От БСК критикуват липсата на реформи в проектобюджета за 2020 г.

Липсата на реформи е основният проблем в проектобюдета за 2020 г. Това е един от изводите в позицията на БСК при обсъждането на проектобюджетите в социалната и здравната сфера.

Становището на БСК за проектобюджетите за ДОО и НЗОК е изпратено до вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова, финансовия министър Владислав Горанов, социалния министър Бисер Петков и до здравния министър Кирил Ананиев. 

От Камарата започват с мнението си за общата рамка на бюджет 2020 г. 

С бюджета се потушава социално напрежение, според икономистите от ЕКИП

Водим се по инерция, смята Георги Вулджев

Критиката им е, че предвиденото нарастване през 2020 г. на заплатите в бюджетната сфера (10%), на минималната работна заплата (МРЗ) с 8,9% и компенсация на един нает (7,4%) се определя без връзка с очаквания номинален ръст на БВП от 6,9% (3,3% реален ръст). Не се определя и очаквания ръст на производителността (3,3% средно за прогнозния период). Това което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4,9% за 2019 г. и очакван ръст от 3,0% през 2022 г.).

Общото нарастване на заплатите в бюджетната сфера над очаквания ръст в частния сектор може да повлияе допълнително за изостряне на дефицита на работна сила с потребното за пазара на труда образование и умения, прогнозират от БСК.

Увеличените разходи за персонал в бюджетна сфера, без частта за образованието, трябва да са насочени към областното и общинско здравеопазване, към държавни органи с хронично недофинансиране, които изпълняват обществени функции и публични услуги. Така ще се ограничаване изтичането на квалифицирани кадри. В тази връзка, следва да бъдат предприети паралелни промени с цел намаляване на дублиращи се административни структури и персонал, и ниска обща резултатност.

От БСК препоръчват Държавният бюджет и Актуализираната бюджетна прогноза да се използват като най-мощни инструменти за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на реформи, за постигане на очакваните програмни цели и резултати, и ускоряване на подготовката за влизане в ERM II и еврозоната.

За актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и проект на Закон за държавния бюджет за 2020 г. от БСК подкрепят запазването на данъчната тежест, ограничаването на разходите под 40% от очаквания БВП. От бизнеса приемат предвиденото постепенно намаляване на относителния дял на държавния дълг, представяне на информация за разходните политики, фискални измерители и ключови индикатори на степента на изпълнението им, предварителното публикуване на проектите на програмни бюджети на първостепенните разпоредители, ориентирани към постигане на цели и резултати.

Според БСК с този подход се подкрепят заявените намерения за своевременно присъединяване към ERM II и еврозоната.

От БСК предлага отново да се внесат промените в Закона за публичните финанси за регламентиране на стандартизирана кодификация на областите политики, цели, бюджетни програми, проекти и мерки.

От БСК смятат, че са нужни промени в държавните такси за въвеждане на разходопокривния принцип за всички държавни такси, в т.ч. по специални закони, които са изключени от общия принцип с ПЗР на Закона за държавните такси.

Заявените намерения за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване към ERM II и еврозоната към м. юли т. г. следва да бъдат подкрепени с прогноза за таваните на ръст на цените и на дългосрочните лихвени проценти, сравнени с прогнозните целеви стойности по съответните Маастрихтски критерии за периода 2020-2022 г., смятат от БСК.

В тази връзка, постигането на съответствие с посочените критерии след евентуално скорошно присъединяване към ERM II и своевременно присъединяване към еврозоната е пряко обвързано преди всичко със следването на разумна фискална, доходна и ценова политика, наличие на адекватни фискални буфери и ефективно противодействие на евентуални външни и вътрешни шокове.

От Стопанската камарата изтъкват външните и вътрешни политически и икономически рискове с потенциален негативен ефект върху ръста на икономиката, заетостта, потреблението и инвестициите. Те са:

продължаваща неяснота пред макроикономическите перспективи пред икономиката на ЕС, ефекти от политиката на санкции, водената глобална митническа война, последиците от Брекзит и др.;

забавени реформи в ключови сфери като регулаторна среда, прозрачност, ефективност и ефикасност на публичните разходи, вкл. на общинско ниво, фискална децентрализация, социално осигуряване, здравеопазване и др.;

заложени ниски темпове на растеж до 2030 г. (1,5%) в проекта на Интегриран национален план енергетика - климат, необходимост от уреждане на натрупани и бъдещи задължения по доставки на преференциални цени от ВЕИ и ТЕЦ, представляващи прекомерна държавна помощ, недопустима намеса в общностния пазар и конкуренцията, преодоляване на т. нар. кръстосано субсидиране при цените на електроенергията за бита и индустрията, значителни квазифискални задължения (общини, държавно и общинско здравеопазване, публични търговски дружества);

липса на обвръзка на дългосрочното (стратегическо) и текущо бюджетно планиране;

забавена децентрализация на публичните финанси и промени в административно-териториалното устройство, ограничена автономна приходна база на общините и др. Отбелязваме отново, че отлагането във времето и непълното прилагане на новите принципи за определяне на такса битови отпадъци, също не улеснява постигането на разумно равнище на финансова децентрализация в обозрима перспектива.

