Браншът иска нов инвеститор за мина "Оброчище"

Българската минно-геоложка камара, БМГК настоява бъдещите процедури по отдаване на концесионни права за добив на полезни изкопаеми, да минават на съгласуване и одобрение както от държавата, така и от Камарата. Това заяви на пресконференция изпълнителният директор на организацията инж. Иван Андреев.

Браншът поиска и нов инвеститор за мина "Оброчище", за да може предприятието да отговори на изискванията на устойчивото развитие.

Синдикатите и браншът се обединиха около идеята да се представят реалните факти за минната индустрия у нас. Очакванията на БМГК са да има ръст в добива на полезни изкопаеми от 5% за т.г.

Станалият злощастно известен казус с мината в с. Оброчище не трябва да се повтаря, посочва инж. Андреев. Ако е необходимо, държавата може да предприеме мерки и да потърси нов инвеститор за находището. Като този инвеститор трябва да реален и стратегически и да следва изискванията на устойчивото развитие на бранша.

Мината край варненското село Оброчище е най-богатата манганова мина в Европа и четвъртата по залежи в света.

Обновена

Подписаха колективния трудов договор с миньорите от "Оброчище"

Започват да извеждат гладуващите трети ден под земята работници

Мина "Оброчище" не членува в БМГК и там няма синдикати. Въпреки това работническите организации са категорични, че лошите условия, при които работят миньорите не може да продължават, уточнява инж. Валентин Вълчев, председател на ФНСМ от КНСБ.

"Не може да оставим, когато има проблем с български миньори някъде. Там трябва да има инвеститор, който е решил да инвестира и да има нормални заплати" - посочи инж. Вълчев.

Той каза още, че това няма да е първият случай, в който след съвместни действия на БМГК и синдикатите се стига до смяна на концесионер. Неговият пример беше с положителната промяна на собствеността в "Горубсо - Мадан", която се случи преди няколко години.

Инж. Андреев посочи още, че всички твърдения, според които минната индустрия не носи добавена стойност, са неверни и някои от тях са откровени лъжи. Подобни изопачени факти влияят негативно на бранша.

В отговор на подобни твърдения, БМГК инициира създаването на видео-материали, които ще се излъчват от собствен канал в YouTube. В тях експерти, учени и специалисти от минния бранш ще споделят факти и данни по въпросите за минната индустрия.

В първото видео се разказва успешната история на партньорството между минната индустрия и местните общности в Панагюрище и Чавдар.

Сред значимите социални инвестиции във възрожденската община са Залата-трезор за Панагюрското златно съкровище, което от 11 април отново е у дома. Много-функционалната спортна зала "Арена Асарел", многопрофилната болница за активно лечение "Уни Хоспитал", в която са инвестирани над 92 млн. лв.

За община Чавдар кметът Пенчо Геров споделя, че освен евросредства, общината има дългосрочни партньорски отношения с двете минни компании, които оперират на нейна територия - "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД и "Елаците-Мед" АД. Канадската компания инвестира в ремонти на детска градина, пенсионерски клуб, паркове и улици. "Елаците-Мед" помагат с изграждане на горски пътища, поддържане на сметище и т.н.

Заплатите в региони с минен добив са 3-4 пъти по-високи спрямо тези в други градове от същата област. Нивата на безработица са осезаемо по-ниски, където се развива минна индустрия. Това гласят данни от доклад на "Индъстри Уоч", по поръчка на Българска минно-геоложка камара, обявен през март 2017 г.

По актуализирана оценка на бранша добивът на метални руди и на неметалните полезни изкопаеми ще отбележи ръст с 5% през настоящата година в сравнение с 2016 г. Прогнозата е обявена от инж. Андреев. Според него цената на медта ще се покачи рязко, тя се влияела от политическите събития в Китай и САЩ, които са нестабилни. В момента тон мед струва 5200-5300 долара.

Профил на минерално-суровинната индустрия на България

Стратегически и базов отрасъл на националната икономика на България

3-5% от БВП (в зависимост от борсовите цени на металите)

Добавена стойност към БВП - 3% (2015 г.) à България е в Топ-5 на ЕС-28

Пряко заети близо 24 000 души

Заети в свързани производства още 120 000 души

Производителност на труда - над 46 000 лв. на един зает в минната индустрия (=/> от производителността в IT сектора в страна)

8 подотрасъла с водеща роля на рудодобив и открит въгледобив.

Рудодобив - 638 милиона евро приходи;

Въгледобив - 382 милиона евро.

Те формират 2/3 от общите приходи в сектора.

Общото производство за 2015 г. - 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева).

Общата добавена стойност към българската икономика - 566 милиона евро (над 1,1 млрд. лв.).