Омбудсманът Диана Ковачева откри предпоставка за нарушение на правата на потребителите на електрическа енергия след предложена отмяна на чл. 9 от Проекта на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Становището е изпратено до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

Отмяната е с цел коригиране на необходимите приходи и/или цени на енергийното предприятие за всеки ценови период в зависимост от изпълнението на показателите за качество на енергията и за качество на обслужването през предходната година.

Професор Ковачева е категорична, че отмяната е предпоставка за нарушение при изпълнение на регулаторните правомощия на КЕВР, сред които е и осигуряването на необходимите мерки за снабдяване на клиентите с електрическа енергия с определено качество. Подчертава още, че липсват мотиви в Доклада на работната група кое налага отпадането на посочената разпоредба.

Омбудсманът настоява нормата да се запази. Допълнително, посочва, че е необходима промяна на Методиката за отчитане и изпълнение на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия от 2021 г., за да се следят резултатите за качеството на енергия. Според нея това може да се постигне чрез отчитане на целевите показатели на по-малки територии.

Допълнително Диана Ковачева отбелязва, че в Закона за енергетиката определянето на базовата стойност със закона за държавния бюджет е предвидено като безусловно задължение.

Тя посочва, че в чл. 37г, ал. 3 е предвидено определяне на компонентната от цената на крайния снабдител в случай, че не е определена базова стойност по ал. 1. Акцентира, че в Закона за енергетиката (ЗЕ) определянето на базовата стойност със закона за държавния бюджет за съответна година и/или програма, приета от МС, е предвидено като безусловно задължение, а не като правна възможност.

Прогнозната пазарна цена на ел. енергията се определя само за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа, затова и предвиденото изменение в чл. 37б, ал. 2 от Проекта, твърди Ковачева.

Посочва още, че е недопустимо правомощията на КЕВР, установени със ЗЕ, да се допълват с наредба. От мотивите не става ясно как е определена горната граница на компонентната - до 7 на сто, както и кои икономически обосновани разходи на крайните снабдители се включват в нея.

Допълва и че в чл. 37г, ал. 5 е предвидено компонентната да не надвишава размера на тази, определена за предходния ценови период, индексиран с инфлационен индекс за предходната календарна година на основата на данни от НСИ.

"Възразявам срещу прилагането на инфлационен индекс, тъй като той отчита изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата за определен период от време, като: хранителни продукти; алкохолни и безалкохолни напитки; облекло и обувки; жилищно обзавеждане; здравеопазване; развлечения и култура; ресторанти и хотели, които нямат непосредствено и пряко влияние при определянето на разходите на енергийните предприятия. Увеличението по този начин на цените не е икономически обосновано. Освен това, в така разписаната норма не става ясно кой индекс се взима предвид - годишен/средногодишен", категорична е проф. Ковачева.

Тя обръща внимание и върху липсата на ясен срок, в който КЕВР трябва да предостави информацията на министъра на енергетиката и каква информация ще се предоставя за целите на определяне на базовата стойност.

Подчертава, че съгласно чл. 37е, ал. 1, компенсацията за покриване на част от разходите на битовите клиенти е разликата между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент "Ден напред" и определената със закона за държавния бюджет базова стойност на ел. енергия за 1 MWh, която битовият клиент следва да заплаща.

Омбудсманът предупреждава, че ако няма определена базова стойност, няма да има и определена компенсация. Тя допълни и че липсва разписана процедура по какъв начин и кога компенсацията ще се отразява в сметките на потребителите, както и относно възможността за заплащане на цялото или за част от закупеното количество електроенергия, за диференциацията й и кога ще се прилагат тези възможности.

Ковачева посочва още, че на практика не става ясно и коя предходна година ще се взема предвид - преди регулаторния период 2024-2025 г. или преди регулаторен период 2023-2024 г. Тя също отбелязва необходимостта от бърз и ефективен механизъм за изплащане на обезщетения на битовите клиенти при некачествено предоставяне на услуги.

Според нея провеждането на информационна кампания е наложително при въвеждането на новите правила на ценообразуване. Становището на Ковачева завършва с това, че тя очаква необходимите мерки в защита на потребителите да бъдат предприети.

От 1 юли цените на тока ще се определят от Министерски съвет

От 1 юли цените на тока ще се определят от Министерски съвет

Това предвижда нова наредба