Основната причина за продължаващите протести във въглищния сектор е все по-крехката вяра в илюзията, която вече повече от десетилетие подхранват българските синдикати, работодатели и правителство, а именно, че въглищните централи могат да останат в електроенергийната система завинаги. Това коментират от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) във връзка с вчерашния протест на над 10 000 миньори и енергетици срещу затварянето на въглищните централи и липсата на енергийна стратегия, която да гарантира сигурна работа на работещите в сектора.
В становището на ЦИД се изтъква, че политическите аргументи за преодоляване на социалното напрежение не променят реалността в сектора и в нормални пазарни условия въглищните централи генерират огромни загуби, които не фалират само благодарение на милиардните субсидии.
Според Центъра за изследване на демокрацията целта към момента е настоящият модел да продължи да работи поне до 2038 г., а политическите партии се опитвали да печелят дивиденти със заблуждаващи и безсмислени на практика действия като предоговарянето на ангажимента по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за намаляване на емисиите с 40% в енергийния сектор до 2026 г. "Предложените промени в Закона за енергетиката, които "целят завършване на либерализацията на пазара" също реално се опитват да запазят този порочен модел, чрез регулаторни нововъведения", се казва още в становището.
От ЦИД заявяват, че работещите в сектора се противопоставят на останалите нуждаещи се социални групи и се превръщат в заложници на различни корпоративни интереси. От неправителствената организация посочват, че под предлога на тези справедливи социални искания с години се поддържат различни схеми за субсидиране като дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, разполагаем капацитет на регулирания пазар и квоти за студен резерв, с които се покриват рекордните разходи за закупуване на емисии и непазарен раздут щат от работници заети в държавния сектор. От Центъра за изследване на демокрацията добавят, че в същото време продължава задържането на икономическата трансформация на въглищните региони и загубата на стотици милиони за развитие.
"Както синдикалистите, така и държавата удобно пропуска да спомене пред протестиращите факта, че всяка държавна подкрепа за въглищните централи следва да бъде прекратена след 1 януари 2025 г. След тази дата всички субсидии за електрогенериращи мощности с интензитет от над 550 грама на кВтч произведена електроенергия, т.е. всички български ТЕЦ-ове на въглища биха представлявали нерегламентирана държавна помощ според европейското право. И никакви политически формулировки няма да променят тази реалност, която българските институции са договорили на европейско равнище", се казва също в становището.
От ЦИД коментират, че вместо да се работи по системната трансформация на въглищните региони, за която Европейската комисия (ЕК) предоставя близо 3 млрд. евро през различни програми за подкрепа, при наличието на план за действие, държавата се опитва да предложи изолирани политически мерки за субсидирана заетост или продължаване на закрепостяването на хора в обречени отрасли, удобни за политическа манипулация. От организацията са категорични, че вместо това, трябва да се търси справедлив преход, при който на работещите във въглищния сектор се предлага не само адекватна социална защита, но и различни възможности за реализация в една нова икономическа среда на основата на нови знания, умения и кариерен път.
От Центъра за изследване на демокрацията смятат също, че предложените от правителството актуализирани версии на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) целят именно устойчивата трансформация на регионалните икономики на Стара Загора, Перник и Кюстендил. Според ЦИД там трябва да бъдат приложени конкретни мерки за преквалифициране на миньорите и за осигуряване на нова заетост в други бързо растящи отрасли като машиностроенето, строителството, преработващата индустрия и сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). От организацията допълват, че само ВЕИ секторът може да създаде поне 20 000 работни места за следващите 20 години, почти колкото са работещите в мините и топлоцентралите към момента.
Според ЦИД плановете трябва да предвиждат и инвестиции в отраслите с най-висока добавена стойност, така че те да осигурят заетост на миньорите, да компенсират загубения брутен вътрешен продукт (БВП) от затварянето на мините и централите и да инвестират в нови нискоемисионни технологии като енергийна ефективност, кръгова икономика, роботизация, дигитализация и децентрализация на енергийното производство. От организацията обясняват, че Европейската комисия (ЕК) обаче не може да одобри стратегическите документи, които дават възможност за ползване на средствата по Механизма за справедлив преход, докато страната ни не поеме ясен ангажимент за затваряне централите с конкретна времева рамка, адекватна на икономическата ситуация.
От Центъра за изследване на демокрацията подчертават, че затварянето на въглищните централи преди 2030 г. е напълно постижима цел, без да се поставя под риск сигурността на електроенергийните доставки, без да поскъпва електроенергията и като се гарантират социалните и икономически права на заетите в отрасъла. Според анализи на организацията за различните сценарии за декарбонизация на електроенергийната система показват извеждането на въглищните централи не води до недостиг на електроенергия, а цените се стабилизират на по-ниски от сегашните нива - около 80-90 евро/МВтч след 2025 г.
От ЦИД считат, че достигането на въглеродна неутралност на българската икономика до 2050 г. е също възможно без увеличение на цените на електроенергията, без нови скъпи и потенциално корупционни ядрени и газови мощности. Нужна била обаче изцяло нова дългосрочна рамка за енергийна и климатична сигурност, основана на анализ на данни и на въздействието на различните политики.
Организацията конкретизира и идеите си за разрешаване на посочените проблеми. От Центъра за изследване на демокрацията смятат, че е необходимо, освен ясна заявка за преустановяване на производството на електроенергия от въглища, правителството да очертае междинни, годишни цели и индикатори, за намаляване на парниковите емисии, понижаване на енергийното потребление, увеличаване на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряване на качеството на въздуха.
От Центъра за изследване на демокрацията отправят и детайлни предложения за какво да се използват приоритетно средствата по еврофондовете за зелена трансформация (Механизъм за справедлив преход, Европейски социален фонд, Фондът на REPowerEU, Модернизационен фонд, Оперативните програми):
- преквалификация на работниците;
- ранно пенсиониране;
- подкрепа за осигуряване на нова заетост;
- насърчаване на предприемачеството сред въглищните работници;
- рекултивация на нарушените терени;
- интелигентна специализация в иновативни индустрии;
- внедряване на нисковъглеродни технологии;
- развитие на развойната дейност във върхови отрасли като производството и съхранението на водород, кръговата икономика, информационните технологии и биоземеделието.
Според ЦИД трябва Териториалните планове за справедлив преход да бъдат синхронизирани с мерки по подобряването на енергийната ефективност, насърчаването на промяната на енергийните навици на гражданите, въвеждането на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на енергийното производство като процес на включване на гражданите и техните общности в енергийната система.
От организацията добавят, че трябва също да се въвеждат нови бизнес модели за развитие, които да направят местните предприятия дългосрочно печеливши в условията на нисковъглероден преход. "Добрите примери от други страни в Европа показват, че успешната трансформация се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в установени отрасли", обясняват от Центъра за изследване на демокрацията.
USD
CHF
EUR
GBP
