори в съседна Сърбия, в Австрия пък имало точно определен брой. Всяка година 1056 пациенти избират да се лекуват на друго място - в страна, която не е член на ЕС, например Турция, защото получават друго качество на лечението там.

Той попита защо се наливат толкова много пари в стари сгради, след като може с тях да се направи съвсем нова сграда, с ново оборудване според най-новите стандарти в медицината. Държавата в последните години не е инвестирала в строителството на нито една нова болница, констатира проф. Горчев. Така страната ни няма дори Национална детска болница.

"Не може град като Токио да има три университетски болници, а в София да са 23", коментира още проф. Горчев.

По думите му не може в Русе да има университетска болница, след като там няма нито едно хабилитирано лице. "Трябва да има университетски клиники с ръководители хабилитирани лица, които де факто да обучават студентите. Университетските болници трябва да бъдат там, където има университетски центрове. Там качеството на обучение е на съответното ниво", коментира още той. "Може в една болница да има университетска клиника, но не да бъде кръстена университетска", категоричен бе проф. Горчев.

Акад. Стефан Костянев, ректор на Медицинския университет в Пловдив, заяви, че абсолютно недопустимо е медицинските специалности да бъдат изваждани от списъка на приоритетните специалности.

Министерството на образованието и науката (МОН) лиши студентите по медицина от европейски стипендии, коментира още той. По думите му сега се подготвял бюджет, с който най-вероятно щяла да се намали и субсидията за медицинските специалности.

За студент от МОН университетите получавали средно годишно около 6 500 лв. за магистър. "Това е изключително ниска държавна субсидия - всички западни страни студентите получават между 30 - 32 хиляди евро годишна държавна субсидия", коментира още академик Костянев.

Той бе категоричен, че само в Европа недостигът на медицински кадри е един милион и затова пазарът е изключително интересен. Той предупреди, че страната ни може да загуби една ниша, в която иначе стои много добре.

Ректорът на пловдивския медицински университет изтъкна, че всички университети предстои да изградят симулационни центрове, за да може студентите да получат признание на получената диплома. Изследванията показват, че от десетте съвременни научни клъстера, четири са свързани с медицината.

Академик Костянев настоя медицинските специалности да бъдат вкарани като приоритетни, да бъде подобрена субсидията, както и да бъде позволен увеличен брой на платените студенти. "Платеното обучение е онова, което държи живи медицинските университети", заяви още ректорът на МУ Пловдив.

Според академик Дамян Дамянов, заместник-председател на БАН, трябва да се ликвидира регистрацията на държавните болници по търговския закон и държавни да останат пет-шест университетски болници.

Той засегна и дискусионния въпрос, свързан с така наречените здравни пакети на основен и допълнителен. Академик Дамянов констатира, че този концепт стъпва на погрешна основа, тъй като разпределяли болестите на основни и допълнителни.

Според него е необходими да се мисли за основен пакет от обем дейности, и за въвеждането на минимален такъв, както е в Испания. Там имало минимален пакет, който важи за здравнонеосигурените лица и държавата гарантира минимален обем от дейности, който може да си позволи.