Няколко дни след като бе преизбран за гуверньор на БНБ, Димитър Радев представи пред парламентарната комисия за бюджет и финанси своите кандидати за подуправители. Предложението му е за ръководител на управление "Емисионно" Народното събрание да избере депутата от "Продължаваме промяната" Андрей Гюров, а за шеф на управление "Банково" - депутата от гражданската квота на ДПС Петър Чобанов.
Но депутатската кариера е най-малкия аргумент за избор на такива отговорни постове. Все пак шефът на управление "Емисионно" ще отговаря за управлението на най-голямата парична, ликвидна и конвертируема в международен мащаб парична маса в страната, която е събрана на едно място. Става дума за валутния резерв (това са активите в баланса на управление "Емисионно") на България в размер на близо 33.5 млрд. евро. Това е гръбнакът на валутния борд, който ако бъде компрометиран богатството, сигурността и въобще бъдещето българите и на фирмите у нас отива в небитието.
Ръководителят на управление "Банково" отговаря за сигурността и безпроблемната работа и развитието на платежните системи у нас през които се извършват трансфери на обща стойност над 1 трилион лева.
Никой, никога, никъде в държавата без значение на каква позиция е няма достъп до управлението на такъв огромен финансов ресурс като шефът на управление "Емисионно" и колегата му, който ръководи управление "Банково". Тези двама подуправители с пълно основание могат да носят титлата "повелители на милиардите" - не в лева, а в евро.
Затова едва ли има спор, че на тези позиции е задължително да се назначават признати професионали, които да са изключителни специалисти в макроикономиката, международните и местните финанси, дълговите пазари и по възможност да имат сериозен управленски опит. В това число и екстрени ситуации. Защото понякога на тези позиции трябва да се вземат светкавични решения за много милиарди и грешките струват скъпо.
Затова политическия опит е от значение, но е на последно място. Самият Радев няколко дни преди да представи Гюров и Чобанов в комисията, каза, че е имал списък от няколко човека за всяко едно подуправителско място, но се е спрял на тези, които ще получат най-широка подкрепа. С други думи, каквото и да си говорим избора е политически.
Хубавото е че поне за единият кандидат - Петър Чобанов, е ясно, че политиката не е неговото амплоа. С кариерата си в България той е доказал, че именно като професионален икономист и финансист той се чувства в свои води. Пет години е работил като главен експерт Анализи в БНБ където е участвал в Инвестиционния и комитет. Освен макроикономически анализи, там е подготвял документи засягащи управлението на активите и пасивите на управление "Емисионно".
Чобанов е бил и изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, и председател на Комисията за финансов надзор и министър на финансите. Притежава и знания и опит и квалификация не само за шеф на управление на "Банково", но за ръководител на управление "Емисионно". За това, че е предложен за подуправител, който да е начело на управление "Банково" има определени причини от чисто морален характер, заради които заслужава допълнително уважение. През по-голямата част от професионалната си кариера Чобанов преподава Международни финанси, Парична теория и Парична политика в УНСС където има докторска степен.
Номинираният за подуправител на управление "Емисионно" Андрей Гюров също трудно може да бъде наречен политик от кариерата, въпреки, че на широката публика у нас, той стана известен именно като такъм. Влезе в публичното пространство на гребена на успеха ма "Продължаваме промяната". Но биографията му говори, че през по--голяма част на житейския си път Гюров е бил финансист. Бил е кредитен анализатор в "Харис Банк", Чикаго. Ръководил е отдел "Контрол на кредитния риск" във "Фолксбанк" Австрия. Там преподава, финансов мениджмънт и капиталови пазари, след което е главен асистент във факултета по бизнес администрация на Американския университет в Благоевград.
В представянето на концепцията си пред депутатите от комисията Петър Чобанов акцентира върху върху няколко равностойни приоритети. Това е неотклонно налагане на парична политика налагаща ценова стабилност или казано с други думи антицикличен модел за намаляване на високата инфлация и поддържането на ниски нива. Също толкова важен приоритет за Чобанов ще бъде развитието на системите в БНБ така, че тя да може да стане пълноценен участник в Евросистемата когато страната ни бъде поканена да влезе в Еврозоната. Това засяга гладкото преминаване на всички платежни система, в които участва и за които отговаря БНБ, към трансфери в евро. Този процес върви от 2010 г. когато БНБ стана част от Европейската система за незабавни преводи в евро TARGET2 постоянно се развива с прилагането у нас на различните й допълнения, които са част от единната зона за разплащания SEPA. Предстои ни присъединяване и към системата на европейската система за депозитар на ценни книжа - ТARGET 2 Securities, както и създаването на нова интегрирана система за отчитане на кредитите и управлението на кредитния риск, в която ще бъде включен и настоящият Централен кредитен регистър на БНБ. Съгласно стандартите на ЕЦБ предстои да се оптимизират системите за отчитане на задължителните минимални резерви и на сделките на паричния пазар. Паралелно с това ще се засилва платежния надзор с акцент върху дигитализацията и иновациите в платежните, борбата с измамите при тях и осигуряването на равен достъп на банковите и небанковите институции до платежните системи и клиентските данни със съгласието на клиента. Тук е добре да се знае, че по-голямата част от тези проекти ще трябва да се развиват и броят им постоянно ще расте без значение дали България е в Еврозоната или е извън нея.
