Заявката на енергийния министър, че "Булгаргаз" трябва да доставя най-евтиния си газ само на потребителите по регулирани цени е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Това се посочва в официална позиция на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

БФИЕК предупреждават, че такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията, поради което се противопоставят категорично на подобна политика.

Те посочват, че въпросните идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас поради няколко причини.

От една страна, доставките по дългосрочния договор между "Булгаргаз"и "Газпром експорт" се осъществяват въз основа на заявените годишни количества от всички потребители, включително индустрията. Ценовата формула, по която "Булгаргаз"заплаща газа на "Газпром експорт", е валидна за цялото количество, доставяно по договора, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината "Булгаргаз" да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от страна на КЕВР.

От БФИЕК припомнят, че това е и причината, поради която цената, определена в договорите за доставка на газ по "свободно договорени цени" между "Булгаргаз" и промишлените предприятия, е цената, която общественият доставчик предлага за утвърждаване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за индустрията зависи от процеса по ежемесечното утвърждаване на регулираните цени. Цената по този договор е индексирана основно към цената на холандската газова борса TTF, която в последните месеци се характеризира с екстремни стойности и висока волатилност, изтъкват от федерацията и допълват, че не може да се изключи хипотезата, че в бъдеще стойностите на спотовата компонента ще са по-благоприятни от тази на нефтеноиндексираната

Бизнесът отказва да плаща евтиното парно на софиянци, иска справедливост на пазара

Бизнесът отказва да плаща евтиното парно на софиянци, иска справедливост на пазара

Социалната политика да спре да се изпълнява през енергийната система, настоява АОБР

Те считат, че разделното ценообразуване за крайните клиенти в зависимост от това дали са на регулирани или свободно договорени цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия, е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилигеровани потребители, а това противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС.

От БФИЕК подчертават, че съгласно Наредба №2 за регулиране на цените на природния газ, цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи е ценообразуващ елемент на регулираните цени (чл. 17, ал. 5). В чл. 17, ал. 3 на Наредба №2 изрично се посочва, че "[...] Общественият доставчик образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разходи за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от дружеството във връзка с обществената доставка на природен газ, програмата за освобождаване на природен газ, както и дългосрочните договори и краткосрочните сделки за доставка на природен газ по свободно договорени цени, по които е страна. [...]".Това се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който понастоящем е на по-конкурентна цена. Следователно позитивните ефекти от този внос се разпределят към всички клиенти на "Булгаргаз", доколкото те влияят на цената на входа на газопреносната система и доколкото всички доставки до крайни клиенти са обвързани с процедурата по ценово регулиране.

"Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение", изтъкват от БФИЕК.

Те отбелязват, че индустрията е редовен платец на своя доставчик. На този фон най-големият потребител на природен газ по регулирани цени трупа огромни задължения към "Булгаргаз", което може да заплаши финансовата стабилност на "Булгаргаз"и БЕХ, както и да постави под риск доставките на газ от Русия в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани.

Според федерацията е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Те посочват, че справянето с енергийната бедност преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението, но тази отговорност на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници.

Енергийната криза: Държавата ще подпомага, но няма да разглезва бизнеса

Енергийната криза: Държавата ще подпомага, но няма да разглезва бизнеса

Нямало как държавата да поеме целия риск на бизнеса

"Българската индустрия дълги години субсидира цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена "задължения към обществото" на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени", негодуват от БФИЕК.

Те припомнят, че и понастоящем "Булгаргаз" има възможността да продава на цена под регулираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в чл. 6 от Наредба №2: "Енергийните предприятия могат да прилагат по-ниски от утвърдените от комисията цени, при условие че това не води до кръстосано субсидиране между отделните дейности, както и между групите клиенти."

От федерацията посочват, че към цената на природния газ се заплаща и добавка за задължения към обшеството, чийто размер също се определя от КЕВР. Тази ценова компонента покрива разходите на "Булгаргаз"за нагнетяване, съхранение и добив на природен газ в ПГХ "Чирен". Тези задължения произтичат основно от наличието на клиенти с неравномерно потребление в годишен разрез, които са най-вече топлофикационни дружества. Въпреки това, съгласно Наредба №2 тези разходи се заплащат солидарно от всички пазарни участници, включително и от индустрията, която е с равномерно потребление, изтъкват от федерацията.

По тази причина те са категорични, че всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на "евтиното парно" ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната.

Шефът на "Булгаргаз": Ще предложим поевтиняване на газа с 12-13%

Шефът на "Булгаргаз": Ще предложим поевтиняване на газа с 12-13%

Във вторник ще бъде внесено заявление в КЕВР, заяви Николай Павлов

От БФИЕК подчертават, че се генерира инфлация, породена от поскъпването на строителните и опаковъчните материали, торовете, машините, съоръженията и оборудването; Вкарват се предприятията в режим на минимизиране на разходите, който се изразява в прекратяване на инвестициите, намаляване на производството, намаляване на разходите, като в крайни случаи се стига до съкращаване на работни места; Стига се и до загуба на конкурентоспособност спрямо преки конкуренти в ЕС и в трети страни с по-ниски разходи за енергоносители. В този случай повишаването на цените на енергията, покачването на цените на продукцията, когато това е възможно, и намаляването на производствените мощности води до загуба на дял на външните пазари.

При някои производства тези ефекти се подсилват, поради това, че продуктите им се продават на световни борсови цени и нарастналите разходи не подлежат на прехвърляне в крайната цена. Това важи с особена сила за базовите метали и торовете. Така се оказва пряко отрицателно въздействие върху експорта на страната и платежния ѝ баланс, поясняват от федерацията.

КЕВР иска енергийният министър да се обоснове за цената на газа за януари

КЕВР иска енергийният министър да се обоснове за цената на газа за януари

Регулаторът пита как МЕ е изчислило, че газът може да поскъпне само с 5%

Те предупреждават, че повишаването на производствените разходи води до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал.

От БФИЕК изтъкват, че базовата индустрия е основополагаща за осигуряването на материалите, необходими за осъществяването на зелената сделка и нисковъглеродния преход на енергетиката и икономиката. Неконкурентоспособността на такива производства у нас обаче може да доведе до изместването им и осъществяването на дейността им на места с по-ниски екологични стандарти, т.нар. "изтичане на въглерод".

Поради това индустриалците настояват да продължават да закупуват природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортния потенциал на националната икономика.