Държавата започна диалог с академиците, но изглежда съмнително, че ще се разберат за бъдещето на БАН.

Това стана ясно след проведената среща между академиците и член-кореспондентите от БАН с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и образователния министър Сергей Игнатов.

Голямото напрежение в академията е от апетитите за нейното ликвидиране, поясни на пресконференция след срещата член-кореспондент Стефан Воденичаров и разказа, че пред вицепремиера и министъра учените са обяснили, че законът за БАН, внесен от Румен Стоилов, наистина предвижда ликвидирането на академията, тъй като институтите ще бъдат иззети от нея.

В преходните и заключителните разпоредби на закона е записано, че институтите продължават безвъзмездно да стопанисват имуществото на БАН. Това подсказва, че при закриване на институт имуществото преминава в държавата, поясниха от академията.

Академиците и член-кореспондентите категорично са заявили пред Сергей Игнатов, че законът на Румен Стоилов е неприемлив и са поискали от министъра законопроектът да бъде изтеглен.

Отговор не получихме, разказа академик Иван Юхновски, като изрази опасения, че започнатият диалог в държавата няма да доведе до резултат. „Ще се срещаме, ще си говорим и няма да се разбираме, а в това време гилотината или дъскорезницата в НС ще приеме този ужасяващ законопроект", добави Юхновски. Той отбеляза, че вносителят Румен Стоилов няма вина, тъй като в случая е само „пощаджия".

Председателят на академията Никола Съботинов изрази задоволство, че все пак е започнат диалог с държавата и изтъкна, че зад българските учени стоят 8 хиляди техни колеги от целия свят, 8 нобелови лауреати, над 450 български учени, работещи в момента в чужбина. Съботинов отбеляза, че с министъра са се договорили за следваща среща на 24 януари, на която разискванията да продължат.

Академиците са акцентирали пред представителите на правителството върху проблема с финансирането на науката в България. В момента ситуацията е такава, че борбата за бюджетното финансиране е по-важна от борбата за законовото състояние на БАН. За първи път не се изплащат заплати, такова чудо в историята не е имало, изтъкнаха учените.

Те изразиха и огорчение, че финансовият министър Симеон Дянков напуснал срещата с обяснението, че бил извикан от премиера и обещал да се върне след 15 мин., но това не се случило.

Академик Съботинов съобщи, че утре заминава за Брюксел и че българските учени ще продължат да търсят европейска подкрепа. Той изрази съжаление, че нашият еврокомисар е пасивен и поясни, че академията е направила опит да се обърне към Кристалина Георгиева, но отговорът бил, че когато има възможност ще се срещне с представители на академията.

По време на брифинга историкът акад. Георги Марков посочи портрета на Иван Евст. Гешов, подчертавайки колко голямо е значението на властта и интелекта.

Той припомни какъв е бил бюджетът на България преди стотина години, когато Иван Евст. Гешов е бил министър-председател и председател на БАН.

„През 1912 година, когато България се готви за война с Османската империя, министерството на войната е имало най-голям бюджет - 24.3%, министерството на вътрешните работи и здравеопазването (тогава са били обединени) - 10.8%, министерството на народното просвещение - 13.1%", посочи академикът.

По думите му сега България не е във война, а е само в световна криза и политиците трябва да разберат, че за да бъдат държавници, нека да следват примера на Иван Евст. Гешов.