В отговор на въпрос поставен от News.bg и Money.bg, Чобанов обясни, че с влизане в Еврозоната системата TARGET 2 ще замени националната система RINGS, като това не би трябвало да доведе до увеличаване на таксите за извършваните транзакции
"Важен проект е и въвеждането на дигиталното евро и дигиталните плащания, като алтернатива на плащанията в брой", каза Чобанов. По отношение на въвеждането на електронна евровалута той подчерта, че този проект има за цел да се ускорят цифровите разплащания и да се увеличи тяхната сигурност. "Този проект ще даде възможност на всяко лице да поддържа сметка в централната банка. Това обаче създава някои рискове за банковата система и за да бъдат избегнати те всяка една такава сметка ще бъде лимитирана до 3 хил. евро", обясни Чобанов.
Той сподели, че ще предложи за обсъждане създаването на специално звено - дирекция "Стратегическо планиране и иновации". Идеята е то да се занимава с планиране и иницииране на промени на стратегическо и оперативно ниво за въвеждане на дигитални решения и системи за подобряване на качеството с оглед развитието на банковия сектор.
Андрей Гюров пък постави на първо място, като приоритет, влизането в Еврозоната, като естествен, според него, финал на десетилетията усилия в посока на евроинтеграцията. Той декларира, че през следващите седмици най-важната задача ще бъде осигуряване на приемственост на в екипите и добрите практики на управление "Емисионно". Същевременно трябва да започнем подготовката на екипите, процесите и системите за времето по време и след въвеждането на еврото като национална валута.
"Основните предизвикателства през следващите месеци ще бъдат съсредоточени в работата по подготовката за присъединяване към Еврозоната. Тук управление "Емисионно" има основна отговорност по планирането на дейността за замяна на левовите банкноти и монети такива в евро. Трябва да бъдат подготвени и позициите на БНБ по отношение на решенията за паричната политика на ЕЦБ и екипите по управление на портфейли, чрез които тази парична политика ще се прилага" заяви Гюров. Малко странно прозвуча заявлението му, че тъй като левовите банкноти се намират в достатъчно количество и с високо качество в това число и на защитата, предвид въвеждането на еврото у нас не се предвижда пускането на нова емисия левове. "Затова усилията на управлението ще са насочени към изземването на левовете по максимално сигурен и удобен начин за населението и подмяната им с банкноти в евро", обясни Гюров.
Тук е добре да припомним, че законово вменен дълг на БНБ е да поддържа чистотата на налично паричното обръщение в страната без значение дали сме във или сме извън Еврозоната. Няма съмнение, че трябва да сме добре подготвени, ако ни поканят да се присъединим към нея. Но също толкова добре трябва да сме подготвени и ако не получим такава покана следващите една две години. Нека не се залъгваме, вероятността да не ни приемат от 1 януари 2023-а не е никак малка. И в случай, че отново ни оставя извън борда, какво прави БНБ? Не изпълнява законовия си ангажимент да осигури пазара с нужното количество качествени банкноти. Тогава сегашния рекорд на неистинските левове ще ни се стори като песен.
Гюров подчерта, че по отношение на Паричния съвет ще бъде запазена досегашната политика в рамките на Валутния механизъм да бъде запазено нулевото отклонение от сегашния курс 1.95583 лева за 1 евро. С други думи фиксингът да не се пипа и еврото да бъде въведено по този курс.
"По отношение на управлението на валутните резерви ще продължи да се осъществява сегашния консервативен подход, при който водещи са сигурността и ликвидността, а доходността остава подчинена на първите два фактора", каза Гюров. За управлението на рисковите фактори при управлението на активите на управление "Емисионно" той лансира идеята за използването на симулации на неочаквани рискове. Изглежда че става дума за своеобразни стрестестове.
Текущото ефективно управление на валутния резерв всъщност е най-важното в дейността на подуправителя ръководещ управление "Емисионно". Повтаряме, че в неговите ръце е стабилността на Валутния борд, при положение че продължим да сме извън Еврозоната и съхранението на резерва на националната банка в случай, че влезем в Еврозоната. От докладите на БНБ може да се види, че е имало години - периода 2008-а - 2010-а, когато заради резки промени в пазарната конюнктура, немалка част от активите, в които е бил инвестиран Валутния резерв са губели високата си кредитна оценка и са подлежали на обезценка. Това е създавало риск управление емисионно да инкасира загуби от милиарди евро с които да намалее валутния резерв. И само бързата и високопрофесионална реакция на тогавашния подуправител е предотвратила тази щета. В този смисъл е добре, че сегашния кандидат за подуправител заяви, че смята да подържа досегашната оперативна политика на управлението за инвестиране във краткосрочни държавни облигации и депозити. Това осигурява висока ликвидност и минимизира опасността от обезценка на облигациите, доколкото краткосрочните ценни книжа не подлежат на обезценка.
