Учените предоставиха най-изчерпателният поглед за една от най-екзотичните характеристики на слънчевата система: бреговете на езеро в северната полярна област на луната на Сатурн, Титан, разбира се с течен метан. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy, цитирано от "Ройтерс".
Използвани са данни, получени от космическия апарат Касини на НАСА, като учените установиха, че някои от ледените езера на Титан от течни въглеводороди в този район са учудващо дълбоки, а други могат да бъдат плитки и сезонни.
Титан и Земята са двете места на Слънчевата система с постоянни течности на повърхността. Титан може да се похвали с езера, реки и морета от въглеводороди: съединения на водорода и въглерода като тези, които са основните компоненти на петрола и природния газ.
Изследователите описват релефни форми, извисяващи се над околния пейзаж, покрит с течни езера, дълбоки над 100 метра, съставени предимно от метан. Учените подозират, че езерата се образуват, когато околните скали са химически разтворени и срутени, процес, който се случва с определен тип езера и на Земята.
Констатациите представляват допълнителни доказателства за хидрологичния цикъл на Титан, като течните въглеводороди валят от облаци, текат през неговата повърхност и се изпаряват обратно в небето.
Това е сравнимо с водния цикъл на Земята.
Поради сложната химия на Титан и характерните среди, учените подозират, че евентуално би могъл да приюти живот. "Титан е много очарователен обект в Слънчевата система и всеки път, когато внимателно разглеждаме данните, откриваме нещо ново", обяснява ученият от Калифорнийския технологичен институт Марко Мастроджузепе.
Титан, с диаметър 5 150 км, е втората по големина луна в Слънчевата система, след Ганимед на Юпитер. Той е по-голяма от планетата Меркурий.
"Титан е най-земното тяло в Слънчевата система. Има езера, каньони, реки, дюнни, полета с органични пясъчни частици със същия размер като кварцовите пясъци на Земята", коментира ученият от лабораторията по приложна физика на Университета "Джон Хопкинс", Шанън Макензи.
Общите модели на циркулация на Титан, показват, че регионалните нива на изпарение и утаяване на метана вероятно се променят с годините (годината на Титан е 29,5 земни години) и се развиват в геоложки период (~10 на 5та степен земни години).
Наблюденията на Касини показват рецесия на бреговата линия в няколко южни полярни езера по време на местно лято, но подобни сезонни промени все още не са наблюдавани на северния полюс, където езерата са по-големи и многобройни.
Разгелдани са три "фантомни езера", които изглеждат като севернополярни повърхностни течности по време на зимни наблюдения от Cassini RADAR, но които са несъвместими с езерата в инфрачервени изображения, получени до седем години по-късно, след пролетно равноденствие, което предполага, че течностите са отстранени в рамките на това време.
Ако случаят е такъв, "фантомните езера" могат да се тълкуват като плитки езера, или с чист метанов състав или реголит, достатъчно порест, за да се отстрани по-малко летливият етан.
Местоположението, размерът и дълготрайността на повърхностните течни резервоари влияят върху обработката на седиментите, сезонното време, еволюцията на климата и дори може би на тяхната обитаемост.
Тъй като разтворимостта на възможните неполярни смеси обикновено е ниска, с краткия си живот, тези езера могат да бъдат бедни на хранителни вещества и по този начин да имат нисък астробиологичен потенциал.
USD
CHF
EUR
GBP
