Новият устройствен правилник оставя нерешени проблеми с бавните териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). За това алармира омбудсманът Диана Ковачева в изпратено до служебния министър на здравеопазването Асен Меджидиев становище във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Ковачева съзира нерешени с промените проблеми и настоява за разрешаването им.
Според нея забавянето на медицинската грубо нарушава права на гражданите, като пречи те да получават своевременно необходимата им подкрепа. Омбудсманът признава, че с приетите промени в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето е намерено поне частично решение на проблема със забавянето на редовното преосвидетелстване. По думите на Ковачева в останалите случаи обаче проблемът остава нерешен, например при първичното освидетелстване, преосвидетелстването по повод влошено състояние, както и при временна неработоспособност и процедурата на обжалване. Тя допълва, че това в голяма степен се отнася и за особено уязвима група като децата с увреждания, предвид недостига на специалисти по детски болести към съставите на ТЕЛК.
Диана Ковачева посочва, че предвидените промени са положителна стъпка за решаване на голяма част от проблемите, най-вече за значително ускоряване на експертизата и преодоляване на субективизма при оценката, и като основа за продължаване на диалога и усилията за въвеждане на ICF. Тя обаче е смята, че такава кардинална реформа оставя сериозни неясноти и поставя много въпроси, на които трябва да бъдат намерени отговори.
Омбудсманът изтъква, че предложението НЕЛК да не връща решенията на ТЕЛК за повторно разглеждане повече от веднъж несъмнено ще доведе до ускоряване на процедурите по обжалване.
Според Ковачева е необходимо също да бъде регламентиран съкратен срок за произнасяне на ТЕЛК в случай на отмяна и връщане на експертното решение от гледна точка на практиката на териториалните поделения (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) да прекратяват изплащането на пенсии за инвалидност поради отмяна на решението, което оставя гражданите без доход, често за дълго време.
"Смятам също, че e възможно нееднозначно и не в интерес на гражданите тълкуване на смисъла на "продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение", тъй като е възможно граждани с тежки увреждания, които не им позволяват да напускат дома си, да не провеждат лечение, както и да са минали по-малко от 30 дни, но прогнозата да не предвижда подобряване на състоянието им", обяснява тя.
Общественият защитник подчертава още, че не е уточнено дали потребността от чужда помощ извън посочените в чл. 40 ал. 2 случаи ще се определя само по документи и как обективно ще бъде оценена възможността лицата да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.
Ковачева е категорична, че изпращането на експертното решение от регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ) на ТП на НОИ едва след като е проверено, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 63, ал. 1 е изтекъл, е предпоставка за забавяне на експертизата от медицинските комисии към ТП на НОИ, чийто 14-дневен срок за обжалване започва да тече от получаването на експертните решения, и води до нарушени права на гражданите.
"Следва да се има предвид и че ако досега се налагаше тези комисии да се запознаят с МЕД (медицинското експертно досие - б.р.) на лицето след получаването му от РКМЕ, то разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицата би могло да се извърши и чрез осигуряване на достъп до информацията в електронната система, имаща отношение към експертизата", обяснява тя.
Според омбудсмана регламентиране на извършването на медицинската експертиза от ТЕЛК в болничната помощ и задължителното включване в съставите на началниците на клиники и отделения може да доведе до редица проблеми заради ангажираността им по договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за изпълнение на дейностите по клинични пътеки.
Диана Ковачева счита също, че не е ясно и какви мерки ще бъдат предприети в случай на отказ или съществено забавяне на сформиране на комисиите.
По думите й липсата на достатъчна квалификация и опит на лекарите в новосформираните комисии за извършване на оценка на трайно намалената работоспособност, вид и степен на увреждане също е предпоставка за влошаване на качеството на експертизата, което може да доведе увеличаване на обжалванията от страна на заинтересованите лица.
Ковачева настоява и за решение по проблема с функционалността на Информационна база данни (ИБД) за всички лица, преминали през ТЕЛК или НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност, на електронното здравно досие в Национална здравноинформационна система (НЗИС) и съдържащата се в тях информация, включително за реда и начина на въвеждане (дигитализирането) на медицински документи.
По думите й предвиденото разпределение на заявленията-декларации за освидетелстване и преосвидетелстване на случаен принцип чрез равномерно електронно разпределение крие рискове от насочване към лечебно заведение за болнична помощ, което не разполага с подходящи специалисти по съответното заболяване.
"В случай че лекарите от ТЕЛК имат съмнение за достоверността на съдържанието на медицинските документи, които имат отношение към експертизата, те могат да назначат допълнителни изследвания и консултации, които обаче пациентът би могъл да проведе в същите лечебни заведения, в които те са издадени. В тези случаи на практика няма как да бъде приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която, ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, предвид възможната отдалеченост на ТЕЛК от района на местоживеенето на лицата, предвидена именно за такива случаи", пише още омбудсманът.
Диана Ковачева предлага в разпоредбата на чл. 32, ал. 4, съгласно която, когато за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, да се предвиди, че ТЕЛК трябва да се поизнесе на следващото си заседание след постъпване на документите.
Тя изтъква, че е необходимо да бъде обсъдена и възможност за в случай, че лицето не иска да предостави достъп до всички здравни записи в електронното си здравно досие на органите на медицинската експертиза. "В тези случаи експертизата следва да бъде проведена само на базата на представената във връзка с експертизата медицинска документация, а евентуално включване в експертното решение на данни от електронното здравно досие на пациента би било в нарушение на изразената от него воля и нарушава негови права", обяснява Ковачева.
Тя повдига и въпроса за санкциите при неспазване на разпоредбите на ПУОРОМЕРКМЕ и настоява за задълбочено обсъждане, като отбелязвам че има практика ТЕЛК да не се съобразяват с нормативните разпоредби.
USD
CHF
EUR
GBP
