През изминалата седмица за първи път в Народното събрание се проведе кръгла маса за проблемите в психиатрията у нас.
На фона на изключително лошите условия в психиатриите у нас, недостатъчната грижа и липсата на извънболнична услуга, зачестилите инциденти с психиатрично болни пациенти, Европейската психиатрична асоциация направи оценка на системата ни и докладът е внесен в Министерство на здравеопазването.
За основните изводи от него, както и за нуждата от основно реформиране в психиатричноздравната грижа разговаряме с националния консултант проф. Дроздстой Стоянов, който е и български делегат в секцията по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти.
Издръжката на един концлагерист в Аушвиц до 1943 година е била приблизително 40 съвременни евро, а понастоящем един леглоден на пациентите струва между 18 и 25 евро. Затова специалистът сравнява психиатриите у нас с концлагери.
"Ако посетите центъра за психично здраве на Сточна гара, може да решите дали ви прилича на Аушвиц или Аушвиц ви прилича на хотел в сравнение с него", коментира Стоянов по отношение на битовите условия в центровете.
Държавата неглижира проблема с психичното здраве основно поради ефикасността, по думите му, тоест при вложени ресурси държавата очаква баланс между приходи и разходи. Проблемът на психиатрията е, че тя не може да достави ясно измерим критерий за ефективност, а цените на здравната грижа са сравнително високи и продължителността на лечението е много по-дълга от тази на физическите заболявания.
Освен всичко това Стоянов акцентира и върху липсата на свободна конкуренция. Често политиците се оправдават със стигмата, но това той определя като прах в очите, защото обществото отдавна е толерантно по темата. Ако има работеща служба, няма кой да застане срещу нея. "Митове и легенди са, че хората ще въстанат".
Стигмата не е сред определящите фактори за това, политиците и обществото да избутват психиатрията встрани от темата от дневния ред, решаваща е икономическата ефективност, убеден е специалистът.
Реформите в психиатрията са свързани и с разкриване на определен брой легла на всеки 100 000 души население близо до други медицински центрове и до местоживеенето на пациентите, както и разкриването на определен брой дневни центрове, които могат да предоставят условия за психотерапия и психосоциална рехабилитация, като техният брой трябва да следва логиката на малките клиники.
750 лица с психични разстройства и деменция чакат за настаняване
Над 80% от чакащите са с шизофрения
Специалността също така е непривлекателна, затова у нас няма достатъчно психиатри. Държавата трябва да приоритизира специалността, за да привлече повече кадри, смята проф. Стоянов. В основата си това е свързано със заплащане от минимум 2000 лева. Към момента заплащането е 770 лева за специалисти по психиатрия.
Необходимо е създаването за стандартизиран механизъм за интегриране на услугата предболнична, болнична и извънболнична помощ под формата на психосоциална рехабилитация. Към момента тези услуги се предлагат разпокъсано, управляват се от различни институции, липсва отчетност и се финансират чрез различни механизми.
Големите ресурси за преустройството и реорганизацията на големите психиатрични стационари се оказват основно предизвикателство за психиатричната помощ в страната. Механичното преместване на една здравна служба и на нейния персонал не е нито лесна, нито проста задача. Психиатричните стационари като тези в Раднево, Карлуково, Бяла и Кърджали трябва да бъдат преместени в териториална близост до многопрофилни болници и радикално реорганизирани с цел осигуряване на дългосрочни грижи в естествената социална среда на пациентите.
Този процес е свързан с огромни капиталови инвестиции, които определени политически кръгове трябва да обявят, че са готови да направят. Проф. Стоянов обясни, че с механичното затваряне на една болница и създаването на по-малки стационари няма да доведе до преки икономии. 10 малки стационара с капацитет между 30 и 60 легла ще струват три пъти повече, отколкото е издръжката на болницата в Кочериново.
Ефектът от тази политика е дългосрочен, добави Стоянов, а той включва необходимата адекватна интеграция на пациентите, за да разчитат в по-малка степен на помощи. При липсата на обезпечаване с алтернативен формат на медицински грижи, хора останаха на улицата след съкращаването на легловия фонд. Стоянов смята това за недалновидна и доказано неефективна политика.
Намаляване на болничния престой, по-бърза рехабилитация, завръщане на работното място или намаляване на броя на хоспитализациите са традиционни индикатори за ефективността с ограничено приложение в психиатрията, изрази мнение специалистът. Въпреки това за период от наблюдение от минимум три години могат да бъдат представени доказателства, че тези измерители присъстват и по отношение ефикасността на психиатричната помощ. За да се случи това е наложително преустройство на болничния сегмент, като се започне от болниците.
По отношение психотерапията, за да се създаде регулация по какъв начин се лицензират психотерапевтите, тази регулация трябва да бъде обвързана със заплащане от НЗОК, както е в Германия, и този вид амбулаторна помощ да придобие по-добра регламентираност и да бъде по-добре установен в нормативни рамки. Това, според Стоянов, е една от ключовите мерки, пред които е изправена държавата в по-краткосрочен план.
Министерство на здравеопазването трябва да възложи изготвянето на план за оптимизиране на сектора. "Искаме официални пълномощия една работна група в кратки срокове да изготви и да представи за одобрение такъв проект и разбира се, публичен ангажимент, че той ще бъде уважен", заяви проф. Стоянов.
Стоянов настоява за формирането на Национален съвет, който да замени работните групи, които изготвят стратегиите.
Съветът трябва да включва представители от Министерство на труда и социалната политика, МВР, от МЗ, като той да функционира по подобие на Съвета за наркомания. Той трябва да предлага оперативни решения и да има достъп до изпълнителната власт, като неговият председател да е с ранг на заместник-министър, а решенията му следва да имат задължителен характер, обясни експертът.
"В изготвеното от работната група няма план за действие, няма конкретна визия достъп до какви ресурси е необходимо да има и документът виси в пространството вече почти 20 месеца", подчерта Стоянов.
Националният съвет трябва да се състои от 10 души, които след изготвяне на доклад да изискат той да бъде приведен в действие.
"Документ като Национална стратегия, написан от 37 човека, е контрапродуктивна заявка", категоричен беше специалистът.
Според него от важно значение е и устойчивостта на усилието и да не се сменят експертите "просто защото на някой му е хрумнало да ги сменя".
Препоръката в доклада на ЕПА е за осигуряване на постоянно действащ механизъм за наблюдение, за да се стигне до ефективно оптимизиране на сектора.
USD
CHF
EUR
GBP
