Универсалният достъп до здравеопазване не е осигурен във всички държави членки на ЕС. Има групи от населението, които са със затруднен достъп. Годишният преглед на растежа отчита това като приоритет в 13 държави членки, сред които и България.
Това заяви Филип Домански, представител на ЕК, Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" по време на VI-ти национален конгрес на пациентските организации "Универсален достъп до здраве".
Домански представи целите на европейския семестър, свързани със здравеопазването като сектор, имащ отражение върху социалното и икономическото развитие на страните членки.
Така според доклада на ЕК за здравеопазването у нас, проблемът с достъпа съществува, въпреки, че спрямо 2011 г. страната ни се е придвижила напред с три позиции от дъното и вече е на шесто място преди последното. "Достъпът все още е проблем, но ситуацията се е подобрила значително", констатира Домански.
Домански изтъкна още ниското покритие на здравно осигуряване сред населението, лечението в спешните и болничните центрове, което води до по-скъпо здравеопазване и компрометира ефективността на разходването на публичните средства. Той наблегна и на проблема, че населението у нас не участва в дейности по промоция и профилактика на здраве.
По думите му, една от причините за това са ниските разходи за обществено здраве. В България около 51,6% са публичните разходи от общите разходи за здравеопазване, докато в ЕС средният разход е три четвърти от заделения ресурс.
Другият фактор е напускането на здравните професионалисти. Домански цитира данни на Българския лекарски съюз, според които около 90% от тези, които завършват медицина заминават.
Поредният проблем е свързан със застаряването на съсловието и липсата на някои специалности в различни региони на страната. Като проблем Домански изтъкна и намаленият брой медицински специалисти - В България е наполовина броят на медицинските сестри, които се полагат на глава от населението в сравнение със средния брой в ЕС.
Като положителен опит Домански отчете стремежът за създаване на национална здравна карта. По думите му самата идея да се картографират потребностите от медицински услуги за населението е стъпка в правилна посока.
Сред препоръките в доклада на ЕК са подобряването на здравното осигуряване, намаляване на преките плащания и преодоляване на проблемите с недостига на медицински специалисти.
Председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова коментира, че достъпът до извънболнична първична специализирана медицинска помощ е нещо по-добро в сравнение с другите страни в ЕС, тъй като пациентите чакат по-малко и имат сравнително лесен достъп до специалист.
Тя припомни, че спешната помощ е безплатна и за здравно неосигурените лица. По думите й миналата година сме имали най-ниско ниво на неосигурени в страната, което според нея, е добър знак да постигнем унифицирано покритие.
Д-р Дариткова настоя да бъде развита идеята за развитие на доброволно здравно осигуряване, така че да се даде възможност на хората, които могат и искат да се осигуряват да го правят. Като предизвикателство Дариткова отчете развитието на пазара на здравните застрахователи, който според нея е много слабо развит.
Припомняме, вчера бяха представени резултатите от сравнително изследване между 5 групи храни, закупени в България и в Германия и Австрия. Оказа се, че 16 от 30 продукта у нас са по-скъпи. Освен това съдържанието им е различно, макар че са под една и съща марка.