Гюров подчерта, че причините за ниската доходност на резервите през последните години са изцяло външни. "Повтарям, че мандата на БНБ предполага активите да са първо ликвидни и сигурни, а доходността е на по задно място. Конюнктурата е много несигурна и е обвързана с многобройни геополитически рисков. Това което в тази ситуация правят много банки е преориентация в злато. Затова в моята концепция е заложено строго придържане към сегашната консервативна политика, като е възможно да обърнем малко повече внимание на златото", каза Гюров.
В отговор на въпроси на News.bg и Money.bg, Гюров обясни, че Управителния съвет на БНБ задава целите за управление на активите и рискът, който може да се поеме, а управление "Емисионно" изработва бенчмарка - оптималното портфолио, което оптимално да отговори на заданието поставено от ЕС.
"Как ние точно разпределяме активите между депозити, ценни книжа и злато зависи от зададения ни лимит за риск. Що се отнася до локацията на различните видове активи аз вече споменах необходимостта от намаляване на риска предвид увеличение на рисковете, което може да се постигне чрез пренасочване на част от активите в злато. То създава по-голяма сигурност и показва добра доходност. Що се отнася до матюритетите (сроковете до падежа) предвид ситуацията е добре те да бъдат намалени. Това дава и опция за повишаване на доходността, чрез по честото им реинвестиране", каза Гюров
Заявеното намерение на Гюров да обсъди възможността за увеличаване на инвестициите в злато е добро, но само ако тези инвестиции се правят на малки стъпки и след внимателен анализ, тъй като в последната година, независимо от общия възходящ тренд, златото се проявява като доста волативен актив. Затова при текущото инвестиране на активите на управление "Емисионно" е добре да се внимава много, за да не се окаже в един момент, че хем сме извън Еврозоната, хем сме с намалял валутен резерв.
Във въпросите към двамата кандидати за подуправители, депутатите от бюджетната комисия се опитаха да ги провокират с идеи за намеса на банковия пазар по отношение на цените на таксите и комисионните. Вярно е че това е болен въпрос, но не трябва да се забравя, че БНБ не е ценови регулатор. По отношение на лихвите, таксите и комисионните тя няма законовите инструменти, които например има Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на цените на енергията, водата и газта. Както каза Петър Чобанов БНБ може да осигури максимално конкурентна среда, която да способства за намаляване на цените.
Тук има обаче едно голямо, НО - че колкото и конкурентна да е средата, когато 80% от нея е под контрола на 4-5 мегаиграча, те по естествен път могат диктуват общата ценова политика, без дори да влизат в картелно споразумение. При такива условия БНБ почти няма инструменти за въздействие.
Освен това Чобанов подчерта, че все пак банките продължават да печелят предимно от основната си дейност, а именно от лихвения марж, а не от такси. Впрочем това се потвърждава и от статистическите данни. За миналата година нетните приходи от лихви на банките са били 3,2 млрд. лев, а от такси и комисионни 1,43 млрд. лева. За 2021-а тези числа са били съответно 2,8 млрд. лева към 1, 2 млрд. лева.
По отношение на ползването на Минималните задължителни резерв като инструмент на паричната политика, Чобанов заяви, че това е един от най-грубите и действени инструменти. Според него доколкото през последната година фискалната политика е била разхлабена, ползването му е напълно закономерно, защото ценовата стабилност (намаляването на инфлацията) е една от най-важните задачи на БНБ. Той бе подкрепен от Гюров, който допълни, че при сегашното сериозно увеличение на кредитните портфейли повишаването на резервите е наложително с цел да се предпазят банките от бъдещи загуби от възможно влошаване на качеството на предоставените от тях заеми.
"Като влезем в Еврозоната, тогава ще трябва да изпълняваме лимитите на ЕЦБ за Минимални задължителни резерви. Това означава, че сегашните 12% ще спаднат до 1% какъвто в момента е при ЕЦБ. Ефекта от това трябва да се оцени много внимателни и може би да се помисли за едно постепенно намаляване при отчитането на всички рискове", коментира Гюров.
Ето тази тема е доста болезнена и доста рискова за българския пазар. Едно намаление с 11% пункта на МЗР при влизане на България в Еврозоната ще освободи на пазара над 10 млрд. лева (повече от 5 млрд. евро). Такова освобождаване на парична маса ще доведе до кредитен и от там инфлационен натиск и БНБ няма да разполага с инструменти да го овладее, тъй като ще е длъжна да изпълнява паричната политика на ЕЦБ. Може да опита с увеличаване на антицикличният буфер, но за момента неколкократното му покачване не доведе до осезаем ефект.
Затова БНБ прибегна до увеличение на МЗР, за да свие кредитния ръст.
USD
CHF
EUR
GBP
