По правило, през първите месеци на годината, Консолидираният бюджет (КФП) е на излишък. Така бе през последните пет години (с изключение на 2021-а). Изключение от това правило изглежда ще направи и 2023-а. Според данните на Министерството на финансите, през януари КФП е на излишък от 470.6 млн. лева, а през февруари, по предварителни данни, вече ще е на дефицит от 250 млн. лева. Това означава, че само за втория месец на 2023-а разходите по КФП са надхвърлили приходите с над 720 млн. лева, като по този начин не само са изяли натрупаният януарски излишък, но и са създали дефицит в хазната. Самото министерство подчертава, че за сравнение с предходната година през същия период тогава е имало излишък от 713.3 млн. лева.
Причината за това според финансовото ведомство е следната: "Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други".
Министерството на финансите предупреждава, че при запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж, основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната. Това, от своя страна, налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки, както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство, при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси.
За увеличаващите се през 2023-а разходи по КФП всички, които следят развитието на бюджета са наясно, че при приетите през 2022-а законови промени, този ръст е неизбежен. Може да бъде спрян само, ако актуализацията на пенсиите и на минималната работна заплата бъдат замразени или поне драстично намалени спрямо заложените.
От данните на Министерството на финансите за януари се вижда, че съществува определен проблем с приходната част. И този проблем е в най-чувствителното място, а именно в постъпленията от косвени данъци.
"Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лв. (12,0 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лв., като нарастват с 80,2 млн. лв. (19,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1 914,9 млн. лв. (спад от 166,4 млн. лв., 8,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 1 399,3 млн. лв. (спад от 7,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лв. (спад от 9,9 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лв. (спад от 22,7 % спрямо отчетените за януари 2022 г.)", пише в отчета на финансовото ведомство.
При едно по подробно вглеждане в данните за изпълнението на бюджета се вижда, че проблемът идва от спада на приходите от ДДС в страната ( със 17.8%) и от акцизите (с 9.9%). Това говори за свиване на търсенето на вътрешния ни пазар. Подобни индикации имаше още през 2022-а, но тогава малко хора им обърнаха внимание и ги анализираха публично. Ако това свиване на търсенето се превърне в тенденция и тя съвпадне с нормализиране на цените на енергоносителите и на вносните суровини, които носят все още големият ръст (19.8%) на приходите от ДДС от внос, комбинацията от тези негативни фактори може да се превърне в много сериозен проблем за бюджета. Тук е добре да отбележим, че номиналният ръст на приходите от ДДС от внос - с 85.4 млн. лева и от преките данъци - с 80 млн. лева, не могат да покрият номиналния спад на приходите от ДДС от сделки в страната - със 191.5 млн. лева. Ако прибавим към него и свиването на приходите от акцизи - с 52.6 млн. лева, ситуацията изглежда още по-неприятно.
Разбира се е добре да се проследи развитието на всички тези показатели през цялото първо тримесечие на 2023-а. Но още от сега е добре, всички ангажирани с фискалната стабилност в страната държавни органи, да работят в посока на консолидация на държавния бюджет и на създаването на неинфлационни стимули за развитието на икономиката. Всякакви нецелеви и високоразходни социални политики вече изглеждат изключително опасни.
USD
CHF
EUR
GBP
