Последните изменения в Наредба 10 правят практически невъзможен достъпа на пациенти до нови лекарства. Това заявиха от неправителствената организация ЦЗПЗ.
За да аргументират твърдението си в своята позиция те посочват и ред за заплащане на нови лекарства: "Ако един производител регистрира нов лекарствен продукт, лекарството ще се заплаща от НЗОК само след проследяване на ефекта от приложението му. За да стане това, този производител на лекарства трябва да предостави неопределен в наредбата брой опаковки от новото си лекарство безплатно. След неопределен в наредбата срок, в който се прилага неговото лекарство, производителят на новото лекарство може да поиска да сключи договор с НЗОК, на основата на който да получи заплащане за предоставените безплатно до този момент опаковки".
Според тях проблемът е, че НЗОК не е задължена да сключи такъв договор с производителя и няма ясни критерии и методика, по които да вземе това решение. Фактът, че решението дали да се плати, или не се основава само на субективна оценка е предпоставка за корупция, категорични са от ЦЗПЗ.
От своя страна председателят на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е на мнение, че заради въвеждането на нови правила с Наредба 10 пътят на новите лекарства до българския пациент се удължава с поне 1-2 години.
Според него заради новите правила на пазара няма да влязат нови лекарства. Пред БНР д-р Кацаров посочи, че производителят рискува както да не му бъде заплатен новият лекарствен продукт, така и продуктът да бъде компрометиран, тъй като без никаква методика някой може да заяви, че въпросният медикамент всъщност не лекува. Други правила от наредбата водят до парадокса, че колкото по-добре се продава лекарството, толкова по-големи ще са загубите за производителя.
Според д-р Кацаров бюджетът на НЗОК е превърнат във фетиш и единственото задължително условие, което ръководи действията на Здравната каса, е той да бъде спазен.
Относно прехвърлянето на Фонда за лечение на деца в НЗОК той изрази мнение, че това е правилна стъпка и не е необходима друга администрация освен Здравната каса.
Имахме 3 органа - НЗОК, Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването и Фондът за лечение на деца, които извършваха общо взето едно и също нещо, обясни той и допълни, че сега всички функции са концентрирани в Здравната каса, която според него разполага с необходимия капацитет. Друг е въпросът дали самата Здравна каса работи добре и дали отговорите й на исканията за лечение в чужбина са адекватни, коментира още с-р Кацаров.
С 16 млн. лв. създават мегаагенция към здравния министър
Предложението е в Проектобюджета за 2019 г.
Според него значението на новата мегаагенция "Медицински надзор" се преекспонира, тъй като тя почти нямала значение по отношение на здравната система.
Създаването й няма да промени отношенията между лекарите и пациентите в болницата, извън болницата, в Спешна помощ - това не влияе на здравната система, а е въпрос на организация на самата администрация, заяви той и добави, че единственият ефект за здравната система всъщност е негативен, тъй като покрай създаването на агенцията се затруднява разкриването на нови лечебни заведения.
Той е убеден, че обвиненията в корупция ще съпътстват и новата агенция.
"Съществуващата агенция "Медицински одит" не е тайна, че не си вършеше добре работата. Няма никакви основания да се смята, че и новата малко по-голяма агенция ще върши кой знае колко по-добре тази работа. Концепцията ни за контрол според мен не е правилна", обобщи д-р Кацаров.
USD
CHF
EUR
GBP
