Мнозинството от младите българи нямат желание да общуват с психично болни и са на мнение, че те са опасни и трябва да бъдат изолирани от обществото. Това показват данните от проучване, проведено по проект „Ние ви разбираме и подкрепяме”, чиято цел е премахването на стигмата в обществото по отношение на хората с психични заболявания.
Резултатите представи д-р Вяра Ганчева.

Независимо от преобладаващият брой хора, които не желаят да общуват и се страхуват от психично болни, основните изводи показват, че над половината от участвалите в допитването проявяват пълна толерантност към хората с психични проблеми и смятат, че те се нуждаят от разбиране и подкрепа.

Една четвърт смятат, че психично болните хора трябва да бъдат изолирани в специализирани институции или болници. Само 13 са тези, които ги възприемат като опасни и се страхуват от тях .Асоциацията, която правят респондентите, когато чуят думите психично болен, зависи пряко от това дали те са имали досег с такива хора.

Повече от половината респонденти, които са общували или са се опитвали да общуват с хора с психични проблеми, смятат, че те се нуждаят от разбиране и подкрепа. Близо 85% от хората заявили, че нямат желание да общуват с тях, са на мнение, че те са опасни, могат да им навредят и за това трябва да бъдат изолирани от обществото в специализирани институции.

Близо половината от участвалите в допитването споделят, че са имали някакви затруднения в общуването си с психично болни хора. Една пета са изпитвали макар и рядко подобни проблеми. Една трета от всички обаче споделят, че никога не са имали затруднения в общуването си с хора с психични проблеми.

Основната част от респондентите посочват, че затрудненията в общуването им с хора с психични проблеми, произтичат не от тях самите, а от болните. За 39,7% заявяват, че хората с психични заболявания общуват трудно и това не им позволява да поддържат нормални отношения.

Една трета от респондентите се дистанцират от болните като заявяват, че поведението им е различно от общоприетото и това е фактор, който води до проблеми в общуването им.

Два са основните проблеми според участвалите в анкетата, които водят до отстраняването от обществото на хората с психични проблеми. На първо място е ограниченият достъп до подходящо лечение на тези хора. Дори и да не е ограничено, лечението на психични проблеми не дава нужните резултати.

На второ място те смятат, че психично болните са дискриминирани и отхвърлени от обществото. Това от своя страна води до задълбочаване на проблемите им и все по-трудното им възприемане като част от него.

Едва 15,7% от участвалите в проучването респонденти споделят, че са работили с хора с психични заболявания. От тях, само 3,6% споделят, че са имали някакви трудности или проблеми в съвместната си работа.

Това потвърждава изказаната по-горе теза, че отхвърлянето на тези хора от обществото се дължи основно на неразбирането на техните проблеми и начинът, по който да се подходи към тях, а не толкова да липсата на адекватната им реализация на пазара на труда.
Като цяло общуването с хора с психични проблеми буди съжаление и притеснение. Само 18,7% от запитаните споделят, че се страхуват при общуването си с такива хора.