От БСК припомнят, че са представили аргументите си срещу предвиденото видеонаблюдение и въвеждане на автоматични измервателни прибори, работещи в on-line режим на връзка с данъчните органи, за т. нар. енергийни продукти с двойно предназначение, по проекта на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове.

От Стопанската камара предвиждат допълнителни мерки, предлагани в предишни години. Сред тях са преформатиране на режима за управление на отпадъците и т. нар. продуктови такси, изплащане на трудовите възнаграждения по сметки на работниците, пенсия срещу внесени осигурителни вноски. Сред мерките е и ограничаване на осигурителните измами с т. нар. експертиза на работоспособността чрез въвеждане на международната класификация на функционалността, човешкото здраве и уврежданията на СЗО (ICF).

Те предвиждат и интеграция на регистрите на трудовите договори и осигурените лица, подобряване на контрола над недекларирания труд. Сред мерките е и увеличаване на трудовия живот.

За Проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2020 г. от БСК одобряват увеличинието на пенсиите с 6,7%, но смятат, че са необходими пенсионни реформи.

От БСК не са съгласни с увеличението на МРЗ за страната от 560 на 610 лв. и свързаното увеличение на минималните осигурителни доходи.

Те не са съгласни и с липсата на промените за ТЕЛК, приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве /ICF/ на СЗО с цел пресичане на злоупотребите с инвалидните пенсии, краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот;

радикално ограничаване на злоупотребите с обезщетенията за временна нетрудоспособност;

съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност;

регламентиране на ясни и справедливи правила за изплащане на допълнителна пенсия от УПФ, доколкото съответните решения ще окажат пряко съществено въздействие върху реализацията на правото за избор между Универсиалния пенсионен фонд (УПФ) и ДОО и разходите;

отказ от промени в приходната основа, инвестиционната политика и използването на средствата на т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущите дефицити в публичния сектор;

обвързване придобиването на пенсионни права и краткосрочни обезщетения само срещу изплатени осигурителни вноски, като следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетения от ДОО и придобиване на пенсионни права;

необходимост от отстраняване на противоречията между изискванията за категоризация на труда, регламентирани в КСО, свързани с условията на труда и характера на извършваната работа и действащата подзаконова нормативна уредба (Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с приета с ПМС № 235/20.10.1998 г.) и др.

С предложения бюджет на НЗОК за 2020 г. от БСК смятат, че се възпроизвежда рамката за недофинансиране на дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от предишните години.

Катастрофално е състоянието на редица общински болници, голяма част от които са пред технически фалит. Същевременно, предвиденото увеличение в държавния бюджет за 2020 г. за делегираните от държавата дейности за текущи разходи е само 14,9 млн. лв. при общ размер от 170 млн. лв.

Не се предвижда значително увеличаване на публичните средства за здравеопазване, чиито размер като дял от БВП достига 4,5 %, при над 6-11% в редица държави-членки на ЕС, като:

запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване резултира в постоянно влошаване на качеството на обслужване и намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ;

не се създават възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация, пишат от БСК.

Според тях е време е да се остойности основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като се преодолеят последиците от отмяната на Наредба № 3/ 20.03.2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с решение от 7 октомври т.г. на петчленен състав на ВАС. По този начин ще могат да се определят реалните разходи, необходими за гарантиране на финансирането за този пакет, и ще бъде осигурен достъп до информация за всички осигурени лица.

Не се предвижда увеличаване на дела на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49,8%, при средни равнища е ЕС от около 30%.

Липсват решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%.

Липсват политика и действия за плащания по натрупани задължения за лечение на осигурени лица в чужбина. Налице е трайна тенденция натрупаните задължения от повече от 260 млн. лв. да се увеличават, като предвидените средства са крайно недостатъчни, пишат от БСК.

Разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението. По данни на Световната банка, 50% от здравните услуги се плащат от пациентите, като очакванията са тази тенденция да се запази и през следващата година. 

Д-р Спас Спасков: Парите за здраве не са малко от хората, а от държавата

Въпросът е как ще се разпределят, коментира д-р Таня Андреева

От години размерът на осигурителните вноски за пенсионери, деца, безработни, ученици, не съответства на реалните разходи за лечение на този контингент. За 2020 г. вноската от държавата за едно лице ще е около 34 лв. при среден размер, дължим за осигурени лица по трудови отношения, от 80 лв.

Не са изяснени редът и източникът за погасяване на просрочени задължения на болниците, които в голямата си част са държавни. Налице е реална опасност погасяването на тези задълженията да се прехвърли за сметка на предвидените за 2020 г. средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира системата.